Адв. Веска Волева: Петима магистрати крият 300 милиона в КТБ, от какви доходи са?

В България банките определят кой да живее и кой да умре – в буквалния смисъл.

Иван Искров е или тотално некадърен, или тотално зависим.

С какви очи Янаки Стоилов преговаря за правителство, след като прие мракобесния Гражданско-процесуален кодекс, който разсипа икономиката и остави хиляди хора без дом, казва пред Faktor.bg адвокатът, който защитава гражданите от банките.

.

Интервю на Мая Георгиева, Faktor.bg

– Г-жо Волева, от няколко години се занимавате с банковите измами и защитавате правата на ощетени вложители; очаквахте ли, че цяла голяма банка като КТБ може да се окаже далавера, чрез която да се отмъкнат над 6 млрд. пари на вложители?

– Винаги във всички мои публични изяви съм казвала, че банковата система в България е една пиявица, създадена да източи жизнените сокове на държавата ни. Банките не само източват парите ни по непознат в цивилизования свят начин – чрез лихвени нива на ръба на здравия разум. Но те управляват и живота ни – чрез противопоставянето на групи от населението едни на други. В България те определят кой да живее и кой да умре – в буквалния смисъл. Лихвените нива по депозитите, противно на обмисления търговски риск, счупиха всички световни рекорди – те могат да се сравнят само със стойностите, които се предлагаха от пирамидалните структури, от които бе пропищял българинът. С нашите пари те заплатиха на измислените ни политици, които промениха Гражданско-процесуалния кодекс по начин, докарващ до васални позиции на банките всеки, който е имал неблагоразумието да опре до тях.

Някои измислени български банкери нагло пуснаха в публичното пространство мантрата, че те защитавали вложителите. Само че те са търговски субекти, а не Комисия за защита на потребителите. Целта е – разделяй и владей. Лошото е, че голямата част от обществото се хваща на всичките плитки глупости, които му се говорят. Това е защото няма кой да ги обори. Политиците са също в кюпа. Медиите са платени – срещу Пеевски ли да говорят или срещу Цветан Василев, които са собственици на медии?! Тези пък медии, като не са в групировката им, получават суми за реклама, размерът на която оправдава всяка цензура.

Раздаването на кредити при различни условия за отделните клиенти е другото нагло противопоставяне. Виждала съм кредити с 1 % лихва за привилегировани персони и такива с 20 % лихва за обикновени хора. За да влезеш в кастата на богоизбраните, трябва да имаш власт и влияние, които да представляват интерес за тези, които раздават порциите, и услужливо да им предоставиш това влияние – власт. Всички усещаме тази реципрочност, но не смеем да я дефинираме и изречем. Аз виждам как съдът услужливо тълкува закона в полза не на потребителите, а на банките. Не стига това, че всички закони, касаещи тази материя, се промениха или измениха в полза на банките, но и тълкуването на съдилищата, интересно по каква логика, е все в полза на банките. Как би се приела държавна такса по дело, определена от съда, да е в пъти по-голяма от цената на иска, и не е ли това отказ от правосъдие?! Каква сила стои зад тези видимо несправедливи актове на съда? Мачкането на по-слабия се превърна в стил на настоящето ни. Как човек да не си зададе тогава въпроса: Каква невидима сила управлява тези процеси? Всичко това може да се сравни единствено със смешния отказ да се приложи европейската директива за изплащане на гарантираните влогове с мотива, че нашият закон не го предвижда и ние тепърва трябва да измисляме закон, т.е. ние да сме капака на европейската директива!

Банките се превърнаха държава в държавата. Накрая няма да има държава, но няма да има и банки. Пружината се пренави. Нито една спирачка не бе поставена пред безогледния ламтеж. Като няма коректив – мярката се губи.

– Вие бяхте един от първите критици на шефа на БНБ Иван Искров, когато авторитетът му изглеждаше непоклатим, обвинявахте го в безхаберие и заиграване за определени интереси. Какво стана със сигналите, които изпращахте до него, как си обяснявате бездействието му?

– Нито един сигнал до БНБ не бе разгледан обективно. Контролната функция на БНБ бе сведена до това в отговорите да повтарят онова, което са отговорили банките до тях по отношение на всяка жалба. По горния сценарий Искров се превърна в законодателя в държавата, чийто наредби стягат примката около българина и бизнеса – справка – Наредба № 9, която отмени забраната да се трупа лихва върху лихва, поради което задълженията на длъжниците растат в геометрична прогресия.

Въпреки задължението на БНБ да публикува стойностите на ЮРИБОР и СОФИБОР от 19.06.2014 година, такива данни на сайта на Централната банка липсват.

