Вместо да пази искрата на банковата стабилност, любимецът на политическата класа запали гражданска война
.
Ива Оприкова, Faktor.bg
Любителите астролози твърдят, че не е случайна фамилията на управителя на БНБ Иван Искров. Да носиш име, което всички асоциират с искрата , която може да запали огън и да възпламени дори гражданска война, като че ли най-точно съответства на характера на управителя на централната банка.
Отмина „розовия“ период, в който гуверньорът и неговата свита трескаво ни убеждаваха как най-чистата до сега финансова институция – БНБ ни е осигурила „оазис“ насред световната финансова буря, както и че от тях по-мъдри в решенията си няма.
Да, ама не!
На местна почва се оказа, че царят е съвсем гол, а авторът на приказката се смее на небето. Оказа се , че БНБ са спали по една или друга причина години наред, за да се стигне до гърмежа на КТБ. Лошото обаче е,че това спане не е било само спрямо банката на Цветан Василев, но и спрямо други банки в България, което се опитват умело днес да прикриват!
Никой вече не вярва на Управителното тяло на БНБ, нито пък че българското банково законодателство било от най-добре работещите в Европа. Всъщност не се посочва за КОГО е добре работещо. Никой вече не вярва на твърденията и на Управителя на на финансовата институция, че е независима. Всеки ден с действията си БНБ показва обратното – колко е зависима като институция! Бившият културен министър Вежди Рашидов, който е сред големите вложители в КТБ казва, че от Управителното тяло са зависими от заплатата си. Мнозина българи си мечтаят да получат поне веднъж в живота си месечна заплата от 90 хил. лв.
Истината е, че всяка заплата дори и космическата все пак трябва да се заслужи. Тя се дава от данъкоплатците в България, а парадоксалното е, че Управителното тяло начело с гуверньорът не спират да показват унизително отношение точно към същата група или към своя работодател.
Но защо се получава така?
Много просто-мисленето на българските политици не е насочено към това как най-добре да се изпълнят интересите на обществото, а към това как да се завоюват позиции чрез назначаването на свои хора. И след това заемащите тези позиции да работят за партията и нейните лидери.В Англия избрали гуверньор на централната банка чрез онлайн конкурс и накрая си избрали канадец. Да се чуди човек …сякаш си нямат вътрешни хора по партийна линия. Но за съжаление при нас няма такива конкурси. От този партизански подход да поставим точния човек, който ще ни свърши определена работа в България си патим 25 години и ще си патим още толкова. И ще се препираме безмислено, и ще се делим на сини-червени, турци-арменци, а ще ни се качват по главите едни и същи политически вампири.
Откъде изгря звездата на Иван Искров?
Ако разлистите интервютата през годините почти ще повярвате, че е стигнал до най-високия финансов пост като в приказките, като по чудо, ей така случайно се събудил и от тиквата изскочил принц.
Управителят на БНБ е роден в Пирдоп на 26 март 1967 г. Корените на рода му водят своето начало от с. Душанци. В интервю по „пантофи” пред една известна журналистка споделя, че неговият прадядо бил много предприемчив човек, занимавал се е със земеделие и търговия, знаел как да управлява парите си и бил най-заможният след Освобождението. От него наследява бизнес нюх и предприемчивост. Със съпругата си Гинка се запознава по време на студентските години в УНСС. „Запозна ни Самюелсън“, шегува се новият управител на БНБ, добавяйки, че това е бил един от любимите му автори по икономика и до днес. Днес Гинка е старши менинджър и главен одитор в Прайсуотърхаус Купърс България – една от най-големите одиторски и консултански фирми.
