На 5 юли 1944 Берия докладва на Сталин, че изселването на кримските народи е успешно завършено.
До другаря Сталин Й. В.:
На 4 юли 1944 г. НКВД на СССР докладва, че изселването от Крим на спецпреселниците – татари, българи, гърци, арменци, е завършено. Общо бяха изселени 225 009 души, в това число татари 183 155 души, българи 12 422, гърци – 15 040, арменци – 9621, немци – 1119, а също чужди поданици – 3652.
.
“Животът отново се спука по шевовете” – кримски българи за насилствената депортация през 1944 г.
.
Борислав Скочев, в. „Гласове“
.
“… аз съм от българско семейство. Много страдам, защото това е петно за цял живот и ще трябва да живея където ми наредят.”На 24 юни 1944 година, дни след освобождаването на Кримския полуостров от немска окупация, за 60 часа са депортирани и кримските българи, гърци и арменци.
Вътрешните депортации в съветската страна засягат повече от 6 милиона души в периода от 1920, когато са изселени 45 000 терски казаци, до 1953 г. Върховите моменти са два – при разкулачването и колективизацията през 1930-31 г. и по време на Втората световна война.
Депортирани са етнически групи и цели “наказани народи”, социални групи като кулаците (над 2 милиона души) и дворяните, конфесии като Свидетелите на Йехова и Истинно-православната катакомбна църква, политически неблагонадеждни “бивши хора” и близки на “врагове на народа”.
Първият депортиран етнос са корейците от Далечния изток през 1937 г. Депортациите по етнически признак – превантивни и наказателни – засягат над 40 националности.
Българите се заселили в Крим на три вълни – в края на ХVІІІ век, след войната от 1829 г. и след Кримската война.
На територията на Кримския полуостров българи има още по времето на кан Кубрат, които след разпадането на Стара Велика България попадат в пределите на различни държави.
В по-ново време обаче компактни маси българи започват да се заселват в началото на XIX в. Те произхождат от странджанските селища Граматиково и Малко Търново.
При официалното преброяване от 1897 г. числеността на кримските българи възлиза на 7528 души
Гражданската война в Русия от 1918-1922 г. се отразява отрицателно на българската диаспора на полуостров Крим. В периода 1921-1922 г. много българи умират от глад, а в края на 1929 г. и в началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация; разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир.
В годините на Втората световна война българите, живеещи на територията на СССР, са изпращани в трудовите батальони.
Сталинският режим извършва още едно изселване на компактно живеещи българи там до 1944 г.
Те били обвинени за врагове, за сътрудници на окупационния немски режим.
От 1989 г. започва държавна програма за завръщането им (както и на други изселени народи, сред които кримски татари, гърци и арменци) в Крим. За съжаление тя не успява да бъде реализирана цялата и малко от българите се връщат в Крим. Цели български села престават да съществуват.
Преди насилствените изселвания според официалната статистика българите са били около 12 500. Те са разпръснати по много райони на Съветския съюз и не ги оставят да се заселят компактно – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан или из целия Сибир.
През 1944 година, девет дни след депортацията на кримските татари, обвинени в предателство и сътрудничество с немците, Берия предлага на Сталин да бъдат изцяло изселени и останалите кримски “народи-предатели” – българи, гърци и арменци:
След изселването на кримските татари продължава работата в Крим по разкриването и арестуването от органите на НКВД на антисъветски елементи. На територията на Крим са отчетени живеещи към момента 12 075 българи, 14 300 гърци, 9 919 арменци.
Българското население живее предимно в населените места между Симферопол и Феодосия, а също в района на Джанкой. Съществуват 10 села, всяко от тях с население от 80 до 100 жители българи.
През периода на немската окупация значителна част от българското население активно е участвала в провежданите от немците мероприятия за производство на хляб и хранителни продукти за германската армия, съдействала е на германските военни власти при разкриването и задържането на военнослужещи от Червената армия и съветски партизани, получавала е охранителни удостоверения от германското военно командване.
