Предизборна анкета на Еврочикаго: Отговорите на коалиция „Левицата и Зелената партия“

Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара. Тя съдържа 12 задължителни и 6 допълнителни въпроса. На първите може да се отговори само с „ДА“ или „НЕ“. Отговорите на допълнителните въпроси е по желание.

Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от коалиция „Левицата и Зелената партия“. Oт името на коалицията отговаря проф. д-р Боян Дуранкев.

.

1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?

– Да. Самият аз, като притежател на „Зелена карта“ в САЩ, участвах заедно с моите колеги и приятели не само активно в работата на нашето Консулство в Ню Йорк, но и пишехме, изпращахме книги, коментирахме с нашите сънародници в България всичко, което се случваше в майката Родина. Няма българин, който да не мисли за майката Родина. Хубаво е, че има вече и координация, Обществени съвети.

2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обръщение?

– Да. За нас, Левицата и Зелената партия, българските граждани зад граница са български граждани. Повечето от тях са прокудени по икономически причини в чужди страни, където корупцията е по-ниска, възможностите за бизнес и достоен живот – по-високи. Затова нашият основен стремеж е да превърнем България в място, равноценно на другите средноразвити европейски страни. Тогава отливът на български момчета и момичета към другите страни ще е по-малък, а обратният поток – по-пълноводен.

3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?

– Не. Само ДПС умее да мобилизира българските граждани в Турция. Другите партии и коалиции залагат на общи послания и идеи, без етническо, полово и каквото и да е друго сегментиране.

4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?

– Не. Родените в чужбина българчета са вече 51% чужди граждани (по законите на повечето страни). Приносът е към чуждата страна. Малко от тези деца ще се върнат в България. За съжаление.

5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?

– Повечето от тях са жизнено важни за родителите и роднините на изпращачите, което по косвен път ги обръща в средства за покупка на стоки, включително и български. Малка част от тях са инвестиции, но и те са полезна капка в морето.

6. Запознати ли сте Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?

– Не. Но сега, благодарение на вас, ще се запозная с нея (линк).
Цели 28 страници, като документ е добра.

7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?

– Категорично да.

8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?

– Още по-категорично „да“. Сегашните дипломатически и консулски представителства на Република България, по мои лични наблюдения, си силно капсулирани. Обществените съвети ще оживят и освежат дейността им. Не вярвам обаче да се създаде Национален съвет на българите в чужбина, интересите са трудно координирани.

9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?

– Не. Всяко изключение на граждани по какъвто и да е признак, е дискриминация.

10. При последните обсъждания на изборния закон, от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?

– Не. И сега има начин да се разбере къде как се е гласувало. Слагането на всички в един кюп няма да облекчи нещата, а ще ги затрудни.

11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)

– Да. Всеки български гражданин, ако обаче е избран за народен представител, е редно да остане представител само на своята страна. Допускам автоматизъм на „отказване от чуждо гражданство“ при избор за народен представител.

12. Необходима ли е нова Конституция?

– Не. Необходими са корекции на сегашната Конституция, както и допълнения и изменения на някои закони, за да стане тя по-народна, а не по-партийна.

.

Допълнителни въпроси:

1. В анкетата първият въпрос бе: „Активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?“. Аргументирайте се. Независимо дали смятате, че са активни, или, че не са, кажете какви са причините за това.

– В някои отношения българските граждани зад граница са по-активни, отколкото местните им сънародници. Част от българския „електорат“ в България напълно е обезверен от действията на всички управляващи корупционери и тирани след 1990 г. Не виждат „светлина в тунела“. Българските граждани зад граница, поне повечето от тях, са по-ожесточени за смяна на системата.

2. Потенциалните избиратели извън страната надхвърлят 600 000 души*. Какви конкретни ангажименти, които да отговорят на проблемите и очакванията на диаспората, можете да предложите?

– Едно, но работещо: електронно задгранично представителство (правителство) и право на референдуми.

3. По какви пътища стигате към своите избиратели, така че те да се мобилизират и да Ви подкрепят?

– Няма други начин за „бедните“ коалиции и партии, различни от партиите на едрия капитал и олигархията, освен силата на прекия контакт по места и интернет. Но така не е само в България, твърди нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц в книгата си „Цената на неравенството“. 1% от хората управлява останалите 99%. Този 1% е олигархията – навсякъде по света.

4. Според Вас, как ДПС успява да получи много избирателни гласове не само в Турция, а и на други места? Имаме примерите в Ленкница (Полша) и в още много секции в Западна Европа.

– ДПС е странно формирование, разпределящо финансовите потоци в страната (по думите на първия му партиен ръководител Доган). Който държи парите и „разпределя финансовите потоци“, ще дръпне гласове и от Луната. За мен това е клиничен пример на олигархична бизнес партия.

5. Отделили сте средства за политическа реклама в българските медии зад граница, и ако да, от какъв порядък са тези средства, в сравнение със средствата за медийната Ви кампания в България?

– Не, „пари няма“.

6. Вашето кратко послание към българите в чужбина.

– Физически, братя българи, сте „зад граница“; духовно – оставате в България. Майката Родина не се вписва в пазара, тя остава ценност. Докато има и 1 българин, където и да било, има България. Не бройката прави качеството, а качеството произвежда бъдещето. „Оцелявайте и се развивайте, за да има българщина!“

.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.:  За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014