Павел Серафимов, Sparotok.blogspot.nl
Според официалните теории, корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини… Хората, изповядващи тази особена форма на християнство, са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.
Името катари идва от гръцката дума καθάρός – чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите през I век. Някои смятат, че Св. Ерм – владиката на Филипопол (Пловдив), e последовател на Апостол Павел.
Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина, възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход, въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен, казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец – VII.3.12.
Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.
Названието българи – bougri не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората, разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите така наречена ерес, са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.
Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци. Богомилите не са се кланяли на кръста (разпятието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпятието) за свой символ. Божият син е изобразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.
Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан – “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. [Йоан, 1-4,5.]
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша – мажа, помазвам… (трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско-арамейската дума).
Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание – Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.
Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството – от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – “Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене”.
Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев („Траките и техният език“, с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.
Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това схващане е много древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.
Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос – “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата” – Евангелие от Матея, 23-9.
На хора с богат духовен опит богомилите са давали името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена… Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване, са назовавани чисти (оттам и гръцкият превод катари – чисти).
Богомилските чисти обаче не се появяват в България чак през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон – “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот, и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти, и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх.”. VII.3.3.
Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага, тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Неслучайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора…
Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон, са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големия и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите, изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.
Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.
Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.
Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството, не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е. Бъртън).
В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповядващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват, без дори да пожалят старци, жени и пеленачета…
И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притеснение, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това? Та това си е сатанизъм…
Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански “благородници” да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили (Н. Овчаров, „Победите на Калоян“).
За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите, обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловдив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел [Римляни, 16-14].
Eрм е тракийско лично име, което между другото съответства на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки, живеещи в и край Филипопол, са прегърнали новата вяра.
Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството. Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски, нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).
Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот, са съвпадали с принципите на ранното християнство.
За него ние знаем твърде малко, защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.
За жалост, те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат… в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници… наричайки ги еретици.
Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим… Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му, са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.
Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква, оглавена от гърци и др., не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.
Тази истина е била опасна за тогавашната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите, народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на “свещеници” и “благородници”. Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими или невидими.
С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.
Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват, гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре, да се унищожат…
Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб, носещ веригите си безропотно.
Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество нашите православни свещеници успяха да се пречистят, носейки същия товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.
За жалост, през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизмът. Днес ние опитваме горчивия плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството, проповядвано от възвишени хора, е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто, ще се лута до безкрай, причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.
Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля… Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.
.
