Самоорганизацията на българите в чужбина и промените в българския Избирателен закон не са всички фактори за повишената избирателна активност сред българската диаспора. Има и други важни фактори, които ще опитам да обясня.
От шестнадесет години живея в Америка. Минах през всичките стадии на емиграция оттогава досега. Мисля, че моя опит не е много по-различен от опита на останалите емигранти от нашата нещастна родина.
На първо място средната възраст на новопристигналите емигранти е между 20 и 30 години. Аз пристигнах късничко – бях на Христова възраст. Когато пристигнах, заварих тук повече нелегално пребиваващи българи и такива, потърсили политическо убежище преди 1989 г. По мое време настъпи преселението на българите по програмата „Зелена карта“. В социално отношение това означава, че на място на пионерите първопроходци, бягали с риск за свободата и живота си, пресичали границите нелегално, идват семейства с желание за постоянна работа и социална сигурност.
Хъшовете – така ги наричахме тези преди нас. Хъшове има винаги, но те не представляват гръбнака на популацията. Този гръбнак в момента сме ние – средните семейни законопослушни граждани. На първо място беше необходимо да се задържим, а след това и установим в чужда нам култура. Това е тежък многогодишен труд. В продължение на първите пет години знаех само пътя от дома до трите ми работи. Не бяхме посещавали ресторанти, кина, театри или циркови представления. Нямаше време, нямаше пари и нямаше начин. В тези условия на постоянен напрегнат труд няма място за никаква обществена дейност. Няма време и да се мисли за такава.
След първоначалната стабилизация идва време на културния живот, спортуването, социални контакти на местна почва. Събиранията с българи стават чести по това време, но обикновено не се простират по-далече от едно хубаво хапване и пийване, и (да бъдем честни) оглеждане на чуждите жени, като своевременно се стремиш да запазиш своята от същото. В тези невинни забавления минават още около 5 годинки.
След това настъпва един период на съзряване, помъдряване или иначе казано остаряване.
Последните пет години в живота ми бяха белязани от едно отначало смътно, а в последствие все по-осъзнато желание да бъда социално активен. В тези години написах и публикувах първата си книга, започнах да работя в местният домсъвет, гласувах в американските избори и се свързах вече с други българи по интернет. Не знам колко ще продължи този период при мен. Знам обаче, че аз не съм от Марс и подобни психологични и физиологични промени стават с всички тези пристигнали като мен по време на голямата емигрантска вълна 1995-2005 г.
Та ето вкратце тези основни фактори, които правят възможно създаването на общински съвети, организации за гласуване и най-различни сдружения. На първо място стои социалната стабилност в Америка – доход, осигуреност и свободно време. Това трябва да се комбинира с определена емоционална и духовна зрялост, която настъпва с възрастта. И накрая е важно да имаш сърце за общинските дейности и тук нещата са много индивидуални.
Радвам се обаче да разбера, че има много българи като мен, които биха отделили от времето си, за да направят нещо за другите. Ще ви кажа, че не съм сигурен, гледайки съвременното младо поколение, че след нас ще има други с нагласа за обществена дейност – но от друга страна кой ли би могъл да каже преди години, че ние с вас ще се хванем да организираме избирателни секции? 🙂 Аз и досега не вярвам, че това се случва.
Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
