Днес, 25 години след началото на демокрацията, българите живеят по-зле, по-несигурни са за утрешния ден, измират демографски, търпят етническа криминална престъпност, не виждат перспектива…
И се появява вечният шопски въпрос:
– Оти ги ручахме жабетата?!
С други думи: а какво всъщност представлява прекрасният нов свят на демокрацията?
.
Големите жабета – 18
ЩЕ ИЗБЯГА ЛИ ПАПАТА В ПАТАГОНИЯ?
Наскоро някои коментатори изказаха предположение, че Ватиканът може да се премести в Южна Америка.
Това е нещо много важно.
Не, не самото преместване. То все още не се е осъществило. Засега е само хипотеза.
Но самият факт, че се изказват такива хипотези, е много важен. Самото обстоятелство, че е възможно те да се появят, е твърде показателно.
Та нали антихристиянството беше една от основните черти на тоталитаризма преди 1989 г.? И изведнъж сега тази черта цъфна в Европа?! Защото не може да се каже, че перспективата папата да бъде изгонен в Южна Америка е перспектива в полза на християнството, нали? Очевидно е във вреда на християнството. Следователно, е антихристиянска. Следователно, имаме наличие на антихристиянство в Европа, в Западна Европа – тоест, в най-развитата демокрация на света. При това толкова силно антихристиянство, че дори е способно да прогони папата чак отвъд океана. Направо си е повод за недоумение…
И си спомняме как по времето на тоталитаризма милицията обкръжаваше „Св. Александър Невски“ на Коледа и Великден и не позволяваше на хората да влизат вътре. И това също беше проява на антихристиянство. Но тогава беше нормално – намирахме се в условия на тоталитаризъм, комунизъм, в една атеистична система, която преследваше еднакво почитателите на всички религии.
Тогава беше нормално.
Но сега?
Само 29% от гражданите на Великобритания се чувстват християни? Вгледайте се в това число! Само ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ПРОЦЕНТА? Това означава, че 71% от гражданите на Великобритания НЕ СЕ ЧУВСТВАТ ХРИСТИЯНИ?
Защо ли?
ООН и Ватиканът изнесоха статистика, че годишно в света 100 000 (СТО ХИЛЯДИ!) християни биват убивани заради вярата. Те се въздържаха да напишат представители на коя друга религия ги убиват, но то се знае. Някой обаче да е чул някоя правозащитна организация да надига глас срещу тези убийства? Нещо повече, когато през 2010 в Европейската комисия беше предложена резолюция срещу християнофобията по света, представителите на Португалия и Гърция възразиха и изразът „християнофобия“ беше заменен с нищо не означаващия „религиозни преследвания“.
Но в такъв случай дали пък антихристиянството не е същностна черта на политическата система, наричана „демокрация“? Явно, това не може да се отнася за античната демокрация, тогава още не е имало християнство. Ала защо да не може да се отнася за съвременната демокрация? Та нали първите концлагери в човешката история се появяват именно в зората на европейската демокрация и са създадени именно от първите съвременни демократи – френските републиканци, организират ги изродите на Сен-Жюст, и тези първи концлагери в историята, създадени от демократи, са именно ЗА ХРИСТИЯНСКИ СВЕЩЕНИЦИ?
Преди известно време написах в книгата си „Демократура или Диктатура на демокрацията“, че е напълно възможно е вероятно да дойдат такива времена, та християните от Западна Европа да бягат в Русия, в Южна Америка и на Северния полюс? В интерес на истината, мислех, че това ще е след доста време, поне 20-30 години. Но процесът май започна…
В Русия вече бягат – засега малцина, от рода на Жерар Депардийо, но както е тръгнало… Всъщност, какво ти малко: досега са избягали 820 хиляди бежанци от Украйна. Или някой смята, че войната там не е религиозна? Ами, тогава проверете какъв е религиозно-етническият произход и на „президента“ Валцман (Порошенко), и на Юлия Тимошенко, и на олигарха Коломойски, и на другите от хунтата… Във всеки случай християните сред тях са пренебрежимо малцинство. И се получава, че днес в Украйна не-християните от киевската хунта водят война срещу православните християни от Донбас.
А папата?
