Досегашният подход на безусловно даване на българско гражданство трябва да се преосмисли, смята основателят на Културно-информационния център на Р. България в Скопие и бивш зам. председател на ДАБЧ Спас Ташев. Текстът по-долу е провокиран от публикации в македонски медии по същата тема.
Неотдавна в македонски медии бе публикувана информация, че София ще ревизира своята политика за предоставяне на българско гражданство на кандидатите от Р. Македония. Когато в Скопие се казва нещо по адрес на България, винаги трябва да имаме едно наум. В случая съм убеден, че не всички интервюирани са идиоти и не всички са отговорили, че националният празник на България е електричар, а пък кандидатът за българско гражданство работел като Кирил и Методий, каквито щекотливи случаи бяха оповестени. Не може да се обобщава въз основа на единични случаи.
Ясно е, че с подобни публикации Р. Македония разкрива дългосрочния си интерес, който е повече от прозрачен. В Скопие не се интересуват, че всички македонски албанци са и албански, и косовски граждани, че македонските сърби и сърбомани стават и сръбски граждани. Важното е македонските българи да не получават българско гражданство и така да се крепи македонизмът. Въпреки тази констатация, няколко години поред твърдя, че досегашната политика на България на безусловно даване на българско гражданство е отминал стадий, тъй като се бе превърнала в самоцел и не доведе до очакваните резултати. Ясно е, че трябва да сменим философията на процеса, за да вървим напред.
Българският произход на мнозинството от населението във Вардарска Македония не подлежи на съмнение. Най-малкото има становище от Българската академия на науките, че 2/3 от населението на Р. Македония е с български произход. Това обаче не означава, че 2/3 имат кристално българско чувство и го изявяват по един и същи начин. Още по време на османския период, към края на империята част от българите в Азот и Поречието попадат под влиянието на сърбоманска пропаганда. В периода на сръбската окупация от техните среди се създават сърбоманските контрачети, противопоставящи се на ВМРО. А през 1941-44 г. такива българи сърбомани се сражават с титовите партизани или четниците на Дража Михайлович срещу българската администрация. От 1944 г. до днес подобни хора са гръбнакът на новата „македонска“ нация, създавана на антибългарска основа.
Тези лица също са от български произход, но безспорно са заплаха за нашата национална сигурност и национални интереси. По досегашния ред за получаване на българско гражданство те попадаха обаче под общ знаменател с онези, които са запазили и са изстрадали даже своето българско самосъзнание. Повече от ясно е, че подобна уравновиловка е вредна.
Отдавна предлагам да се въведе точкова система за оценка на кандидатите за българско гражданство. Чрез нея ще може да се констатира и степента на познаване и опазване на семейната история, притежанието и изявата на българско самосъзнание – и съответно да се получи обективна преценка. Само така ще имаме ясна представа кои лица наистина биха се гордели с притежаването на български документи за самоличност и за кои тези документи се търсят по съвсем други причини.
Спас Ташев
