Отново се разгаря война, която е почти до границата ни. За момента като гражданска, но с потенциал да се превърна в голяма регионална, че дори световна и термоядрена. Чета и гледам репортажи от размирните области в Украйна и следя надлъгването от двете страни. И си мисля, че за пореден път заради бълхата, човечеството ще изгори юргана. Заради интересите на пренебрежимо малка група хора. Увертюрата за Втората световна бе също гражданска война, тази в Испания. Сега историята се повтаря почти по същия сценарий. „Кой крив, кой прав?” – обикновено определя победителят. За сега все още хипотетичен.
От древни времена хората си блъскат главите за „смисъла” на войната. Най вече историците. Историята на човечеството е непрекъснат низ от войни. Завоевателни, освободителни, пунически, стогодишни, регионални, световни. Всичко това трябва да се обясни, за да е ясно. Защо Александър Македонски е тръгнал към Индия? Защо Цезар е избил милион гали и толкова пленил? Защо варварите и татарите са нахлули в Европа? Защо Наполеон и Хитлер влязоха в Русия? Историците обясняват тези и сегашните войни. Но, колкото повече и по-ясно обясняват, толкова по-досадни стават. Особено с онези обяснения, които се свеждат до интересите на народите, на демокрацията, на справедливостта. И забравят, че никакви интереси и никаква имагинерна справедливост не ще възмездят митичните загуби от една война. Не говорим за безумните материални загуби, милионите човешки животи, за осакатените, измъчените, обеднелите. А за идеалите. Колко хора, твърдящи, че идеалите са най-скъпото нещо на света, са готови да ги положат върху олтара на ненаситния Молох на войната?
Ако средствата и нечовешките усилия, които струва една война, се насочат за истинско запазване на интересите на хората, то само за няколко години светът би се превърнал в цъфтяща градина, в истински рай. За да се убедим, е достатъчно само да имаме очи, за да гледаме и да извършим елементарно събиране. И макар, че всички имат очи да гледат и умеят да събират, никой не иска да ги използва и повтарят едно и също – интереси, интереси, интереси, разбираме, разбираме, разбираме! Но всичко това е самоизмама. Трябва направо да кажем: От гледна точка на човешките интереси, войната, както и да завърши, няма никакъв смисъл. Може би има такъв само за тези, които, без да рискуват почти нищо, са изсмуквали жизнените сили и ресурсите на другите по времето на всякакви, големи и малки войни. За производителите на нови и все по-мощни оръжия, които искат да ги изпробват и/или продадат, за да процъфтява все повече и повече индустрията на войната. Или за банкери, били преди нея милионери и станали впоследствие милиардери, които в разкошните си офиси се молят на своя дявол войната да продължи вечно.
Древните гърци са казвали: „Онзи, който умира млад, е любимец на боговете”. Има епохи, през които на земята се появяват много юноши, които са по-нужни и по-мили на баснословния Олимп, отколкото нам. И се случват отново и отново големи и малки войни. Милиони младежи и обикновени хора загиват и отиват в отвъдното, където ще ги оценят по добре, отколкото тук. Попитайте обаче за чувствата на хилядите семейства, загубили в пожарите на хиляди войни своите близки, попитайте майките на войниците или родителите, изгубили децата си, в което и да било време и място, в която и да е война… Защото в това в крайна сметка е смисълът на войната. Че някои ще заграбят повече злато, материални блага и ресурси, а други ще загубят всичко, дори живота си.
За много хора този въпрос – дали да има война или мир – е компетентност и отговорност на политиците. Но войната е твърде важно нещо, за да я оставим само на тях. Някои от нас не са в състояние и да заспят, ако незаслужено са обидили или огорчили поне един човек. А как Тамерлан, Атила, Чингис хан, Наполеон, Хитлер и Сталин и тези подир тях са можели спокойно да спят, след като ежедневно са погубвали хиляди хора? Поставяли са на карта съдбата на своя и на чуждите народи? Струва ни се, че всички хора сме устроени по един начин и че щом съвестта не ни дава покой, тя би трябвало да е измъчвала и тях. Но хората изобщо не сме устроени еднакво и съвестта не съществува за всички. В романа „Капитанската дъщеря” на А.С. Пушкин за въстанието на Емелян Пугачов, той казва: ”Орелът живее тридесет години, а враната триста. Враната се храни с мърша, а орелът разкъсва живи животни. И орелът не може да разбере враната, и враната не може да разбере орела”.
Не само враната и орелът нямат допирни точки. Двама души рядко могат да се разберат един с друг. Библейската притча за Вавилонското смешение на езиците не е измислица и мит, както високомерно смятат някои. Дори, произнасящи едни и същи думи, хората виждат и чуват различни неща. Вярващи християни и мюсюлмани се молят всеки на „своя Бог“, въпреки че Бог е един. Защото Законът за тъждеството явно има приложение само в логиката, но не и в реалния живот. И обикновеният човек, който мисли, че отговорността е осъзнаване на нравственото начало, не може да разбере споменатите „велики личности“, които и макар да са знаели значението на думата „отговорност”, не са я разбирали така, както т.нар. обикновени хора. За някои това е била отговорност за победа на тяхната „висша раса“ или всякакви други мегаломании, за други – просто завладяване на територии, чийто природни и човешки ресурси да станат техни, за трети – въпрос на „престиж“. За четвърти – дори сателитно поведение – да направят това, което им кажат, в името на собственото им оцеляване като политици и държавници, които не се свенят при това да говорят за „висши ценности“.
За това е необходимо да не им даваме шанс да поемат въпросите за войната и мира в ръцете си. Защото после ще бъде бъде непоправимо КЪСНО!
.
Светослав Атаджанов
