Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност. Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. Публикувано на 15.06.2009 г. (Текстът, който следва, е публикуван в блога на авторката – Сhara.blog.bg на тази дата – б.р.)
Нещо съществено да се е променило?!!
Светла Василева,
26.09.2014 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност.
Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. В този смисъл няма как да сме безразлични към случващото се или по-скоро НЕслучващото се в българската енергетика. Защото енергетиката не е единствено цена на тока, парното или газта. Тя е много повече от това. Сигурност, непрекъснатост, устойчивост, безопасност, равнопоставеност, достъпност и т.н. и т.н.
“СМЕШНИЯТ” ЕНЕРГИЕН ПАЗАР
В България НЯМА свободен енергиен пазар. В България има “смешен” енергиен пазар, както за потребителите на енергия, така и за производителите и доставчиците. Клиентите на топлофикациите и газоразпределителните дружества са “закрепостени” към единствените такива, предлагащи услугата за съответната територия по силата на притежавани лицензионни права. Защо ли? Защото за една обособена територия държавния регулатор издава един лиценз…
На 1 юли 2007 г. уж бе “отворен” пазарът на електроенергия. Ако гледаме безпристрастно обаче, и до днес това е един псевдо пазар, “свободен” в рамките на едва 10%-15%. При включване и електроенергията за износ, процентите стигат до 20%-25%. В действителност този пазар е строго регулиран и администриран. Централите (ТЕЦ, АЕЦ) са задължени да произвеждат определено количество (квота) енергия, която да продават по определена от ДКЕВР цена на т.нар. “регулиран” или защитен пазар – битовите потребители и малките и средни фирми.
Свободен пазар за доставка на първичен енергоресурс в действителност също няма. Разбира се, теоретично, който желае, може да си договори доставка на природен газ от когото реши, но само теоретично. Защото преносната мрежа е собственост на Булгаргаз и в момента на доставката може да се окаже, че няма свободен преносен капацитет. Това, че вносът на газ е изключително монополизиран, се видя чудесно по време на инфарктната зимна газова криза. Вносът на гориво за АЕЦ също е монополно право.
Де факто пазар няма, което води до ред негативи.
Политиците се “изкушават” да оказват натиск върху независимия уж държавен регулатор при определянето не само на крайните цени на енергията за потребителите, но и цените на вносния първичен енергоресурс, какъвто е газта.
Производителите всячески се опитват да “заобикалят” продажбите на регулирания пазар и да продават на по-атрактивния – свободен, в това число и да реализират износ.
Потребителите са принудени да търпят всякакви експерименти: от тримесечно отчитане, което ту се въвежда, ту се отменя, сгрешени и неразбираеми фактури, да ползват енергия /топлинна и електрическа/, неотговаряща на стандартите и т.н.
И до днес в България няма създадена енергийна борса, която да ориентира в реално време потребителите и производителите в световните и регионални цени на енергията. При положение, че от началото на годината енергопотреблението в страната се е свило драстично, а цените в региона са паднали 2 пъти до 20€ за МВтч, интересно каква цена за тока ще плаща българския потребител от 1 юли тази година. Бас държа, че няма да е 2 пъти по-ниска от действащата в момента!
ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – РЕАЛНА ИЛИ ВИРТУАЛНА
Енергийната ефективност касае както потреблението, така и производството и преноса на енергия. Българската икономика е 5.6 пъти по енергоинтензивна, в сравнение с ЕС-27 (съответно 927.1 гне/€ БВП, спрямо средното 165.4 гне/€ за ЕС). Частично това е резултат от остарели технологии, но и от дисбаланси, свързани с екстремното строителство, довело до бум в индустрията, осигуряваща материали за него – цимент, тухли и др. Всички тези производства са изключително енергоемки. Разбира се това е само част от пъзела.
Със съжаление трябва да признаем, че у нас и загубите по преобразуване на енергията (в т.ч. производство и транспорт до краен потребител) са повече от половината вложена енергия, докато за ЕС те са около 1/3.
До 2020 г България трябва да редуцира енергийната си интензивност с 50%, при средноевропейска цел 20%. Начинът на управление на енергетиката до момента, чрез администриране и регулаторни методи, води единствено до енергийно разточителство, при това не само в производството и преноса, а и в потреблението. Сградния фонд, особено построеното до 2000 г., не се вмества в никакви съвременни норми за енергийна ефективност. Нещо повече. Поради натрупани негативи и поредици грешни управленски решения, потребителите на централното топлоснабдяване го заместват с отопление с електричество; нещо, което в Дания е забранено със закон. През последния отоплителен сезон топлофикациите са генерирали 330 000 МВтч по-малко топлинна енергия, докато електропотреблението се е увеличило с 650 000 МВтч.
Провеждането на енергийно ефективни мероприятия като подмяна на дограми и топлоизолиране на обществени сгради безспорно са стъпки в правилна посока, но те няма да доведат до редуциране на енергийната интензивност с 50%. Решенията трябва да са на друго ниво и да стимулират смяната на технологиите, нещо, което е изключително скъпо за страна с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. Така че, засега поне едва ли някой се съмнява, че енергийната ефективност е по-скоро в сферата на виртуалното, отколкото на реалното.