Немците организирали полицейски отряди, съставени от българи, а също провеждали вербуване сред българското население за изпращане на работа в Германия.
НКВД смята за целесъобразно да се проведе изселване от територията на Крим на всички българи, гърци, арменци.
На 2 юни 1944 г. Сталин подписва постановление № 5984 на Държавния комитет за отбрана за “допълнително изселване от територията на Крим на 37 000 души, сътрудници на немците, от българите, гърците и арменците”.
“…Да се възложи на НКВД (др. Берия) допълнително към изселването на кримските татари по постановление на ДКО № 5859 от 11 май 1944 г. да изсели от територията на Кримска АССР 37 000 немски съучастници от българите, гърците и арменците. Изселването да се проведе от 1 юли до 5 юли т.г.
Изселените от Крим българи, гърци и арменци да бъдат изпратени за разселване в селското стопанство, в помощни стопанства и към промишлени предприятия в следните области и републики: Гуревска област на Казахска ССР – 7000 души, Свердловска област – 10 000 души, Молотовска област – 10 000 души, Кемеровска област – 6000 души, Башкирска АССР – 4000 души. Да се задължи Народният комисариат на транспорта и съобщенията (др. Каганович) да организира превоза на спецпреселниците със специално сформирани ешелони…“
За два дни в края на юни били изселени 12 422 българи, 15 040 гърци и 9919 арменци.
В операцията участвали 23 000 военни от войските на НКВД и около 9000 души от оперативния състав на органите на НКВД-НКГБ.
На 5 юли 1944 г. Берия докладвал, че изселването на кримските народи е успешно завършено.
„Държавен комитет за отбрана
До другаря Сталин Й. В.
На 4 юли 1944 г. НКВД на СССР докладва, че изселването от Крим на спецпреселниците – татари, българи, гърци, арменци, е завършено. Общо бяха изселени 225 009 души, в това число татари 183 155 души, българи 12 422, гърци – 15 040, арменци – 9621, немци – 1119, а също чужди поданици – 3652.
Всички татари пристигнаха и бяха разселени в областите на Узбекска ССР – 151 604 души. В областите на РСФСР съгласно постановление на ДКО от 21 май 1944 г. – 31 551 души.
Българите, гърците, арменците и немците, в количество 38 802 души, са на път към Башкирска АССР, Марийска АССР, Кемеровска, Молотовска, Свердловска, Кировска области и Гуревска област на Казахска ССР.
Всички пристигнали спецзаселници са настанени при удовлетворителни жилищни условия. Значителна част от разселените трудоспособни спецзаселници татари се включиха в работата в селското стопанство – в колхози и совхози, на сечища, в предприятия и в строителството. При провеждането на операцията по изселването по места и по време на път произшествия нямаше”.
Зад докладите за успешната акция е скрито едномесечно мъчително пътуване в препълнени товарни вагони, висока смъртност, бързи погребения край железопътната линия по време на кратките почивки.
Депортираните били настанявани в неприспособени за обитаване бараки, в конюшни, обори или землянки, в полуразрушени сгради, дори под открито небе. Жилищните помещения били пренаселени, без домакински принадлежности, мебели и постели. Храната – нискокалорична и еднообразна, с недостиг на белтъчини и мазнини.
Хранителни продукти се отпускали само на трудоспособните преселници; децата, старците и многодетните майки нямали право на дажбите на общественото хранене.
Местните хора помагали колкото можели при собственото си тежко положение, но често колхозните ръководства отнемали от продоволствията на депортираните.
Медицинско обслужване на практика липсвало, а заразите и недохранването взимали много жертви.
През първото си лято в Средна Азия депортираните трудно се аклиматизирали, боледували от тежки форми на малария и от дизентерия. Епидемиите на тиф сред преселниците продължили до 1946 г.
Доклади от това време описват бедственото положение на депортираните: множество сираци, хора, облечени в дрипи, на прага на изтощението, деца, които не могат да се движат от глад…
До 1 юли 1948, за четири години, са загинали 44 887 души, 19,6% от всички изселени от Крим.
