Нали живеем в ерата на пазарната икономика? Пазарът е шефът! Всичко е въпрос на търсене и предлагане. Хубаво. Викам си, я да проверя колко вида смърт ни се предлага.
В случай, че желая просто да се удавя, мога да отида на море или пък да отскоча до най-близкия язовир. Ако обаче сте по-претенциозни и мечтаете да ви помете ударна вълна, потоп и кални пороища, ще ви се наложи да се заселите в кв. Аспарухово – Варна, в Добрич, в Мизия, в с.Бисер или някъде около Бургас.
Една от най-лесно достъпните услуги е размазване на пешеходна пътека по ваш избор или чакайки на любимата ви спирка за градския транспорт. Все ще ви налети някое пияно такси, нашмъркана мутра или граничен полицай.
При желание може да се включите и в необявената война по българските пътища. За целта се качвате в консервната кутия, наречена автомобил, и се удряте челно с друг участник в сраженията по пътищата. Тук хубавият момент е, че докато се триумите кого да изберете за сблъсъка, има огромна вероятност вече да сте харесан за ламаринената прегръдка.
Около Женския пазар в София съществува специален маршрут, по който ви очаква бутикова смърт, причинена от падаща от високо тесла.
Изброените дотук варианти не са лоши, но имат един общ недостатък. Всеки от тях изисква от вас активност, някакво движение – да плувате, да отидете, да застанете, да ходите, да шофирате….
За по-мързеливите, за тези, които предпочитат да са пасивни и в живота, и в смъртта, също е помислено. Колкото и да си човъркат в носа, все някой ден ще остареят и ще влязат в бодрите редици на българските пенсионери. Този факт, сам по себе си ще им донесе уникални възможности на избор от какво да умрат: от глад, от студ, от болести, от унижение… Единствената гаранция е, че няма да е от старост.
За българските граждани от мъжки пол с едно или две деца, които не могат да изхранват семейството си, съществува допълнителна опция. Спокойно могат да се самозапалят, където и когато си поискат.
Не са забравени и българските майки. Гушват детето си, пускат газта и готово… Може и в обратен ред. Първо пускат газта, а после се сгушват.
Леле, направо се замаях. Все едно съм в хипермаркет. Безкрайни редици от рафтове и отвсякъде наднича смърт. Набързо прескочих тривиалните предложения с въжета, ножове, пистолети и скокове от високо. Реших да се обърна към статистиката и да проверя кой е първенецът, шампионът-масовик. Вариантът, донесъл най-висока успеваемост.
Оказа се, че е достатъчно да сте страхлив български гражданин – редови данъкоплатец. Ключовата дума е страхлив. Това автоматично ви превръща в роб. Нещо като жив мъртвец. Уж дишате, ходите, мотаете се насам-натам, дори пърдите. Тоест, показвате всички признаци на живот. Но няма кой да ви каже, че достойнството ви е убито. Честта ви е умъртвена. Духът ви е смазан. Няма ви. Отдавна сте умрели. Още в мига, в който за пръв път сте се навели пред властимащи, в същия миг сте се самоубили. От този момент нататък, вече ви е било лесно. Всеки чорбаджия е могъл да ви тъпче, колкото си поиска. Нали сте мъртви – нищо не чувствате. Престанали сте да забелязвате несправедливости, гаври, болки (няма такова понятие чужда болка). Сами сте си изтръгнали сърцето. Живите мъртви са навсякъде около нас. По какво ще ги познаете ли? Смърдят на страх и на мърша.
Ивайло Зартов,
17 септември 2014 г.
