Сърбомански хленч по „златното време на Бойко“
.
Иван Николов, директор на КИЦ – Босилеград
„Бойко, трябва да се върнеш спешно на власт. Времето, в което беше премиер на България, беше чудесно и златно време за българите, както в България, така и в чужбина.“ Това заяви кметът на Босилеград Владимир Захариев по време на среща с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, която се проведе в централата на партията. (http://boykoborissov.bg/)
На 14 август т.г. в партийната централа на ГЕРБ са се срещнали Бойко Борисов и кметът на Босилеград Владимир Захариев, който иначе четири пъти „печели“ изборите от листата на Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница. Програмата на тази партия е oснована на идеологията на консервативния великосръбски национализъм, който, както знаем от историята, е нанесъл най-голямата вреда на българския национален идеал и специално на българите в Македония и Западните покрайнини. Самият д-р Кощуница е известен със своите великосръбски, антибългарски и антиевропейски позиции, неведнъж декларирани в книгите му и в политическите му изказвания. По времето, докато Кощуница беше президент на Сърбия, на вратата на сръбското правителство посред бял ден бе застрелян единственият сръбски проевропейски политик и лидер на Демократичната партия д-р Зоран Джинджич. Това бе повратен момент в сръбската политика, след което Демократичната партия се разпадна и през май т.г. отстъпи властта на Прогресивната партия на Сърбия на сегашния премиер Александар Вучич. Да припомним, че Вучич навремето беше трети човек в Сръбската радикална партия на д-р Воислав Шешел, който сега отговаря за военни престъпления пред Трибунала в Хага.
Партията на Кощуница на изборите през май не можа да премине ценза и фактически слезе от политическата сцена на Сърбия. Нейният верен последовател, босилеградският кмет Владимир Захариев, остана на власт и като „добър българин“ в България и „надежден сърбин“ в Сърбия продължи
антибългарската си дейност
в Босилеград, като особено се изтъкна в борбата срещу българските организации, защитаващи правата и интересите на българите в Сърбия, особено срещу българския Културно-информационен център (КИЦ) „Босилеград“ и Демократичния съюз на българите, задълбочавайки още повече екзистенциалните им проблеми със спазването на човешките и малцинствени права на българите в Западните покрайнини. По време на неговото управление населението на Босилеград намаля още с 20%, а градчето съвсем заприлича на запустяващо селце.
С идването на ГЕРБ на власт нещата се усложниха още повече. В края на 2009 г. шумно рекламираният по БНТ и скъпо платен (над 150 000 евро) Новогодишен концерт на площад „Батенберг“ на „световноизвестния“ музикант Горан Брегович в ритъма на „Калашников“ и „Йеремия“ обяви новата българо-сръбска дружба и поредното предателство към българите в Сърбия. За укрепване на любовта към сръбската музика и насаждане на „високите културни ценности“ на сръбския престъпен свят в България сръбската мутреса Цеца Величкович – Ражнятович (съпруга на убития в Белград военнопрестъпник Воислав Ражнятович-Аркан) бе специално посрещната и наградена от тогавашният премиер на България Бойко Борисов!? Това също бе един от симптомите на кризата на българската държавност. Колкото и да е любител на сръбската чалга, Борисов трябва да знае, че външната политика не е въпрос на лични предпочитания, а на ясно и точно определени външнополитически интереси, обслужващи нацията. Съмнявам се обаче, че българският премиер може да защитава българските национални интереси, докато в скута му седи сръбската чалгаджийка и му пее на ушенце „Кукавица“!
Чашата преля през пролетта на 2010 г. при посещението на председателката на сръбския парламент г-жа Славица Джукич Деянович в София, когато нейната колежка в Народното събрание г-жа Цецка Цачева
обяви „безусловна и безрезервна“
подкрепа на Сърбия за членство в ЕС, без да се поставят никакви насрещни искания за също така „безусловно и безрезервно“ спазване на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Още тогава си проличаха търговските сръбско-български разбирания за членството в ЕС – аз на тебе, ти на мене, а не на искрено усвояване и спазване на общоприетите принципи за правата на човека и малцинствата. Тогава българските организации от Западните покрайнини протестираха пред Народното събрание, настоявайки българската подкрепа за сръбското еврочленство да бъде обусловена със спазването на правата на българите в Сърбия. Този принцип не много сполучливо днес се прилага във външнополитическите отношения с Македония, като българската подкрепа за македонското еврочленство е обусловена с прекратяване на историческите фалшификации, антибългарската пропаганда и спазването на правата на българите в Македония. А трябваше точно обратното: сръбското еврочленство да се обуслови с решаване на статута на българите в Западните покрайнини, а с Македония да се подходи далеч по-деликатно. Най-малкото заради това, че именно великосръбската политика е първопричината за антибългарската кампания както в Македония, така и в Западните покрайнини.