Синът му Данаил завършва магистратура в най-престижния китайски университет за чуждестранни студенти. Малцина си спомнят за една трагична катастрофа с препускащият с над 140км/час към смъртта джип – Мерцедес преди години, при която загинаха четирима, а по случайност се спасиха синът на Златомир Иванов- Баретата – Алекс Иванов, Даниел Искров – син на Иван Искров, и синът на Соломон Паси – Исак. Полицията и до момента крие самоличността на оцелелите във втората кола. В тази компания е и Адрияна Тюркмен – дъщеря на разстреляния бос на контрабандата и наркотиците – Филип Найденов-Фатик и Милчо-младши – син на застреляния бай Миле. Но какво да се чудим, богатите с необятни възможности се социализират….Днес Данаил усъвършенства познанията си по бизнес в Азия в най-изискания университет в Нингбо, исторически град на Китай, в близост до Шанхай, за да има кой да управлява спестените семейни капитали. Във всички светски интервюта известният му баща твърди, че семейството живее повече от скромно. По имотно състояние Иван Искров се нарежда някъде в златната среда, въпреки получените възнаграждения. В началото в декларацията му присъстваше един изтъркан”Опел Омега”, днес ходи с кордон и охрана от НСО.
По последната му декларация близо 406 000 лв., които семейство Иван и Гинка Искрови декларират като банкови влогове /депозити/ в страната за 2012 г., в края на 2013 г. сумите са намалели до около 30 000 лв. Излиза, че за една година семейството е успяло да „похарчи“ приблизително 93% от спестяванията си, които е трупало дълго време. За човек, определящ се като „домошар“ и спестовник, това едва ли е постижимо, затова се прокрадна и версията, че управителят на БНБ предвидливо е преместил депозитите си в сигурни чуждестранни банки. Защо да сподели с обществеността съмненията си, че българската банкова система не е толкова ликвидна и добре подредена, както се чете в отчетите. Какво е знаел Иван Искров за банките близо половин година преди да изтегли спестяванията си оттам остава загадка? И КОГА лъже също. Когато обяви, че няма никаква представа какво се случва в Банков надзор на БНБ, или когато обясняваше колко е стабилна системата. За използване на вътрешна информация от висш чиновник в лична полза в нормалните страни се приключва кариерата с уволнение и разследване от прокуратурата. Дали някой в българските разследващи органи ще се поинтересува какви са били причините за това скоростно теглене и топене на пари от семейство Искрови?
Семейство, което впрочем е имало вътрешен поглед от двете страни на банковата система – Иван като върховен надзорник на системата, а Гинка като ключов одитор Прайсуотърхаус Купърс България в България.
За трънливия път към върховете
Пътят му към върховете на финансовата система започва от студентските банки на Университета за национално и световно стопанство. Там бъдещият гуверньор на централната банка завършва „Финанси и кредит“ през 1992 г. На следващата година БНБ организира конкурс за кадри в управление „Банков надзор“. Самият Искров твърди, че е попаднал в БНБ до голяма степен по случайност. „Беше тежък конкурс, казаха ми, че до месец ще има резултат. До месец нямаше такъв резултат и аз го отписах. Чак през октомври ми се обадиха и казаха „ти си“, спомня си Искров.
Младият дипломант изкарва близо пет години на щат в управление „Банков надзор“. Това са най-бурните години на първоначално натрупване на капитала, банките никнеха като гъби, за да дойде фаталната 1995, когато настъпи крахът на системата и последва вълната от фалити. Самият Искров твърди, че през тези години е научил много за функционирането на банките, тъй като е участвал в подготовката на законите и наредбите към тях. Днес историята показва добре докъде доведоха тези познания….
Малко известен факт е, че преди да се заеме с търговското банкерство, Иван Искров за кратко беше и в ръководството на „Селскостопанска кредитна централа“, която беше предшественик на фонд „Земеделие“. Централата ще бъде запомнена с големия брой трудно събираеми кредити, които остави в наследство, за което обаче надали вина носи само Иван Искров.
Само на 30 години изненадващо Искров става вторият човек в ДСК, която тогава е сред най-стабилните финансови институции. Някои твърдят, че това спорно назначение е станало с партийната препоръка на Петко Илиев, лидер на БЗНС. Това назначение не минава без одобрението на Светослав Гаврийски, който по онова време е вече управител на Централната банка и пряк началник на Искров. По ирония на съдбата шест години по-късно именно получилият шанс за бърза кариера Искров измести Гаврийски от гуверньорския пост, а някогашният му работодател сега се оказа в ролята на негов съветник.