Папата, както е тръгнало, след Южна Америка нищо чудно да бъде принуден да пренесе Ватикана и на Северния полюс. Пардон, на Южния, той е по-близо…
Предлагам ви откъс по темата от Глава 3 – „Подлите технологии на демокрацията“ от книгата „Демократура или Диктатура на демокрацията“:
„7. Антихристиянството
Съвременната демокрация възниква в на пръв поглед християнски общества.
Уточнението „на пръв поглед” в случая е твърде важно. Ако се вгледаме внимателно в състоянието на обществата в навечерието на трите основни демократични революции, ще установим, че да се говори за тях в онези моменти като за „християнски” е доста пресилено. Поне що се отнася до „елитите” им. Напротив, всяка една демократична революция с всичките й кървави прелести започва в общество, което е християнско само външно, привидно – но чиито политически, културни, икономически и военни елити вече са заразени от антихристиянски настроения.
Тези настроения биват допуснати от християнските общества поради криворазбрано снизхождение към антихристиянските групировки, формирани продължителни периоди, обикновено векове, вътре в тези общества: към тях се проявява толерантност независимо от това дали самите антихристиянски общности проявяват ответна толерантност към християните. Така еднопосочната толерантност се превръща в основната причина за навлизането и развитието на антихристиянски (обикновено в началото етнически обусловени, а по-късно формират и обслужващи слоеве от продажни бивши християни-ренегати) групировки в християнските общества.
С времето антихристияните придобиват все по-голяма икономическа и финансова мощ, което им позволява да подкупят представители на управляващите християнски елити и така да предизвикат въоръжени конфликти, завършили в края на краищата със създаване на антихристиянската диктатура, известна днес под названието „западна демокрация». След завземането на властта от групировки, съставени от етнически и идеологически обусловени антихристияни, първата работа на новите властници е да извършат онова, което се нарича „отделяне на църквата от държавата”, а всъщност представлява опит за решителен удар по християнството и за неговото окончателно унищожение.
Сетне процесът продължава замаскирано чрез откритото поощряване на три тенденции:
– намаляване на раждаемостта на християните;
– постоянно засилване на консумативните тенденции в бита на населението и тяхното превръщане в ерзац-заместител на религиозните стремежи на хората;
– идеологическо, финансово, законодателно и административно подпомагане на антихристиянски настроения, идейни течения, сдружения и организации.
Борбата си срещу християнството демокрацията започва с масови убийства, а впоследствие създава различни видове дискриминационни и репресивни практики. За да прикрие това, използва специално създадени термини. Така например, дискриминацията срещу християните бива оправдавана с термина „позитивна дискриминация”. Под това словосъчетание се разбира следното: дискриминацията срещу нехристиянски и антихристиянски етнически, расови и религиозни групи е нещо лошо, „негативно”. А дискриминацията срещу етнически и расови групи, в които мнозинството е християнско, се приема за нещо добро, хубаво, положително. „Позитивна дискриминация”.
Използват се и новоизлюпени термини като „политкоректност” и „език на омразата”.
„Политкоректност” означава християни да бъдат принуждавани да възхваляват нехристиянски и антихристиянски общности и групи, да отстъпват пред агресията на антихристиянски култури, да се подчиняват на изискванията на идеологии, откровено враждебни спрямо християнството.
А когато пък някой реши да защити християните от нападките, хулите и медийните ругатни, от религиозната, расова, етническа и политическа „позитивна дискриминация”, на която са подложени, и ако посочи агресията, развихрена от антихристиянските групировки, бива обвинен, че използва „език на омразата”.
Разбира се, може да се посочат още много технологии, които демокрацията използва в различни комбинации, за да завземе и задържи властта. Но основни са седемте, които вече изброихме.
1. Разделение
2. Пропаганда
3. Насилие
4. Подкупи
5. Мандатност
6. Конспирации
7. Антихристиянство“.
.
Това беше откъс от „Демократура или Диктатура на демокрацията“.
Една книга за всеки, който се интересува от това какво представлява т. нар. „демокрация“ и защо така…
Една книга, която определих жанрово като „роман-есе“. Но не искам да разочаровам никого – повече есе, отколкото роман. В нея се опитах да направя кратка равносметка на разстоянието между онова, в което вярваха през 1990 г. хората от моето поколение, и самият аз; и това, което вече знаем днес – и самият аз…
Любомир Чолаков