Кой даде на този несъстоятелен човек Искров такава огромна власт, та дори и законодателна? Чие протеже бе той и кой сега ще си измие ръцете с него?

– Носи ли Искров вина и за КТБ, как да си обясним думите на Цветан Василев, че е зависим?

– Разбира се, има вина и е зависим. Котерията, която определя всичко в държавата, му е вменила задължения, срещу което си получава лептата. Но той е бушонът, чрез който ще се прекъсне връзката с големите крадци, които се надяват да останат отново ненаказани. От началото на допуснатата именно от него криза в банковия сектор той се крие като мишка и досега не е казал две ясни думи по въпроса. От това следва, че този човек е или тотално некадърен, или тотално зависим. Това също е част от установилия се през целия преход принцип – на важни държавни постове да се назначават хора без професионални качества, имащи единствено политически покровители и зависимости. Между впрочем, това с пълна сила важи и за банките и банкерите. Явно банковата криза от миналия век по времето на Виденов не доведе до никакви изводи за никого, от когото зависи тази сфера. Разбра се само, че в банките има много пари и може да се краде.

– Твърди се, че в закъсалата КТБ кътат милиони магистрати, политици, висши държавни служители, вие каква информация имате?

– Неофициално съм разбрала, че петима магистрати имат 300 милиона в КТБ. Ако това е така, какъв е произходът на тези пари – от заплати ли са спестени? Аз питам – следва ли тогава гражданите чрез бюджета на държавата да спасяват тази банка? Двадесет години сме заложници на досиетата на ДС и не може да се разбере кой взема решение по вътрешно убеждение, и кой е изнудван с досието му и други зависимости. Значи ли, че отново ще се завъртим в същата спирала и сега с банковите досиета в КТБ? Докога? Имаше едно решение, с което Конституционният съд прие, че текстът, който дава безконтролни права на банките, не е противоконституционен. Толкова елементарно правно творение не съм срещала в практиката си. Само че в публичното пространство се завъртя и темата, че депозитите на конституционните съдии са с преференциални лихви в същата тази банка. Сами си направете извода за безпристрастността на въпросното решение.

Считам, че докато не минем през чистилището на истината, никакви депозити извън гарантираните не следва да се връщат. Дълг на честния елит е да говори по тази тема. В никакъв случай не трябва да плащаме именията и яхтите на крадците на бедния ни народ. А на който парите му са чисти и ясни – няма от какво да се страхува.

– Възможна ли е версията, че тази банка е била касичката, в която за свършена корупционна сделка вместо да взимаш кеш пари, ти откриват тлъста сметка, която после се олихвява по специални тарифи?

– Разбира се. Нали помните как функционираха пирамидите в началото на прехода. Първите, които бяха на върха на пирамидата и мозъкът на схемата, получаваха всичко. Всички пари отиваха към тях. Основата на пирамидата, т.е. баламите, каквито сме всички българи, влагаме парите си в тази схема. Залъгват ни, че защитават правата на едните срещу другите. Ние вярваме и търчим там с парите си. Пирамидата накрая се пръска и масата вложители остава с пръст в устата. Е, сега пирамидата КТБ се пръсна. 99 % са с пръст в устата. Кои са единият процент – е загадка. Завеса.

– Трябва ли да се отворят и прочетат всички досиета в КТБ, може ли от тук да започне разплитането на Октопода?

– Да – непременно. Дори нещо повече – не трябва да се счита, че кризата е само с КТБ. Кризата е за цялата банкова система. В нея са вплетени всички останали банки и институции, включително и парламентът. Не забравяйте останалите спасени от държавата банки – защо именно те и защо отново с нашите пари? Чии пари са там, за да ги спасяваме? Не забравяйте дъщерните банки (например „Виктория“ – тя с какви пари е закупена). Не забравяйте БНБ – каква е причината за провала й, с какво е свързан? Не забравяйте как изтичат парите ни от другите банки и заминават за чужбина – те кого облагодетелстват? Не забравяйте парламента – защо не обсъди нито едно разумно предложение за овладяване на тези процеси? Защо не възприе нито един добър европейски закон в областта на банковото законодателство? Какво именно го спря, та не видя признаците на тази задаваща се апокалиптична за държавата ни криза? Кой там дърпаше конците и защо и къде са парите му? Никой не е невинен. Всички пари – на светло.

– Защо мълчат шефовете на другите банки, сякаш са доволни, че конкурентът им КТБ бе потопена, изрядно ли е всичко при другите финансови институции, има ли рискови?