Престоят на Искров в ДСК обаче се оказа по-кратък, отколкото всички очакваха. Той беше освободен изненадващо от ръководството на касата през януари 1999 г. В банковите среди се разказва, че Искров е бил махнат по лично решение на Иван Костов, при когото постъпил компромат, уличаващ младия заместник-председател на касата във връзки с „Мултигруп“. Любопитна е историята, която се разказва на ухо от банкери за финансовата машинация на Искров, заради която губи позицията си. Днешният Управител на БНБ вкарал парите, получени от България по така наречения „воден заем“ в Кредитна банка, в банката на Мултигруп малко преди нейния фалит. След много месеци осъдената Кредитна банка успява да върне парите. Искров е взел лично 50, 000 лв. за това внасяне. Научил за това, Костов разпорежда изхвърлянето на Искров. Това прощава ли се? Ако сравним параметрите на финансовите измерения, какво са 50 хил. лв в сравнение със сегашната дупка в КТБ и сегашните далавери и финансови машинации? Да се чуди човек на търпението на българския народ!
Останалият на улицата млад експерт в банковото дело е приютен на работа в банката на Емил Кюлев и Майкъл Чорни -„Росексимбанк“. Искров става един от четиримата изпълнителни директори, които могат да представляват банката. От лобито на банката, къде случайно, къде преднамерено, се пръкнаха първите активисти в НДСВ.
Много от банковите служители и юристи на финансовата институция станаха партийци в царската партия, като най-изявените са Даниел Вълчев, който е юрист на банката, и един от изпълнителните директори Иван Искров. В едно интервю гуверньорът споделя: „Аз влязох съвсем случайно в политиката. Дето се казва, хакнах се в политиката. Участвах в студентските движения, но се разочаровах и се отказах от политиката за дълго, толкова бях отвратен“.
Истината е, че неговият ракетоносител в политическата кариера е Любка Качакова, с която търкат една студентска банка в УНСС. Тя го препоръчва като финансист и го включва в екипа на „юпитата” Милен Велчев и Николай Василев. А по-късно е „хакнат“ и в листите. Качакова е водач на софийската листа, а Иван Искров е трети неин подгласник в 24 МИР.
Докато по времето на СДС и Иван Костов започва финансовата кариера на Иван Искров, деполитизираният банкер бързо променя партийните си пристрастия и името му фигурира сред учредителите на НДСВ. Като студент се вълнува от СДС, но като банкер царската партия запленила политическото му съзнание. На учредителния конгрес на НДСВ Искров става неин заместник – председател, а това на практика го направи трети в йерархията след лидера и Симеон Сакскобургготски и първия заместник-председател Пламен Панайотов.
Като депутат пък поема една от най-важните комисии в НС – бюджетната. Известно е още, че самият Искров се числи към близкото обкръжение на Пламен Панайотов и среща симпатии сред представителите на ДПС.
С парафа на Искров като председател се извършват хиляди чудеса. Под неговия подпис като шеф на комисия е и онази замяна на брейди облигациите, която Милен Велчев и Красимир Катев реализираха в Лондон, и за която и… правнуците ни ще плащат.
С парафа на Бюджетната комисия се реализира и продажбата на ДЗИ, за която покойният Емил Кюлев плати почти жълти стотинки, а цената беше точно 10 пъти намалена. Съпругата и наследниците на Кюлев реализираха 471 млн. долара доход от ДЗИ за не повече от 30 месеца. а България и българските пенсионери загубиха тези пари.
По-късно за добра служба дойде и издигането на кандидатурата му за управител на БНБ И ако Англия избра за свой гуверньор канадец – професионалист, у нас си сложихме партиен паж, уважаван както от царската партия, така и от Сараите.
Самият Искров публично възприе с изненада номинацията. Изборът пък започна с фалстарт, четири месеца трябваха на банкера, за събере нужната подкрепа от групите в парламента, и да стане управител. Голямата изненада дойде от страна на отцепилите се царски депутати от НИЕ, които обявиха подкрепата си за Светослав Гаврийски, а после вероятно срещу „награда” гласуваха за Иван Искров. Освен НДСВ и ДПС в полза на Искров гласуваха и 16 души от Коалиция за България, сред които трима социалисти – Георги Божинов, Радослав Илиевски и Младен Червеняков.
Против царската кандидатура застанаха Теодора Литрова и Николай Чуканов от НДСВ, независимият Осман Октай и Румен Петков от БСП, както и всички от ОДС. Хубаво е днес да се знае кой как е гласувал.
