Обичате ли чудеса?
– Да, да, да… – чувам отвсякъде, че кой не ги обича? А знаете ли, че те не са запазена марка на митични вълшебници и богове? Ние, хората, също можем да правим чудеса. Всеки човек е способен да извърши невероятни, немислими неща. Можеш да вдигнеш тежест в пъти по-голяма от собственото си тегло, да научиш 20 езика, да смяташ на ум като компютър, да се изкачиш на 8 000 метра без кислородна бутилка, да ходиш бос по въглени… Можеш да направиш научни открития, считани за невъзможни от цялата международна общност.
Ти можеш всичко! Стига само да поискаш и да тренираш упорито. Но ако всекидневните ти тренировки и упражнения не те докарват до и зад предела на собствените ти възможности, ако всяко твое ново усилие не изстисква от теб нещо повече от това, което си направил вчера, нищо няма да постигнеш. Много важно, че в продължение на 10 години всеки ден си вдигал по една гиричка с тегло 1 кг.! Нима това ще те направи световен шампион по вдигане на тежести? Всяко ново усилие е полезно само тогава, когато се опитваш да надминеш собствения си вчерашен рекорд.
За да направиш чудо обаче, ти трябва и още нещо. Можеш да загубиш години в тренировки, основавайки подготовката си само на физически упражнения, и да си останеш посредствен.
Но ако закалиш психиката си до степен не само да не изпитваш страх от препятствия, врагове, неуспехи, смърт…, а дори да им се наслаждаваш, тогава ще видиш, че можеш да извършваш чудеса. Всъщност, за страничните наблюдатели ще изглеждат чудеса. За теб ще е нещо обикновено, нормално, рутина. Когато си осъзнал, че нищо лошо не може да ти се случи, когато знаеш, че няма от какво да се страхуваш – побеждаваш с лекота каквото и когото и да било. Тези принципи – на нестрахуването (закаляването на психиката) и ежедневното надминаване на собствените резултати, са валидни за всички сфери и мечти.
Как ще се освободим от робството на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) чрез полуумрели митинги и небрежни разходки по жълтите павета? 200-300 дни подред викаш „Оставка!”, искаш смяна на системата. Искаш справедливост и възмездие. Мечтаеш за победа над Шайката – олигарси и корумпирани политици и магистрати. Упорит си. Олигархски и компания си тръгват. Но не заради теб, не защото ти си ги победил. Разбойниците просто се готвят да се възпроизведат с новите „избори” на 5 октомври. Ще си предадат щафетата едни на други така, както вече 25 години го правят. Без значение е как ще се нарича партията, вождът и какъв е цветът на задниците им. Хермафродитите ще продължат да те грабят, защото ти не си спазил двата основни принципа. Не си престанал да се страхуваш от паразитите. Боиш се за себе си, за децата, за близки и роднини. Пресмяташ какво и колко ще загубиш, ако забравиш за думичката „страх”. Самообрязал си се психически. Ти сам не си позволяваш да бъдеш смел. Затова и протестите ти са някак анемични и никога днешният няма да надхвърли по дързост и сила вчерашния. Немощ е твоето име. Страх е твоята същност.
Обичате ли чудеса?
– Да, да, да… – чувам отвсякъде, че кой не ги обича?
Ивайло Зартов,
5 август 2014 г.