– Всичките ни банки са под един знаменател. Затова котерията, за която досега говоря, толкова бързаше да ни затвори устите с промени в закона, които ни забраняват да говорим под страх от наказания. Следващият етап е да ни забранят и да мислим.

Нали всички банки действат в тази законова среда, т.е. това, което се прави в КТБ, се прави и във всички останали банки? Законът не забранява да се правят странични фирми от банкерите, те не попълват за това дори и една елементарна декларация. Те нямат никакви отговорности и не са задължени да спазват никакви правила. Но за сметка на това по привилегии са приравнени с държавата, с общините. Всички банки са вписали безброй дъщерни фирми, безброй такива на името на физическите лица от ръководството им. Това е лесно проверимо в Търговския регистър. По схемата на КТБ те прехвърлят средства към свързани с тях фирми, издевателстват над нас чрез колекторските си фирми, консултират ни в техен интерес чрез консултантските си фирми, застраховат ни чрез застрахователните си фирми, „съхраняват” парите ни чрез фирмите, стопанисващи сейфове, и в крайна сметка по всички тези канали ни крадат префинено и изнасят парите ни извън България.

Колкото до шефовете на другите банки – те бяха повярвали във величието и незаменимостта си. Спомнете си ордените, кръстовете – малтийски и други символи на тщеславието, между другото платени с нашите пари. Цветан Василев също се накичи с тях. Чуждите пари, непостигнати с труд, са като въшка на челото – не можеш да ги скриеш. Те дотолкова развращават, че вече не можеш да мислиш адекватно. Губиш почва под краката и всеки, който оспорва величието ти, е враг. Тогава започваш публично да ядеш хайвер за 50 бона килограма пред тези, които си окрал.

– Говори се само за банкерите, но се мълчи за депутатите и тяхната отговорност за банковия разгул, голямо ли е банковото лоби сред политиците, не е ли скандално, че зам. председателят Янаки Стоилов на инак представящата се за социална БСП благослови като шеф на правната комисия изключителни права на банките?

– Всичко това е вярно. Не знам с какви очи Янаки Стоилов, участващ в преговорния екип за съставяне на новото правителство, говори за социални линии. Та именно под негово ръководство и с активно негово участие се прие мракобесният Гражданско-процесуален кодекс, който разсипа икономиката и потребителите на банкови услуги, остави хиляди хора без дом. При това редовни платци по банковите си заеми, с ненормално високи лихви и без да имат никаква вина. Този закон и свързаните с него изгониха голяма част от българите в чужбина, други направи убийци, самоубийци, трети – клошари. Сега иска да ги направи просители на държавни помощи, след като всичко им е отнето. Но пък банкерите са добре…

Същото поведение демонстрираха всички политици, до които успях да се добера.

В същото време Виктор Орбан със закон върна 2.5 милиарда надвзети от банките суми. Но него го преизбират, а нашите самозванци си купуват срещу 50 лева избиратели, докараха ни до просешка тояга.

– Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се предпазят и вложителите на другите банки – имам предвид, че сега при фалит няма краен срок за изплащане на гарантирания минимум, вноски във валута се изплащат в лв., и т.н.?

– Законодателството ни, уж регулиращо банковата дейност, е под всякаква критика. За банките няма никаква регулация. За вложителите – никаква защита. За кредитополучателите – също. Трябва да се изоставят високопарните фрази за банкова стабилност и да седнат юристи, които се занимават с тази материя, както и юристи депутати, и да анализират безбройните предложения за законодателни промени, направени досега и оставени от Парламента без последствия. И не само това, демонстративното пренебрежение към тези предложения говори за по-дълбоки причини. В тези групи не следва да участват банкери и финансисти. От досегашния  ми опит се убедих, че единствената задача на тези хора е да лобират за банките. Всяко тяхно действие започва с предварително допитване до Асоциацията на банките в България (сдружение в частна полза) и съответно разрешение от там за всичко. Всяко тяхно изречение започва със запазване на стабилността на банките, което виждаме докъде ни доведе. Тази материя е изключително сериозна и важна, за да бъде оставена в ръцете на банкерите и политиците. Тя изисква знания, професионализъм, а не политическо фризьорство. А и не вярвам бат Сали да може да се произнесе професионално.

Още повече, че банковото законодателство не е измислено в България. Имаме примера на всички развити страни – там, където лихвата не унищожава, а е цената на услугата. В България след туземното ни законодателство трева не никне. И по каква логика лихвата по света е 2-3 процента, а у нас 15-20 процента, с изключение на богоизбраните клиенти?!

Това наистина е последният ни шанс.

.