Българският фискален резерв е по документи пълен, а на практика – празен

Държавата разполага с под 1 млрд. лв. за извънредни плащания, тъй като над 80% от парите са целеви

.

Таня Петрова, в. „Сега“

Фискалният резерв, който трябва да покрие дефицита по държавния бюджет, е висок само на хартия. Към края на август свободната част от него, с която държавата реално може да разполага, е по-малко от 1 милиард лева. Самият фискален резерв е близо 8 пъти по-висок, но над 80% от парите в него са с целево предназначение и суми, с които трябва да се разплатят предстоящи падежи по вече взети заеми. Това показва детайлна справка на финансовото министерство за оперативното състояние на резерва към края на август, с която „Сега“ разполага.

Към края на август размерът на фискалния резерв, без включени бъдещи вземания от Европейския съюз, възлиза на 7.776 млрд. лв. От тази сума трябва да се приспадне депозитът от 2.444 млрд. лв. на държавния фонд за гарантиране на стабилността на пенсионната система, който е целеви и не може да се харчи. Целеви са и средствата по сметки на Националния фонд към финансовото министерство за финансиране на оперативните програми – 1.3 млрд. лв., както и други 215.4 млн. лв. по сметката на фонд „Земеделие“. От резерва трябва да се извадят още 1.2 млрд. лв., изтеглени като срочен заем заради критичната ситуация с Първа инвестиционна банка. Падежът по този заем е в края на ноември. Други 1.643 млрд. лв. са предвидени за предстоящия през януари падеж по глобалните облигации по външния ни дълг.

Като се отчетат всички тези плащания и целеви суми, реално сумата от резерва, с която правителството разполага към края на август, е около 970 млн. лв. Но парите всъщност са по-малко, защото тази сума включва и наличните средства в двата ядрени фонда – за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Тези фондове също са целеви. До редакционното приключване на броя от финансовото министерство не предоставиха информация каква е натрупаната в момента сума по тях.

На фона на тези резерви държавата до края на годината има право да поеме допълнителен дълг от едва около 500 милиона лева. Заради неизпълнение на приходите и проблеми с отделни разходни пера дефицитът се очаква да надхвърли планираните 1.4 млрд. лв. и да стигне 2.4 млрд. лв. Не е ясно и какво ще се случи след ноември, когато е падежът на заема за подкрепа на ПИБ. Освен това може да се отвори недостиг от около 1.5 милиарда лева и във Фонда за гарантиране на влоговете при евентуален неблагоприятен развой и обявяване в несъстоятелност на КТБ.

Тези рискове все повече накланят везните към решението през тази година да се допусне по-голям дефицит от официално позволения в ЕС 3% от БВП, а през 2015 г. да започне постепенна консолидация. Официално от финансовото министерство заявяват, че при актуализацията на бюджета за тази година няма да се допусне дефицит над 3% от БВП. В същото време бившите управляващи продължават да твърдят, че няма сериозен проблем с изпълнението на бюджета и фискалните резерви на страната са достатъчно високи, за да поемат съществуващите рискове.

–––ЛИМИТ–––

По закон фискалният резерв в края на годината не бива да пада под 4.5 млрд. лв. Това ограничение се прилага от години. През тази година депутатите разшириха обхвата на фискалния резерв, без да променят лимита. Така за 2014 г. като част от фискалния резерв вече се отчитат и бъдещи вземания от ЕС – парите от еврофондовете, които са разплатени от държавата ни, но още не са възстановени от Брюксел. Така лимитът ще бъде спазен по-лесно. Задачата допълнително се улеснява от предстоящия падеж през януари по глобалните облигации, средствата за които вече бяха осигурени с външен заем и ще бъдат част от фискалния резерв до датата на разплащането – 15 януари.