Над 130 000 българи с името Димитър ще вдигнат наздравици на 26 октомври заедно с близки и приятели.
Ден след първия сняг паднал у нас, на 26 октомври, Българската православна църква почита св. великомъченик Димитър Мироточиви, а празникът е известен като Димитровден.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студа. На този ден празнуват всички, носещи имената Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Близо 4 % от мъжете в България или над 130 хиляди носят името Димитър. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народното предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
Димитровден е изпълнен с много гадания във фолклорните представи за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. /Пловдивски новини/
Чуйте разказ за житието на св. Димитър, излъчен по БНР:
.
