Рекордният брой секции зад граница – ключово събитие в историята на българската диаспора
.
Йовка Йовчева, Дарик радио
Около 440 избирателни секции в чужбина се очаква да бъдат открити за парламентарните избори през октомври – това е исторически най-високият брой секции извън страната за последните 25 години. Това каза в интервю за Дарик радио Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Днес (вчера – б.р.) изтича срокът, в който сънародниците ни зад граница, могат да подават заявления за гласуване извън страната.
Стефан Манов припомни, че най-много места за гласуване извън страната е имало на изборите пред 2005 г., когато са били открити 344 секции в чужбина. Той се надява да бъде надхвърлен и досегашният максимален брой гласували зад граница през 2009 г., когато в изборите са участвали 157 000 българи. Според Манов МВнР може да спести част от разходите си по командироване на служители за изборите в чужбина, като потърси представители на българската диаспора за членове на секционните комисии.
Новият Изборен кодекс облекчи сериозно условията за разкриване на задгранични секции. Ако досега за това бяха нужни поне 100 заявления, то сега бройката е намалена на 40, а в местата с дипломатическо или консулско представителство на 20. Освен това, ако на избори през последните 5 години в някое населено място в чужбина е имало секция, в която да са гласували повече от 100 избиратели, тя се образува отново там автоматично.
Увеличение на секциите и в Турция, но ръстът е основно в Европа и САЩ
Като „ключово събитие в историята на българската диаспора“ опреди Стефан Манов рекордният брой секции на предстоящите избори. Обяснението му – облекчените условия за откриването на секции, от които са се възползвали и много по-голям брой българи. „Наблюдаваме много силна активизация на българите в Съединените щати, където на изборите през 2013 г. за НС имаше само 11 секции, сега ще има секции в 38 места. Силно е нарастването на броя секции и във Великобритания – там ще има около 34 места, където българите ще могат да гласуват. За първи път ще има избирателна секция в Бразилия, в Нова Зеландия“, обясни още Стефан Манов.
Увеличение ще има в броя на секциите в Турция. По предварителни данни там се очаквали 135 секции. „Не е нормално нито в Лондон, нито в Бурса избирател да чака три-четири часа, за да гласува нормално. Навсякъде са се възползвали от облекчените условия за откриване на секции“, коментира Манов. Според него обаче най-осезаем е ръстът в броя на секциите в Западна Европа и САЩ.
„Над един милион българи живеят в чужбина и сега трябва да имаме амбиции да надхвърлим 200 000 души, гласували на изборите. Така ще нарасне и тежестта на диаспората ни зад граници“, каза още Стефан Манов.
МВнР може да спести разходи, като ползва хора от диаспората ни за комисиите в чужбина
По повод коментарите, че големият брой секции ще увеличи разходите на МВнР по организацията на вота зад граница и ще наложи отпускането на допълнително средства, той отбеляза, че Изборният кодекс дава възможност за намаляване на разходите за командироване на служители на министерството. „Законодателят разписа възможност МВнР да посочва хора от местните диаспори за членове на секционните избирателни комисии и ние от Временните съвети ще направим предложения за редица градове. Защото целта не е да се товари и без това тънкия държавен бюджет, а да се използват рационално необходимите и отпуснати средства“, отбеляза още Манов.
Стефан Манов призова българите в чужбина да помагат за организацията на вота, свързана с намирането на зали, на техника и на кандидати за членове на комисиите. Той се обърна и към посланиците на България да не стоят в посолствата си. „Обърнете се към диаспорите за помощ и съдействие. Приемете ги в партньорски, а не в надменни отношения както често се среща на някои места, защото успешните избори са колективно дело!“, призова той българските дипломати зад граница.
Няма „мъртви души“ в списъците, има българи в чужбина
За пореден път Манов подчерта, че няма „мъртви души“ в списъците, а разликата от 800 000 или 900 000 души в списъците спрямо данните от преброяването представлява всъщност броя на българите в чужбина. „Избирателните списъци включват всички български граждани, включително и тези, които живеят извън страната – те не се обхващат обаче от преброяването. Тази разлика от 800 000 или 900 000 души са всъщност българите живеещи в чужбина, те са в данните на ГРАО, но не са били включвани в преброяването“, поясни той.
По думите му изнесените вчера данни на заседанието на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори са доказали също липсата на „мъртви души“ в списъците. „Двете числа – изнесените от ГРАО данни и броя на валидните лични карти плюс броя на старите паспорти и на изтеклите, но неподменени карта, са абсолютно еднакви. Т.е. няма няма „мъртви души“ в списъците – има българи с избирателни права извън страната“, каза още Стефан Манов.
Според него за да няма спекулации и за да има адекватни списъци на избори трябва да се направи още една стъпка – с промяна в законодателството да се въведат постоянни избирателни списъци във и извън страната, като се обособи и отделен избирателен район „Чужбина“.
Запис на интервюто на Стефан Манов за Дарик радио може да се чуе тук.