Спецпреселниците нямали право да напускат мястото на принудителното си заселване без разрешение на местния комендант на НКВД, това се третирало като бягство и за него се носела криминална отговорност. Заставени на най-тежък и неквалифициран труд, техните заработки били с една трета по-ниски от тези на местното население, поради физическата им слабост и изтощението. Детски труд се използвал и в най-тежките дейности.
Още с пристигането на “спецпреселниците” съветското ръководство издава постановление “За обучаване на децата на спецпреселниците на руски език”.
А в Крим на няколко пъти – през 1944, 1945, 1948 и 1952 – преименували селища, планини, реки и дори гари, за да заменят татарските, немските или гръцките им имена със “съветски”: Мичуринское, Будьоновка, Октябърское, Советское, Первомайское, Пролетарск…
В резултат на войната, окупацията и депортацията населението на Крим намаляло от 1 126 426 души според преброяването от 1939 г. до 379 000, по данни на Кримския обком от октомври 1944 г.
В края на лятото на 1944 г. Държавният комитет за отбрана наредил в Крим да бъдат заселени “добросъвестни и трудолюбиви колхозници” от различни краища на РСФСР
с цел “належащото обработване на плодородните земи, градини и лозя”. Пристигналите през есента около 65 000 преселници от Украйна и Русия не останали задълго. Лозарството, отглеждането на тютюн и овощарството не им били познати и положението им станало критично. След три години си били заминали повече от половината “планово-доброволни” преселници.
В следвоенните години шпиономанията предизвикала нова вълна на прочистване на полуострова. “Животът отново се къса по шевовете” – пише един от подлежащите на изселване.
На 13 септември 1948 г. Сталин приел във вилата си в Ялта секретаря на Ялтинския градски комитет на партията Булаев, обърнал му внимание върху завръщането в Крим на избягали от местата на принудително заселване татари и наредил те “да не бъдат допускани в Крим в никакъв случай, тъй като са база на чуждото разузнаване”.
В началото на октомври сътрудници на вътрешното министерство извършили проверки и взели на отчет “предизвикващите съмнение лица от националностите, изселени от Крим през 1944 година”.
През тревожния октомври 1948 чекистите “прихванали” писма, цитирани след това в секретни съобщения на началника на кримското управление на Държавна сигурност Кондаков до министъра на държавната сигурност Абакумов.
Получател: Макулина, Е. М., Москва
Подател: Симферопол, обратен адрес не е посочен
17 октомври 1948
„Мили Геночка! Връчиха на мама нареждане за изселване от Крим, но ме видяха, попитаха ме коя съм и също ме записаха. Сега чакам всеки момент заповед. Колко молих родителите си сами да заминем, а сега дочакахме изселване. Какво да правя? Паспортът ми е в мен, мога да замина, но къде? А не ми се иска да замина, може и да се размине. Макар че изпратиха в Москва моята анкета и тези на други репатрианти, надеждата да ме оставят е малка, още повече, че съм от българско семейство.
Много страдам, защото това е петно за цял живот и ще трябва да живея където ми наредят. Поне да бях вече осъдена и да знаех, че всичко е свършено, а то пета година продължава тази игра на нерви.“
Получател: Янова, Людмила Гавриловна, Молотовска област, гр. Соликамск
Подател: Янова, М. В., Крим, Белогорски район, село Богатое
12 октомври 1948
„Здравейте, скъпи мои! В Крим е много тревожно. Изселват всички, които имат смесени бракове. Аз не се показвам, ще чакам да приключи. Коля разбира се няма да го закачат, той има руски паспорт. Дават три дни да си продадеш нещата. От нашето село вече заминават Халджиеви, Гра, леля Зоя, а леля Лида изселват като жена на французин, други чакат реда си за изселване.”
