Интервю на Илиана Райчева с политическия психолог Анелия Христова,
.
Кандидатите за парламента обещават евтин ток, газ, високи пенсии, заплати, майчински, процъфтяваща индустрия и високотехнологично здравеопазване… Но не казват откъде ще вземат пари за всичко това.
Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение.
Ето някои обещания от политическите платформи:
Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват.
Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите.
Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села.
Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот.
Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.
Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания.
„Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”
Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува.
Мотивите за това послание може да чуете в запис на нейното интервю, качен в сайта на БНР.
.
Ето това е. Вярата. Тук в Америка на никой не се вярва и сега разбирам, че нито една демокрация не може без това. Тук не ми вярват, че мога да си платя заема, тук знаят, че мога да си го платя и затова ми го дават. Тук не ми вярват, че мога да си свърша работа. Тук знаят, че мога да я свърша. Тук не те наемат доживот. Моя работен контракт е със срок 6 месеца. Със 6 месеца предизвестия работодателя може да ме уволни без да има никаква причина ако реши.
Според мен в политиката вярата трябва да е забранена дума. Ако не мога да отзова политик не му варвам!