Днес, 25 години след началото на демокрацията, българите живеят по-зле, по-несигурни са за утрешния ден, измират демографски, търпят етническа криминална престъпност, не виждат перспектива… И се появява вечният шопски въпрос: оти ги ручахме жабетата?
Големите жабета – 17
Преди 1989 г. си мислехме, че тогавашната идеология промива съзнанието на хората.
След онази паметна година постепенно разбрахме, че „промиването на съзнанието“ тогава е било детска играчка в сравнение със сегашното.
Демокрацията превръща мозъците на хората, повярвали в нея, в нещо по-гладко от билярдни топки. Който не вярва, може да влезе в дискусия с някой убеден демократ …
Гьобелс ряпа да яде.
Това донякъде обяснява защо все още толкова много хора вярват в “демокрацията“ – независимо, че тази система само за 200 години успя да съсипе съвременната западна цивилизация, изградена с усилията, волята и кръвта на западноевропейците в продължение на 1500 години, и днес я превръща в афро-азиатски бантустан под лозунгите за „толерантност“, „мулти-култи“ и т. н.
Главна роля в този процес се пада на демократичната пропаганда, която превръща човешкото мислене в билярд на съвършено полирани и лакирани мозъци.
Предлагам ви откъс от Глава 11 – „Как зомби-демократите надминаха комунистите“, на „Демократура или Диктатура на демокрацията“…
„Също пример за такова пригаждане (но тук едва ли е уместно определението „блестящ”) е съдбата на Горбачов – за когото днес остана жалката участ на храненик на бившите си идеологически противници, възнаграден за отстъпчивостта (или за глупостта си!) с малко, скромно замъче в баварските Алпи и модерен туристически комплекс за дъщеря му в подножието на атинския Акропол. Именно нему принадлежи най-кратката и най-синтезирана оценка на собствените му катастрофални „реформи”, обозначени с прочутия термин „перестройка”. В едно интервю през март 2010 г. журналист го попита:
– Михаил Сергеевич, излъгаха ли ви американците?
Той мълча дълго и отговори съвсем кратко:
– Излъгаха ме.
Какво да се прави… Бил си глупак – излъгали са те. Както казва още преди 2 хиляди години един от най-блестящите военни мислители на всички времена, Сун-дзъ: „Тежко на излъгания”.
Затова комунистическата диктатура загуби конкуренцията с демократичната – поради ограниченост на мисленето. Ограниченост в мащабите на замисъла. Съответно – ограниченост в манипулирането на съзнанието на отделната личност и на обществото.
Именно в манипулирането на съзнанието демократите надминаха тотално комунистите – и затова ги оставиха на бунището на историята.
Демократите издигнаха манипулирането на съзнанието до следващата, много по-висша степен, която сполучливо може да бъде определена с метафората „зомбиране”.
При комунизма голямата част от манипулираните съзнаваха, че са манипулирани. Така манипулацията неизбежно и по принцип се проваляше – просто никой не вярваше в сервираните му манипулативни тези. Робите на комунизма съзнаваха, че са роби. Нямаше как да им бъде внушено, че са свободни.
При демократите обаче по-голямата част от манипулираните не съзнават, че са манипулирани. Така манипулацията се развива до следващата си степен – да я наречем зомбиране.
Робите на демокрацията не знаят, че са роби.
Идеалните роби – които си въобразяват, че са свободни и затова са готови до фанатизъм да вярват, че тяхното робство е тяхната свобода.
Точно по Оруел: „Робството е свобода”.
В сравнение с демократите комунистите манипулираха в доста ограничена степен съзнанието на „масите”, според собствената им терминология. Просто колкото с цел да се предотвратят помисли за открити бунтове. А който повярвал на красивите идеи – повярвал. Както се казва: няма лошо. Затова и за комунистическите агитатори и пропагандисти нямаше особено значение дали някой вярва на това, което пишеха и говореха – важното беше хората да се преструват, че вярват. Да бъдат принудени да се преструват, че вярват.
И бяха принудени. Преструваха се. Но това, разбира се, не можеше да продължи вечно.
Затова накрая всичко стана на бъзе и коприва…
За разлика от комунистическата манипулация на съзнанието, която именно поради факта на изоставане във времето (все пак се е появила на историческата сцена доста по-късно след демократичната манипулация) беше ограничена по интензивност, период и обхват, пропагандата на демокрацията се стреми към тоталност и всеобхватност.
За демократичните манипулатори далеч не е достатъчно, както за комунистическите, да потиснат възможна съпротива. За демократичното манипулиране на съзнанието е много по-важно да не допусне въобще да възникне мисълта за съпротива.
Разбира се, за тази цел не може да се залага само на заплашителните, силови методи, нито на очертаването на прекрасни, но смътни и неясни перспективи, каквито тактики избираха обикновено комунистическите идеолози.
Не. Демократичните манипулатори на съзнанието избягват основната грешка, допускана от комунистическите им колеги (допускана по необходимост, трябва да отбележим – та какво друго можеха да предложат?), и въобще не внушават, че там някога, в далечното светло бъдеще внуците и правнуците ще живеят в построения земен рай.
