Няколко са лошите новини за нещастния български потребител на електроенергия
Анонсираното от август увеличение на цената на тока за битовите абонати ще стане факт. Вярно, няма да е с 50%, както поиска още в първото си интервю министър Щонов. Няма да е и с 30%, както искат енергийни експерти. Дори няма да е с 10%, както първоначално обявиха от държавния регулатор. Процентът ще е едноцифрено число. Но какво от това, след като „обещанието“ е за неизменен ръст нагоре.
Така било нормално, казват. И било по европейски. Освен това цената му у нас била най-евтина, та нямали сме основание да се оплакваме.
Аргументът с ниските ни доходи нямал отношение. Така е. Ако си от страната на енергетиците, няма наистина.
Ако си потребител обаче, нещата изглеждат различно. Възникват въпроси, на които отговори никой не дава.
Щом ще ставаме европейци по цени на енергията, нека бъдем такива и по отношение на правата на потребителите и да дефинираме понятието „енергийна бедност“, например. По европейски стандарт. Нищо чудно 80% от българите да влязат в категорията „бедни“ и какво правим тогава? Кой ще плаща скъпия ток на „зелените“ централи и на американските ТЕЦ-ове?
Новият председател на ДКЕВР заяви, че договорите на американците са перфектни, направо железни, че те не са склонни да преговарят и че ние трябва да сме внимателни и да не ги притесняваме. И защо да не правим всичко това, след като в Европа има практика с подобни договори и основания за разглеждането им като „нерегламентирана държавна помощ“. Може би защото на везната срещу обществения интерес стоят едни 5.5 млрд лв. на американските и 8 млрд.лв. на „зелените“ централи, които те няма да получат от потребителите при ревизия на договорите?
Те не били склонни да преговарят. А ако ние заедно, всички ограбвани български потребители и граждани, ей така, престанем да сме склонни да плащаме? Тогава…
Светла Василева
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР
Може би не е зле да се напомни, че през пролетта на тази година кабинетът Борисов падна след масови протести в страната срещу високите цени на ел.енергията. Както и, че после при кабинета Орешарски представители на държавата твърдяха, че ЕРП-тата дължали много пари на Националната електрическа компания и затова тя била в тежък финансов дефицит. Както и това, че ако след изборите тази есен пак дойдат на власт ГЕРБ и Борисов, както и който и да дойде на власт, той може да бъде сполетян не след дълго от нови протести, свързани пак с цената на тока и с масовата, жестока бедност в България. Там бедните потребители наистина са 80 % и те вече не могат да плащат финансовия дисбаланс в енергийната сфера, нито дълговете на НЕК.
Напразен бе, обаче, опитът на обикновени потребители и граждани да съберат на едно място данни за корупционни афери в енергетиката и за хората, които са свързани с тях, както например направиха в една Фейсбук група, наречена „Няма да платим грабежа в енергетиката“. „Не увеличение на цената на електричеството, а осъдени за грабежа в енергетиката и конфискуване на имуществото им, за покриване на задълженията на НЕК. Задълженията на НЕК са заради Цанков камък, Белене, дългосрочните договори на частните Марици, зелената енергия и износът на електричество от 2005 г. само от специални фирми. – призоваваха в тази група. Както и от групата „Протестът – и как продължаваме“ . В тези групи бе изложен „Списък на лицата, чиято дейност прокуратурата трябва да провери, както и да им бъде направена пълна ревизия от НАП за доходите в последните 10 години“. Този списък може да бъде видян тук.
Служебният кабинет на проф. Близнашки дойде след дълга и мъчителна раздяла с редовния кабинет на Орешарски, и даже бе оглавен от човек, участвал в протестите срещу този кабинет. Икономическото състояние на страната със сигурност не е добро, състоянието на бюджета на държавата също, и дълговете на НЕК към зелени централи и американски ТЕЦ-ове в България наистина са големи. Едва ли обаче някой може да каже, че властта на олигархията си е отишла с края на правителството на Орешарски, наричан още Олигархски. Олигархията продължава да управлява изглежда и при служебното правителство, което даде чрез някои от своите министри недвусмислени примери за подозрения в този дух. Който и да дойде да управлява България след изборите на 5 октомври, обаче, може да го застигне зимата на едно наистина изтерзано и искрено недоволство. Недоволството на едно население, което наистина вече не може да плаща грабежите, корупцията, неправомерното забогатяване на едни за сметка на други и некадърното управление по време на българския преход в последните не 10, а вече почти 25 години.
