При съществуващият изборен закон и поредните парламентарни избори ще доведат до същото омразно политическо статукво.
Сериозният анализ на завидните успехи на партия ГЕРБ показва, че тя привлече избирателите си с популизъм и две ясни политически виждания на нейния лидер. “Глупавите ви закони” е точната оценка на законите, произвеждани от депутатите. “Ние (полицията) ги ловим (рецидивистите), а вие (съдиите) ги пускате”, е истината, че при наказания със затвор, определяни според тежестта на престъпленията (!), рецидивистите излизат масово от затворите, неизлекувани от социалнто си заболяване – престъпност.
Мечтите на народите за живот в нормални (неуродливи) държави, не са утопия. Постижими са чрез направа на реформи, ключови от които са:
Контролиране на цените. При либерална пазарна икономика ефикасно контролиране на цените (таксите, лихвите и пр.) на всички сортове стоки, услуги, консултации, ръководения, е абсолютно необходимо и е възможно, чрез задължаване на производителите и търговците да изграждат цените от техните основни и добавени себестойности – разходите на всички ресурси, правени за тяхното получаване, от всички функционални органи на организациите, които ги създават.
Агенцията за контрол на цените – АКЦ, контролира цените чрез: изработване стандарти на счетоводни сметки за изчисляване себестойностите на сортовете стоки, включително и на стратегическите вносни стоки; задължаване на организациите произвеждащи стоки да осчетоводяват техните себестойности; проверки на ценообразуването при монополите и картелите, които искат повишаване цените на стоките си. АКЦ разрешава исканите повишения при спазен стандарт на изчисленията, а при констатирани измами сезира прокуратурата .
АКЦ отговаря за ефективността на конкуренцията. Разузнаванията, Омбудсманът и Съюзът за защита на потребителите подпомагат АКЦ.
Заплащане на труда. Трудовите дейности – съзидателни или разрушителни, обществено полезни или обществено вредни, се осъществяват от специално обучени хора. Делят се на изпълнителски и ръководни, съществуват във формите на наемен или самонаемен труд, даряват се или се заплащат от потребителите – бизнес, държава, граждани. Растежът на производителността на труда поражда безработица и натрапване на стоки, не необходими на потребителите – медицински изследвания, лекарства, оръжия и др., създавани в реалните производствени мощности.
Интуитивно, наемниците осъзнават проблема – адекватно заплащане на труда. Исканията за “Достойно заплащане на труда” , “Увеличение на заплатите” и пр. издават слабо познаване и от лидерите на профсъюзите на всички практикувани форми за заплащане на труд. При това профлидерите не виждат, че причинител на проблемите е масово използваният модел – “Постоянна заплата съчетана с привилегии, премии, бонуси”. Несериозните политици не осъзнават, че чрез този модел, наемниците източват от потребителите и данъкоплатците свои нетрудови доходи.
Адекватни заплати за трудова заетост се получават само чрез модела „Разделно почасово заплащане“ за всяка от няколкото вида трудови дейности, подготовките им и престоите, които съставят трудовата заетост на работещия. Моделът „Разделно почасово заплащане“ е усъвършенствуване на модела „Пазарно почасово заплащане“.
Всеки отделен вид трудова дейност има измерения: времетраене (брой часове умножени, примерно, по 1 за дневен труд или 1,5 за нощен); сложност (трибалната оценка на професионализма на работещия, получена чрез атестиране или времетраенето на професионалното образование, делено на времетраенето на основното образование); вредност (примерно 1,7); отговорност (примерно 2) и резултатност (произведение от числата “изпълнение на нормата“, примерно 0,9 и “качественост на резултата, примерно 1,5”). Индивидуална заплата в определен времеви интервал, при всяка от заеманите или съвместявани длъжности, е – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = минимална тарифа на едночасов труд х времетраене х сложност х вредност х отговорност х резултатност”.
Минимална тарифа за едночасов труд се определя като цена на трудова дейност, при която всичките измерения приемат стойност единица, определя се от парламента и ежегодно се актуализира от работодателите с процента на годишната инфлация или дефлация.
Трудовите заетости се регистрират в счетоводната сметка “трудово досие” на наемника, след завършване на работно денонощие. Заплатите за договорените периоди се превеждат по банковата сметка на наемника. При закъснение на превод, работодателят плаща договорена наказателна лихва.
Ползването на Разделното почасово заплащане спонтанно решава големия проблем – “Равна заплата за равен труд”, наемникът сам контролира заплатите си, трудовите договори стават взаимно изгодни, интересите на наемниците и работодателите се хармонизират.
Моделът работи безпроблемно при съвместявания, постоянна, сезонна или временна заетост, и прави пазара на труда гъвкав. Наемникът спонтанно престава да участвува в стачки, защото всички трудови спорове се решават в съда. Работодателите придобиват възможност за планиране на необходимия им фонд работна заплата и определят работните си места според прогнозите за постъпване на поръчките.
Пенсии за прослужено време. Масово практикуваните разходопокривни пенсионни модели са в нарушение на основният принцип на застраховането – баланс между кумулираните пенсионни вноски и получените пенсии до живот. Капиталовопокривните пенсионни модели частично спазват този принцип.
Безпроблемен е моделът, при който всеки пенсиониращ се има своя сметка в НОИ, в която кумулира определяни от него пенсионни вноски. Ежегодно НОИ олихвява натрупаната сума с процента на инфлацията или дефлацията. Възрастта за пенсиониране определя този, който се пенсионира, а не държавата. Годишната му пенсия се изчислява чрез делене натрупаната сума на пенсионните вноски на броя на годините, разлика между средната продължителност на живота и исканата година на пенсиониране. Моделът работи чрез солидарност между недоживелите и надживелите средната продължителност на живота.
Този пределно прост пенсионен модел стопява автоматично държавните дотации. Внедряването му е създаване на пенсионни сметки.
Нормалната държава. Разумните избиратели осъзнават, че съдбите на народите се определят от конституциите, но политиците се боят от реформа на конституцията, която ще отнеме част от властта им.
Партията АБВ има виждане на проблема за властта на президента, пораждан от юридическото недомислие – принцип на Монтескьо за трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Но предизборното обещание – “Президентска република” е недомислено, издава непознаване на понятието нормална държава.
В нормалната държава изпълнителната власт е в ръцете на мажоритарно избирани председател на парламента, отговарящ за развитието на ръководните технологии, президент, отговарящ за развитието на технологиите на сигурностите, и премиер, отговарящ за развитието на производствените технологии. Всеки от тези най-висши ръководители притежава съответни правомощия и осъществява ръководенето чрез 12 комисаря, 4 министъра и съвет. Депутатите са пропорционално избирани. Те са 72-ма, по двама за отрасъл. Депутатите ритмично контролират политиките, провеждани от премиера, президента и председателя, и при провали снемат доверието си от тях, без да чакат протести с искания за оставки. Статистиката периодично изчислява средната заплата и покупателната й способност, средният доход и дисперсията му. При системен спад на тези показатели управляващите подават оставка. Нормалната държава има проста организация, няма бюрокрация, няма възможности за корупции, има минимална издръжка.
Статията е написана с желанието информацията в нея да бъде в помощ на сериозните избиратели. И с надежда, че при съдействие на независими медии, сериозните избиратели ще изтръгнат властта от ръцете на котерии и некадърни политици.
Венелин Чалъков