ЕЛЕКТИЧЕСТВО ОТ ВЕИ – КОЛКО МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ
Според договора за присъединяване на България към ЕС, през 2010 г. 11% от потреблението на енергия в страната трябва да е от ВЕИ – биомаса, водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия, а през 2020 г да достигне 16%. В момента делът на тази енергия е пренебрежимо малък, но… цените, по които тя се изкупува у нас, са най-високи за Европа. Не е за пренебрегване и фактът, че се изкупува задължително по закон цялото произведено количество “зелена енергия”.
Инвестиционният интерес е огромен и има заявени намерения за изграждане на инсталации за 6-8 000 МВт мощност (колкото е товарът на цялата ни електроенергийна система през зимата). За да заработят новите мощности, ще е необходимо разширяване на преносния капацитет на електроенергийните мрежи. Коментира се изграждането на инфраструктура с големина около 1/3 от съществуващата.
Дори тези намерения частично да се реализират, цената на тока ще “скочи” драстично заради високите инвестиционни разходи, високата, но атрактивна за собствениците на съоръженията, изкупна цена и най-накрая заради необходимостта от построяването на конвенционални централи, които да балансират неравномерното производство на ток от ветрогенераторите.
До края на юни т.г. «привилегията» да плащат за «зелена енергия» имаха само потребителите на защитения пазар. Другите бяха освободени от тази тежест. Доколкото и цените на електроенергията са регионални, то районите, в които са съсредоточени множество производители на “зелена енергия”, имат съответно по-високи стойности на тока от останалите в страната (напр. ЕВН, на чиято територия в момента се генерира 13 МВт от ВЕИ, има сключени договори за 206 МВт и заявени намерения за изграждане на 895 МВт). Така създадохме поредното българско чудо: райони, в които околната среда се замърсява най-малко, електричеството да е най-скъпо, т.е. потребителят е “наказан” за приноса си към намаляване въздействията на парниковия ефект. От 1 юли обаче, държавният регулатор обещава да смени схемата на ценообразуване, с което да разпредели равномерно «зелената енергия» върху всички потребители на електроенергия. Потребителите може и да бъдат равнопоставени, ако това се осъществи, но компаниите (ЕРР) – не. Защото инвестициите в разширяване на мрежите пак няма да бъдат разпределени равномерно и ще продължи практиката за отлагане и протакане във времето присъединяването към инфраструктурата.
Тук големият проблем обаче е съвсем друг. Какво количество «зелена енергия» обществото може да си позволи и каква е социално поносимата цена за българския потребител? Този дебат въобще не се води у нас. При съществуващите изкупни цени на «зелената енергия» /от ВЕЦ – 105 лв/МВтч, ВяЕЦ – 189 лв/МВтч, ФЦ – 755 лв/МВтч!!! ЕЦбиом. – 217 лв/МВтч/ е ясно, че инвестиционният интерес е огромен. При действащите разрешителни и лицензионни режими не е проблем необходимите документи за стартиране на проектите да бъдат получени. Никой не пита потребителя обаче, какво количество екологична, но скъпа енергия може да плати.
Съществува и още една опасност. Предстоящ до месец е стартът на разглеждане на проекти за инсталации за производство на електричество от ВЕИ, финансирани от еврофондовете. Средствата по тези проекти представляват частичен грант, т.е. на практика ще се получи двойно субсидиране – един път в покупката на оборудването и въвеждането му в експлоатация; и втори път чрез високата изкупна цена на енергията. От всичко това ще спечелят инвеститорите, а сметката, както обикновено ще платят потребителите на «зелена енергия».
И ОЩЕ, И ОЩЕ НИЩОПРАВЕНЕ
НИЩОправенето в енергетиката е толкова много, че няма как да не засяга по един или друг начин всички – от потребителите до производителите, търговците, системните и мрежовите оператори. В нормативната уредба все още има множество бели полета и откровени противоречия. Така или иначе реалностите налагат регулаторната рамка да бъде достроена, но при отчитане на националната специфика, а не като обикновен Copy/Paste на някой европейски модел.
Нищо все още не е направено за стартиране на енергийна борса, а търговията със зелени сертификати и емисионни разрешителни е нещо като сън от бъдещето.
Страната разполага с едно единствено газохранилище в Чирен, а проектът за второ такова е «замразен».
Все още не е преработена връзката на газопреносната ни мрежа с газопреносната мрежа на Турция в би-директна.
Не беше подписан договор за доставка на природен газ от Азербайджан (находище Шах-Дениз), както направи Гърция, за да диверсифицира доставките си.
Електроенергетиката все още работи в режим на седмични графици, което води до големи не-баланси.
Топлофикационните дружества са в технически фалит, поради невъзможност за събиране на вземанията си.
Като изключим политическото говорене, нищо реално не се прави в посока демонополизиране на доставките на първичен енергоресурс, освобождаване на пазара на енергия от свръхрегулацията.
Новата Енергийна стратегия за периода до 2020 г- не е обвързана с никаква национална стратегия за развитие на страната и «виси» във въздуха.
И още и още… списъкът на НИЩОправенето сякаш е безкраен, като самото Нищо.
“- Как го правиш Нищото? – попита Пух след като дълго се чуди.
– Ами когато някой ти викне – точно, когато си тръгнал да го правиш – “Какво ще правиш Кристофър Робин?”, и ти отговориш “О, нищо” и тогава отиваш и го правиш.”
Из “Мечо Пух”, А.А. Милн