Назначаването на историка Божидар Димитров за министър на българите в чужбина донесе нови изненади и изкушения за българите в Сърбия. През пролетта и есента на 2010 г. той неформално посети няколко пъти Босилеград и Цариброд, но не даде рамо на българските организации, които по времето на кървавото разпадане на Югославия с цената на живота си отстояваха правата и интересите на българите в Западните покрайнини. Напротив, той се срещна с техните отявлени врагове – официалните сръбски власти.
Кметът на Босилеград успя да спечели доверието на
невежите гербаджийски политици
и те широко му отвориха вратите на Военно-медицинската академия, Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и Столичната община. С тяхна подкрепа той почна да дублира и изземва една след друга утвърдените дейности на КИЦ „Босилеград“ в областта на здравеопазването, придобиването на българско гражданство, кандидат-студентските кампании по Постановление № 103 и редица културни мероприятия, организирани години наред от КИЦ „Босилеград“ и Столичната община с цел утвърждаване на българската култура. Така сръбското разузнаване удари в гърба най-дейните български културно-просветни и политически организации в Босилеград, и то с български ръце! Финансовите средства, идващи от България за тяхната дейност, бяха сведени до санитарен минимум, а подмолните действия за превземане отвътре и сменяване на най-дейните активисти се усилиха и само с желязната си воля и себеотрицание те успяха да оцелеят досега.
По същото време България пропиля стотици хиляди левове да „помага“ на българите в Босилеград чрез „легалното“ и „легитимно избраното“ общинско управление, изкъсо контролирано от сръбските националистически партии и обилно финансирано и контролирано от Белград. Военно-медицинската академия в София по време на управлението на генерал Стоян Тонев (или по-точно на ГЕРБ) оказа над 3000 медицински интервенции на босилеградчани с посредничеството на кмета Владимир Захариев. Той злоупотреби с тази хуманитарна братска помощ по най-нехуманен и безскрупулен начин: „Аз ще ти уредя безплатен преглед във Военно-медицинската академия, ама ти нали знаеш за кого ще гласуваш на изборите“!
Най-много усилия Владимир Захариев положи да дублира и отнеме от КИЦ „Босилеград“ подготовката на кандидат-студентите за изпитите по български език и литература и история на България. КИЦ „Босилеград“ и Дружеството за българо-германско приятелство „Дармщат“ полагаха големи усилия да проведат подготвителен курс за кандидат-студентите от 100 учебни часа по български език и литература и история на България. Благодарение на това босилеградските кандидат-студенти в България години наред бяха най-много и с най-добри резултати сред българските общности в чужбина.
Тая година Захариев събра кандидат-студентите в общината и „твърдо“ им обеща, че „той лично ще ги запише в България кой каквато специалност си иска и че няма нужда да ходят на курсове – той лично е говорил с министъра“!? Заинтересованите кандидат-студенти бяха облъчвани по местното радио с тази информация дни наред.
И наистина, повечето от тях му се вързаха и курсът в КИЦ-а
почти се провали
останаха само най-сериозните. Кандидат-студентските изпити се проведоха в гимназията в Босилеград. Набутани в две класни стаи, наредени един до друг и един срещу друг, те пред затворените очи на квесторите от МОН и ДАБЧ просто преписаха тестовете от по-добрите ученици – това се вижда с просто око от обявените на сайта на МОН оценки. От 54 кандидат-студенти при 31 до стотна се повтарят едни и същи оценки! В тази нова система на кандидатстване, измислена лично от Захариев, се случиха и такива абсурдни ситуации – отличници да останат извън класацията, защото слабаците (които са преписвали от тях) са им заели местата! И обратно, двойкаджии записват елитни специалности!?
По същото време проблемите на българското малцинство нарастваха с геометрична прогресия: разпадане на българските паралелки поради липса на учебници на български език, преследване на активистите на българските организации, непрекъснати провокации на границата, безработица, емиграция на българското население, унищожаване на бизнеса, комунални проблеми и безнаказано разпиляване на държавно имущество.
Позицията на Владимир Захариев и на партията му в Белград доста се поразклати. От верен служител на режима той се превърна в излишно бреме на шията на Сърбия по пътя за нейното еврочленство. Ето защо срещата в централата на ГЕРБ с Бойко Борисов е груба политическа грешка. С тая среща ГЕРБ утвърждава позицията на кмета Захариев като представител на една вражески настроена и вредна за България и българския народ политика, която даже и в самата Сърбия претърпя провал. Въпреки плачливия хленч на Захариев: „Бойко, трябва да се върнеш спешно на власт. Времето, в което ти беше премиер на България, беше чудесно и златно време за българите…“, въпреки лигавото подмазване на Бойко като: „…страхотен, културен, качествен човек, който се грижи превъзходно за народа и българите, които са отвъд границите на Република България“, и пр., и пр. девически излияния, от ГЕРБ и Бойко Борисов се очаква поне малко да се държат държавнически и национално отговорно, а не да се оставят да бъдат лъгани и мамени от един селски политикан на служба в сръбските националистически партии.
Източник: в. „Дума“