Това отдалечаване на красивата илюзия в далечното бъдеще наистина е генерална грешка.
Демократичните манипулатори внимателно я избягват и внушават, че човечеството (или поне „просветлената”, сиреч демократизираната, част от него) вече живее в този земен рай. Единственото, което има да се пооправи още от великолепния строеж, са някои дребни подробности: да се премахнат такива отживелици като независимостта на държавите, да изчезне семейството, да се иронизират и подиграят такива вехти идеи като патриотизъм – тоест обичта към родината, да се заличат различията между мъжете и жените, религията да бъде осмяна и захвърлена (само християнството, разбира се, да не си помислите, че всички религии?!).
И когато се случи това, когато всички станат наистина равни, като вече все по-силно се внушава идеята под термина „равни” да се подразбира „еднакви” – тогава в глобален аспект ще се постигне някаква прекрасна хармония, която всъщност вече била почти постигната в т. нар. „демократичен” свят.
Идеята за равенството, естествено, е основна в демократичната манипулация. Вече отбелязахме, че обичайният похват на манипулаторите в отговор на резонната забележка, че де факто не всички са равни и не е възможно да бъдат равни, е да заявят, че под „равенство” се разбирало само равенство пред закона – а за всичко останало се предоставяла пълна свобода на индивида да се развива както намери за добре. Тоест, за всичко останало индивидът се оставя на законите на джунглата.
Дребната подробност, че и пред закона не всички са равни, защото няма как да е равен някой, който може да си позволи адвокат за десет хиляди долара, с друг, разчитащ на служебен защитник, се подминава като несъществена; впрочем, такова подминаване на «несъществени» подробности, характерно някога за комунистическата пропаганда, е взето изцяло на въоръжение и от демократичната.
Актуалният, злободневен проблем на демократичните манипулатори обаче, който те сега, в този исторически момент, трескаво се опитват да решават, е, че идеята за равенството буксува и по друга линия: веднъж изравнени, дори само пред закона, даже само с всичките условности на фактическото неравенство пред същия този закон, по-нататък вече хората не може да бъдат манипулирани с внушението, че е необходимо още равенство.
Колко „още”?
Докога? Нали отдавна вече всички сме равни?
По този начин основата, фундаментът на демократичната манипулация – прословутото „равенство”, губи значението си, деактуализира се, не може вече да бъде използвано като аргумент.
Ето защо на преден план веднага след рухването на комунизма излязоха малцинствата.
Беше спешно необходима нова идеологическа платформа – старата с борбата срещу ужасния комунизъм просто вече нямаше как да бъде приложена; е, освен срещу Китай и Северна Корея, но те са далече, пък и китайците стават все по-силни и с тях трябва по-внимателно…
Затова сега масово се пласира манипулацията, че все още има хора, които не са достатъчно „равни”, които нямат достатъчно права, както останалите – и това са т. нар. „малцинства”. Без значение какви: етнически, религиозни, расови, педераси и лесбийки и пр., и пр. Естествено, гузно и неловко се заобикаля проблемът, че след като и без това вече всички са равни, то, ако се дадат на «малцинствата» допълнителни «равенства», всъщност така те получават не изравняване (което веднъж вече по презумпция се е състояло още с раждането на отделния човек) – а привилегии. Както и, че по този начин се дискриминира мнозинството от хората, които не принадлежат към „малцинствата”. Именно използването на теорията за „дискриминираните малцинства” издава и насоката, която ще следва и занапред демократичното зомбиране на съзнанието – все по-нататъшно разделяне, раздробяване на обществото на отделни части и насъскване на тези части една срещу друга; напълно според старата забележка на Русо, че демокрацията е общество, основано върху вътрешни конфликти и междуособици.
Такива висини на манипулацията, превърната в зомбиране, като например внушението, че е нормално да се женят (или как да се нарича въпросното действие: мъжат, мъжоженят, женомъжват?!) мъже с мъже и жени с жени определено не бяха достигани от корифеите на комунистическата идеология.
Да не говорим пък за свобода както в щата Тексас: там човек да може да се ожени за животно. Сега обмислят да се разреши законово и женитбата на човек с предмет. Интересно ще е, нали: жениш се за прахосмукачката си и й прехвърляш контролния пакет акции от фалирала фирма. Пък тя после да се оправя с кредиторите…
И със сигурност на външния министър на СССР никога не би хрумнало да провъзгласи, че основен приоритет на външната политика на съветската държава ще е защитата на правата на хомосексуалистите – каквато декларация направи държавната секретарка на САЩ Хилари Клинтън, която явно освен това ще остане в историята и с радостното си подскачане пред телевизора при гледката на зверското убийство на Кадафи.
Именно в достигането на такива шеметни висини на зомбиране на съзнанието демократите определено и категорично надминаха комунистите“.
Това беше откъс от Глава 11 – „Как зомби-демократите надминаха комунистите“ на моя роман-есе „Демократура или Диктатура на демокрацията“. Ще се радвам, ако съм предизвикал интереса ви към него.
