Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара.
Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от Реформаторски блок. Oт тяхно име отговаря адв. Петър Славов, член на Гражданския съвет на РБ и председател на Сдружение „Граждански блок“.
1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?
– Категорично да! Българите зад граница често са много по-добре информирани и ангажирани с обществения живот и политическите процеси в България. Вероятно това е така, защото от една страна те се вълнуват за близките и приятелите си, останали в родината, а от друга – носталигията по Отечеството си казва думата, а също и причините (най-често икономически), които са ги прокудили оттам. Самият аз като студент съм прекарвал по няколко месеца в чужбина, без да се прибирам, и никога няма да забравя как жадно поглъщах новините от вестници на по няколко дни, които някой новодошъл от България е донесъл.
2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обръщение?
– Да, запознат съм с поставените въпроси в обръщението на ВОС на българите в чужбина и считам, че те са много резонни. Най-доброто послание, което партиите могат да направят към българските общности, е да се вслушат в казаното от тях в същото това обръщение – а именно: най-после конституиране на представителни органи, създаване на отделен избирателен район за чужбина, допускане на българи, имащи и друго гражданство (например на страна от ЕС), да бъдат избирани за народни представители и т.н.
3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?
– Реформаторският блок поде в началото на кампанията инициативата „Излез и гласувай“, която призовава към активност всички български граждани, независимо къде се намират те. Ако въпросът се отнася лично до мен какво съм свършил – като адвокат оказах правна помощ на БГ общност в чужбина по няколко жалби, които бяха подадени пред Върховния административен съд срещу решения на ЦИК, с които бе отказано откриване на изборни секции зад граница (Лондон – Ийлинг, Австралия и др. ), независимо от подадените заявления за това. Успяхме да спечелим делото и секции ще бъдат открити и на тези места.
4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?
– Макар на пръв поглед да изглежда, че родените в чужбина българчета нямат отношение към демографската картина в България, мисля, че това не е така. Защото много от тях впоследствие биха могли да решат да се завърнат (или техните родители) обратно в България, стига тук икономическата ситуация и условията за живот да се подобрят. Отделно, всеизвестен факт е, че българите в чужбина превеждат годишно стотици милиони евро в помощ на свои роднини и приятели, които са в затруднено финансово положение тук.
5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?
– Това е безспорен факт – част от тези средства директно се вливат в икономиката (строителство, туризъм и др.), други косвено влияят чрез увеличеното потребление, което генерират. Допълнителна полза е подкрепата на платежния баланс на страната.
6. Запознати ли сте с Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?
– Действително, на 23 юли, буквално в последните си дни, кабинетът „Орешарски“ прие Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. Нямам информация за отношението на представителите на БГ общности в чужбина към тази стратегия, но доста ме смущава фактът, че тя бе гласувана от кабинета „Орешарски“ заедно с още цели 43 точки в дневния ред на заседанието от този ден. Подобна стратегия изисква доста по-задълбочено обсъждане и се опасявам, дали не е била приета ‚проформа‘, колкото да се отбие номерът.
7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?
– Всъщност, точното наименование на закона е Закон за българите, живеещи извън Република България, и той датира от 2000 г. Така че отговорът ми е да – необходимо е законът да бъде приведен в съответствие със съвременните потребности на българите, живеещи в чужбина. Промени ще са необходими и в още редица нормативни актове, като Изборния кодекс, самата Конституция и др.
8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?
– Напълно възможно е, при следващите национални избори да се проведат и избори за обществени (консултативни) съвети към дипломатическите представителства на Р. България. Що се касае до самия Национален съвет, последният се конституира по реда на чл. 19 от ЗБЖЧ, като Народното събрание следва да избере председател и 6-ма негови члена, един се назначава от Президента на републиката и Министерски съвет определя измежду състава си още един член.
9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?
– Лишаването на българите в чужбина от правото да избират преференциално е крайно несправедливо! Основната причина е, че не е създаден отделен Многомандатен избирателен район за чужбина и гласовете оттам се „наливат“ към общия брой гласове на партиите. Личното ми мнение е, че такъв избирателен район следва да се създаде час по-скоро и аз съм готов да поставя темата както сред колегите си от Реформаторския блок, така и в Народното събрание, ако бъда избран от 23 МИР с преференция 4.
10. При последните обсъждания на изборния закон от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?
– Да, като народен представител бих подкрепил една една добре разработена законодателна промяна за създаване на МИР в чужбина.
11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)
– Да, бих подкрепил една такава промяна. Но както сами разбирате, за това ще е необходима промяна в Конституцията, което предполага доста широк политически консенсус.
12. Необходима ли е нова Конституция?
– Да, нова Конституция е необходима, но не веднага, тъй като процедурата за приемането й е сложна и продължителна – тя изисква представяне на проект за нова Конституция в действащото НС и свикване на Велико народно събрание. А ще е хубаво по проекта да се поработи сериозно, тъй като, както знаем, не всяко нещо е по-добро от старото, особено ако е било претупано.
Така че, от Реформаторския блок сме записали в програмата си, че преди да се свика ВНС, предстоящото 43-то ОНС ще следва да свърши доста работа, включително да приеме някои наложителни промени в действащата Конституция по отношение на съдебната реформа и др. Междувременно, работна група може да готви проект на изцяло нова Конституция, на база на която след реализиране на най-неотложните реформи и законодателни мерки, 43-то НС да бъде разпуснато и да бъде свикано ВНС за приемане на нова Конституция.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014
Ледът се пука господа съдебни заседатели! ДСБ по времето на Костов искаше да забрани на българите в чужбина да гласуват извън дипломатическите представителства (дори Атака не бяха отишли чак до там). Каква промяна! РБ подкрепя МИР чужбина?
Хм, яааа да видим, там имаше в агендата едно въпросченце от сорта (преифразирано) на:
“ На какво смятате се дължи извънредно високата избирателна активност на гласоподавателите с турски етнически произход от региони извън България, за които това досега не беше типично, напр. региони в Полша ?“
Та кой го пропусна това въпросченце без да смята за редно да даде каквито и да било по-нататъшни обяснения на широката публика ??????
Впечетлението е, че отговорилия на анкетата смята емигрантите за българи все още живеещи в България. Обещай им всичко което те искат и после ги яхай на воля. Всъщност горното интервю не се отличава много от едно изказване на Бареков по телевизията, в което той обещаваше на миньорите намален работен ден, пенсии осигуровки до небето стига да гласуват за него. Очевидно е че тук не се залага на интелигентния избирател а на умението да се обещава.