„Политическият пазарлък приключи, а ДПС получи онова, което иска“, коментираха тогава финансисти. Запознати в банковите среди казваха, че хората на Доган са договорили подкрепата си за Искров срещу обещанието техен човек да седне във вакантния пост на зам. шеф на Комисията за финансов надзор и да контролира застраховането.
През 2009 година Иван Искров е преизбран за втори мандат. Преждевременният избор на стария нов управител на БНБ финализира предизборната сделка в коалицията, но остави съмнения дали има легитимен гуверньор. Ако трябваше да се спази закона, според който управителят се избира най-рано три месеца преди да изтече мандата на предишния, отговорността за избора щеше да се падне на следващия парламент. Управляващите настояха да гласуват сега и преизбраха Искров с „предна дата“, така той се превърна в „рестото” на управляващата тройна коалиция.
Понеже няма как да прекратят мандата му предсрочно, назначението уж ще влезе в сила, след като през октомври то приключи официално. Логично, от парламентарната опозиция и ГЕРБ обявиха решението за незаконно и се заканиха да го променят, ако вземат властта. Малцина си спомнят, че тогава депутатът от ДСБ Асен Агов прогнозира, че „изборът е част от политическа игра, а в следващите години всички важни решения на банката ще са плод на компромиси в полза на бизнес партньорите НДСВ, ДПС и БСП“. Днес думите му изглеждат пророчески.
Малцина може би си спомнят, че най-върлите защитници за преизбирането на Иван Искров за втори мандат са Румен Овчаров и Йордан Цонев.
В края на втория мандат за управителя на БНБ хор от измамени вложители на КТБ, политици и финансисти искат незабавната оставка на Искров. А обвиненията са десетки… Най-главното е, че управителното тяло, барабар с управителя, подложи една институция, която управлява и която по закон трябва да е независима, под диктовката на менящи се политически и лични интереси. И то – недобросъвестни интереси!
Днес Иван Искров е бита карта
Банкерът, който отнася негативи заради мълчанието си по случая с КТБ. Отритнат и от БСП, и от НДСВ, отритнат и от Доган, на който толкова много разчиташе. Оставката му искат и тези, които защитават тезата, че фалит на банката е неизбежен, и тези, които чертаят варианти за оздравяването й. Искров вече няма шанс за спасение, а някои му предричат дори затвор! Месеци чакаме списъците с крупните дебитори и кредитори на тази частна банка на държавните и политическите народоубийци и пладнешки крадци. Месеци чакаме и резултатите от одитите и си задаваме въпроса колко струва мълчанието на Управителното тяло на БНБ. Нахално, но не и невъзможно е предположението, че към космическата заплата дадена от данъкоплатеца в размер на 90 хил. си прибавени и скромни хонорари или гаранция за бъдеща кариера, а залогът е един… да си мълчиш до изборите.
Ако пък причината не е недобросъвестен интерес, а незнание също не може да послужи за оправдание. Мечтата на Пеевски, Доган и сие КТБ да бъде фалирана от държавата може и да се сбъдне и да напълни банковите им сметки. Но нека помним, че наскоро Арбитражният съд в Хага осъди една друга държава да плати 50 млд. долара на акционерите на „Юкос“, затова че фалира компанията им! Да не би фалитът на една банка да ни излезе солен в бъдеще. Ако бъдем осъдени и заплатим подобна санкция, ще се закрием като държава. Днес, в навечерието на изборите, вместо клипове е хубаво да поискаме от политиците да върнат доброволно откраднатите пари, както казва и премиерът Близнашки; в България няма смъртно наказание, ще има смекчаващи вината обстоятелства. Нека не се страхуват. Ако не го сторят, както е тръгнало, в един прекрасен ден народът ще ги линчува. Без значение президент, премиер или депутат, или държавен служител, след като си е позволил да ограбва народа и бизнеса, то той е пладнешки крадец. Ако не е злоупотребил със средства, злоупотребил е с предоставените му от хората права и власт.
Представете си, че всичко откраднато за 25 години преход се върне в държавната хазна… можем да си живеем царски, като политическия ни елит сега!
.
.
