Ваш Фейсбук приятел ви предизвиква да се полеете с кофа студена вода или да дарите пари за ALS.
За броени седмици интернет пространството се изпълни с видео файлове на хора, поливащи се със студена вода, а медийното пространство със съобщения за предизвикателства, отправени към различни известни личности. В продължение на около месец поливането с ледена вода е на първа страница в медиите в Америка и по света.
Какво е това? Някаква модерна интернет игра, демонстрация на освободеност, подкрепа на демократичните ценности или може би просто случайност. Не мисля. А даже и да е случайност, то тази случайност има огромно значение.
Администрацията, възникнала със зараждането на самата ни цивилизация. Тя имала за цел да опази хамбара и да разпредели зърното. Нуждата от администрация възниква с възникването на запаси и излишъци.
Да не се бърка с лова. Там има лидерски и групов инстинкти. Човешкия лов коренно се отличава от този на животните. Ние, хората, ловим животното първо във въображението си, а в последствие в реалността. Ние изучаваме навиците и начина на живот на нашите жертви, създаваме план, разказваме го на партньорите си по лов и го привеждаме в изпълнение. Ние сме ловци на идеи и разказвачи на ловни истории. Никое друго животно на планетата не постъпва така. Животното трябва да помирише, види или чуе жертвата си, а след това да я стигне и убие, чрез силата си или отровата си. Ние трябва първо да си въобразим жертвата, да я хванем по най-смъртоносния за нея и най-безопасния за нас начин в съзнанието си, и след това да разкажем за тази история на другите хора, за да ни помогнат, или на синовете си, за да не ходят гладни.
Администрацията е нещо друго. Тя е рожба на ефективността на нашия начин на лов. Ловът прераства в животновъдство, събирачеството в земеделие, а от всичко това се ражда Негово величество Хамбарът.
…Имало едно време един малък администратор. Той пазел хамбара на една фирма в Америка, която се казвала Крогер. Както и всички други негови събратя администратори, той денонощно мислел как да напълни този хамбар и да заслужи доверието на хората, за да го главят да пази още по-голям хамбар с още по-големи богатства.
Той бил достатъчно умен администратор и знаел, че макар и да не е много добър ловец, той може да използва услугите на някой добър ловец, който още си няма жито, с което да напълни някой хамбар. Той знаел, че най-добрите ловци са тези, които могат да разказват най-хубавите истории и съответно имат най-богато въображение. И така този администратор отишъл при Марк Зукербърг и му казал.
– Слушай, Марк, аз ще ти дам много жито, ако намериш начин да си напълня хамбара до края на тримесечието.
Марк пък от своя страна много държал на имиджа си на добър ловец, и затова се съгласил на драго сърце да помогне на горкия администратор, но преди това те дълго се клели във вярност един на друг и изписали купища листове под формата на най-ненарушими договори, които всеки от тях се канел да наруши при първа възможност.
След тази традиция, заменила ловния танц на древните ловци, Марк се хванал на работа. Най-важното за успешен лов е да се знаят навиците и начина на живот на бъдещата жертва или жертви. А най-добрия начин за наблюдение и анализ на човешките същества в наше време е Интернет. По щастлива случайност Марк бил един от създателите на социалната мрежа Фейсбук. Той отворил компа си и започнал да наблюдава. Той забелязал, че с най-голям успех днес се ползват видео файловете. Но не тези, където показват как войници бомбардират мирни жители. Не и онези, където един човек реже главата на друг. Най-гледани били видео файловете, в които участниците правели нещо много глупаво и смешно. Много хора се заливали с вода, падали на бананова кора и правели безсмислени и тъпи каскади, и това довеждало до голям интерес към техните файлове.
Други файлове, които предизвиквали интерес, макар и не толкова голям, били тези, където хората се борели за някаква кауза. От много време вече хората чакат края на света, абсолютно убедени, че той е близко. Това е полезно за администраторите, тъй като нищо не обединява толкова силно около силната фигура на администратора, както усещането за грозяща опасност. И тъй като хората им омръзва да се страхуват, те от време на време искат да направят по нещо героично, с което да забавят поне малко края на света. От там идва и техния неугасващ интерес към каузите.
И наблюдвайки това, Марк родил страхотна идея.
– Какво ще стане – попитал се той – ако обединим безмислените каскади с някаква кауза?
Неговата интуиция му подсказвала, че това ще доведе до небивал интерес. А където има интерес, там може да се постави и клопка за жертвата, нали?
Клопката. Тя трябва да е нещо незабележимо. Нещо естествено. Нещо, което да е част от пейзажа, за да не предизвиква страх.
– Ако кажем на хората да купуват перални машини, в които да си изпират домашните любимци за каузата на борба с рака на гърдата, то това би предизвикало отдръпване поради цената на пералните машини, любовта към домашните любимци и очевидната манипулация, насочена към продажба на определена стока в тази история. – мислел си Марк
– Но ако им кажем, че трябва да се заливат с ледено студена вода за каузата на лечение на ALS, то това няма да предизвика никакви съмнения. Но за ледено студена вода трябва какво? Ами трябва лед разбира се. А откъде ще си купим лед? От кварталните магазини на Крогер по $4 торбата.
Речено – сторено. Инвестирали те с администратора в няколко известни личности, които да отпочнат цялата работа и от там само се радвали и събирали печалбите в хамбара. От 300 милиона американци на прословутото предизвикателство се навили едва 10%, но това се равнявало на 30 милиона. Една кофа вода събира поне две пликчета лед от Крогер. И така само от лед в хамбарите на Крогер влязли 240 милиона долара. Но когато човек е в Крогер, в който има всичко, той много рядко си излиза купил само лед. Хората така наблъскали хамбарите на Крогер с зелено жито, че администратора светкавично го избрали за най-екзекютивния офицер на най-голямата фирма на света.
Дъщерята на този главен администратор междувременно се влюбила в Марк по поръчка на баща си, та да си имат в семейството личен ловец, и никога да не се опразват хамбарите им на тях, на децата им и на децата на техните деца.
Героите на тази приказка живеели щастливо, докато развода и кавгите за пари не ги разделили.
Край
Виктор Хинов
Необичайно мнение за кофите с ледена вода