.
Седя и гледам варненския залив.
Едно разбрах от синята му глъб –
морето може да не те погали,
но няма и да те удари в гръб.
То може за секунда да те глътне.
Да ти вгорчи деня със присмех лек.
В морето всеки жив човек е пътник.
А пътникът – безсмъртен е! – човек.
И – някак си солено ми излиза,
но вярвам му – в енергиите Ци! –
то живите облича с бяла риза.
И – в черна риза! – скъпи мъртъвци.
От вълнолома, що вълните връща,
попивах древна мъдрост мълчешком –
с доверие да влизам в чужда къща,
додето с обич тя ми стане дом.
Морето пише простите ми рими.
Не помня? – май не му благодарих,
че с клечица на плажа позволи ми
да се подпиша и под този стих.
Морето някой ден ще ме приеме.
Ще бъда кораб, врязал се във риф! –
събрал в едно пространства, шепа време,
в които аз бях истински щастлив.
Валери Станков
13 септември 2014 г., Варна
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Валери Станков е роден в гр. Варна през 1956 г. Завършил е Шуменския университет. Работил е като учител, общински служител, шофьор на такси, моряк, нощен пазач, редактор на литературния алманах „Простори“, репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна и във в. „Черно море“ и др. Бил е управител на ИК „Галактика“, директор на университетско издателство и др.
Станков е автор е на над 20 книги с поезия, белетристика и публицистика. Носител е на национални и регионални литературни награди.
