Продължение на казуса с Блок 1-11 Вранино в Добруджа (вж. тук), с който служебната министърка на околната среда и водите Светлана Жекова влезе във фокуса на общественото внимание
На 4 септември министър Жекова заяви, че решението, което е взела за Блок Вранино 1-11 в Добруджа, е за: „търсене и проучване на нефт и природен газ, не става въпрос за шистов и въглищен газ, както се твърди и не става въпрос за използване на конкретна технология. Изобщо не се говори в решението и в работния план на първата година, който ние съгласуваме за добив, говори се само за търсене и проучване. Търсенето и проучването в този прекрасен район на България – Добруджа е от 60-те години на миналия век. Извършени са над 200 сондажа до 90-те години за търсене и проучване на нефт и природен газ.“ (вж. тук).
Това изявление не показва, за съжаление, че министър Жекова знае, че и въглищният, и шистовият газ също са природни газове, само че са неконвенционални залежи, които се проучват и добиват с неконвенционални методи. Що се отнася до извършените сондажи в Добруджа до 90-те години, за които тя споменава, те са били извършени с конвенционални методи и са показали, че въглищните пластове там са много голяма дълбочина. Именно затова добиването на въглищен газ от тези пластове е нерентабилно с конвенционални методи и може да стане с рисковите и забранени понастоящем в България неконвенционални технологии за проучване и добив.
И това може да се прочете дори в сайта на компанията, получила разрешение да сондира за въглищен газ в Блок 1-11 Вранино в Добруджа, „Парк Плейс Енержи“, т.е., че става дума за въглищни пластове на много голяма дълбочина, чийто добив по минен способ е нерентабилен. „Въглищните залежи в Добруджанския Басейн съдържат над 60 отделни въглищни пластове, много от които имат високо съдържание на природен газ. Предишните проучвателни дейности са били насочени към оценка на възможностите за минен добив на въглищата в Добруджанския басейн, но е било установено, че въглищните пластове се намират на прекалено голяма дълбочина, за да бъде рентабилен добивът им по минен способ.“ – цитат от сайта на „Парк Плейс Енержи Корп.“.
В текста, който представя проекта за Блок Вранино 1-11 в Добруджа в сайта на компанията, съвсем ясно пише и, че този проект е за въглищен газ, именно въглищен, и проектът имал потенциал да предостави не само икономически, но и екологични ползи… „Ресурсите на въглищен газ метан (СВМ) в Добруджанския басейн са разположени стратегически за добив на чист и ефективен природен газ за България чрез вече съществуващите тръбопроводи. Развитието на този проект на въглищен газ метан има потенциал да предостави икономически и екологични ползи както и местна заетост за поколения напред.“
Интересно е при това положение защото самата компания, получила разрешение да проучва за въглищен газ в Блок Вранино 1-11, казва, че става дума за въглищен газ, а министърката на околната среда и водите казва, че не ставало дума за въглищен газ в нейното решение за същата компания и за същия проект… За какво точно става дума? За вопиюща некомпетентност или за министър, който се е поставил в услуга на частни интереси, не на държавните? Някак си няма трети вариант. Но ако се съди по реакциите на г-жа Жекова и по начина, по който се опита да излезе от положението, в което попадна след своето решение за Блок 1-11 Вранино, трудно може да я заподозрем в компетентност.
.
Група българи защитават Добруджа
За по-малко от ден 25 българи се организирахме да защитим Златна Добруджа, подавайки колективна жалба във Върховния административен съд. Жалбата е за отмяна на решението на служебния министър на околната среда и водите Светлана Жекова компанията „Парк Плейс Енерджи“ да пробива недрата на житницата на България за нефт и газ.
Има българи, които се включиха и от Лондон и Берлин. Много съграждани от Италия, Испания, Щатите, Русия и други страни не успяха да се включат, заради бързо развилите се събития. А бързото развитие дойде от внезапния отказ на редица НПО-та да обжалват позорното правителствено решение за дупчене за въглищен газ в Добруджа. Защо се отказаха, не можем да си обясним, но това е знак, че нещата са в нашите ръце и няма кой друг да ги оправи, освен ние самите.
Заедно можем много повече. Днес (вчера, 9.09.2014 – б.р.) го показахме.
Днес пред Върховния административен съд видяхме смелост, честност, решимост, родолюбие. Видяхме неподправени хора с вяра в силата си като общност.
Хората, участвали в последния момент в обжалването на безсрамното министерско решение, са:
Светослав Николов, Пловдив, 44 г.
Ангел Кънчев, София, 36 г.
Силвия Велкова, Златица, 40 г.
Яна Илиева, София, 27 г.
Кирил Лозанов, Алдомировци, 41 г.
Любомир Лазаров, София, 47 г.
Ангелинка Константинова, София, 62 г.
Бойко Ахтаров, София, 38 г.
Вихрен Михайлов, София, 47 г.
Васко Ятански, Русе, 65 г.
Веселина Миронова, Берлин, 41 г.
Станислава Чалъкова, Велико Търново, 26 г.
Марина Горанова, Лондон, 33 г.
Стоянка Желязкова, Добрич, 53 г.
Милко Болградов, Ямбол, 61 г.
Антония Бонева, София, 56 г.
Виктор Иванов, София, 41 г.
Сърнела Воденичарова, София, 36 г.
Венета Воденичарова, Пловдив, 61 г.
Карамфил Воденичаров, Пловдив, 62 г.
Спас Колев, София, 51 г.
Ангел Гаджев, София, 53 г.
Иван Стамболиев, София, 43 г.
Стилиан Иванов, София, 46 г.
Илия Илиев, София, 51 г.