Получател: Каравушкин, Степан, Орловска област, Болховски район…
Подател: Крим, гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен
10 октомври 1948
„Здравейте, татко и мамо! От Крим започнаха да изселват българи, татари, немци и други, които са се завърнали нелегално или легално от изселването. Крим ще го заселват само с руснаци и украинци. Жалко, че не можем да напуснем Русия заради напрегнатата международна обстановка.“
Получател: Котова, Нина Владимировна
Подател: гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен
„Скъпа Ниночка! Започват нови скитания и мъки. През цялото време плача, но сълзите не помагат. В Крим отново се готви нещо. Нямам повече сили. В Ялта беше на почивка Й. В. Сталин, след което започна изселване на смесените бракове. Нали в Крим разрешиха да се завърнат гърците, арменците и др. националности, а сега отново ги изселват, след което, изглежда, ще изселват репатрираните и репресираните. Както виждате, аз попадам в това число.
Децата нямат нито палта, нито обувки – къде да вървя с тях през зимата. Обзема ме ужас. Още не е известно къде ще ни изпратят, но не е тайна, че предстои, отдавна се говори за това като за обикновено нещо. Гледам на смъртта като на избавление, тогава поне децата ще останат в приют тук в Крим.“
Получател: Бобровская, Надежда Никифоровна, Москва
Подател: Ялта (не е отбелязан обратен адрес)
8 октомври 1948
„Скъпа приятелко! В Ялта се очакват много промени. Вече на някои им предложиха да напуснат Ялта, ние също сме си стегнали куфарите в очакване на нареждане да заминем. Изпитвам страх, нищо не съобразявам и нищо не мога да подхвана. С една дума в Крим се повтаря 1944 година. Животът отново се къса по шевовете.“
По данни на министерството на държавната сигурност към януари 1953 г. спецпреселниците – кримски българи, са 12 464 души – 3689 мъже, 4962 жени, 3542 деца.
Разселването им по места е следното: Казахстан – 1868 души, Узбекистан – 53, Таджикистан – 154, Башкирия – 768, Тулска област – 4, Кировска област – 486, Марийска АССР – 196, Московска област – 33, Киргизия – 1, Кемеровска област – 2365, Молотовска област – 3625, Свердловска област – 2847, други – 65.
От ноември 1948 българите, както и повечето от другите депортирани народи и етнически групи получили статут на “выселенцы” – заселени за вечни времена в новите места. Смъртта на “бащата на народите” е краят на сталинската “вечност”, но завръщането продължава до днес.
През лятото на 1954 г. били премахнати някои от ограниченията на “спецзаселниците”. Те вече можели да се придвижват в пределите на съответните републики или области и трябвало да се отчитат в комендатурите само веднъж годишно, а не на всеки три дни.
През 1955 и 1956 били освободени “спецзаселниците” комунисти и членовете на семействата им, участниците във войната, наградените с ордени и медали, а също рускините и украинките, чиито съпрузи били от изселените националности и които по-късно овдовели или се развели, самотните инвалиди, близките на загинали във войната, преподавателите.
На 27 март 1956 г. президиумът на Върховния съвет на СССР възстановил гражданските права на кримските българи, арменци и гърци.
Но освобождаването от принудителното заселване не означавало разрешение да се завърнат в Крим. Отнетата при депортацията собственост също не се възстановявала. Ограниченията за местожителство на кримските немци, гърци и българи били премахнати на 3 ноември 1972 г.
В действителност кримските народи започнаха да се завръщат легално в Крим едва след 1990. Борбата на кримските татари за завръщане продължила през всичките 50 години на депортацията и през 60-те станала важна част от съветското правозащитно движение.
До днес в Крим са се завърнали 260 000 татари – депортирани и техни потомци.
Българите, живеещи в Крим, според достъпните в интернет сведения, са около 2500 души.
Българската диаспора в средноазиатските републики, в това число депортираните от Крим българи, не е устояла на асимилационните процеси през последните 60 години поради своята малобройност, разпокъсаност, множеството смесени бракове и липса на национални училища и на практика е загубила националната си самобитност.
Повечето от българите в градовете вече не владеят български, езикът се използва от по-възрастните българи в селата.
Въпреки това в някои от тези републики, както и в Крим, са създадени български културно-просветни дружества и дружества на депортираните българи.
