Вие сте недоволен от статуквото в нашата „клета майка България“?
Вие смятате, че днешните политици не заслужават да им дадете гласа си?
Тук ще изброим и припомним възможните форми на протест при гласуването ви на 5 октомври 2014 г. и доколко те са ефективни. Вот или негласуване – изберете сами формата на протест.
Идеята ни е да се представят аргументите и най-вече последиците от всеки един от тях. (Не претендираме за авторство – първо сме ги видели, публикувани във в. „Дневник“, в статията „Четири стратегии за бойкот на статуквото“, с автор Слав Оков, а след това и видоизменени на други места). Ние единствено сме се опитали да извлечем най-важното и сме събрали всичко на едно място.
И така, най-разпространени сред разочарованите гласоподаватели са четири стратегически варианта.
Първият вариант е отказ от гласуване – популярен на Запад, където разочарованието от партийната система не е новост. Негласуването бива тълкувано като активност – ако е целенасочен бойкот на изборите; или като пасивност – при липса на интерес и гражданска отговорност. Отказът от гласуване почти винаги е признак на липса на доверие в управлението: „Няма да играем вашата мръсна игра!“. Ето защо вие няма да видите у нас политик (настоящ, минал или бъдещ), който да не пропагандира гласуването. Призовават: “Гласувайте дори в избори без избор, гласувайте за по-малкото зло!” В същото време, когато са на власт, не приемат закони за задължително гласуване (или приемат глобата за неявяване на избори да е символична). Целта им е ясна – към урните да иде масата, и то най-добре не особено мислещата, за да ги легитимира за следващия мандат.
Вторият вариант е гласуването с „бели бюлетини“ – пускане на празна или невалидна бюлетина. При масовост това е акт, който не поставя под съмнение заинтересоваността от политическия живот. Той е ясен сигнал за липсата на алтернатива.
Третият вариант – глас за партия на протеста (например за партия „Против всички“) . Той се появи като възможност сравнително неотдавна и на няколко пъти набира сила, особено в последно време, с развитието на интернет. Изследвания отчитат от 10-20% потенциална подкрепа у нас за подобна партия. Но се появиха твърде много такива! И вероятността, която и да е от тях да излезе сред първите политически сили в страната, е минимална. Съмненията, че протестните (или представящите се за такива) формации защитават интереси, различни от тези на всички протестиращи, ги зачеркват като алтернатива. Но гласът за партия на протеста е възможност да се покаже на партиите от статуквото, че хората наистина са имали причини да излязат на улицата.
Четвърти вариант е гласуването за други малки партии, които разсейват вота и го отнемат от големите. Някои от тях, и стари, и нови, имат стабилни идеологии и платформи, но по една или друга причина не успяват да пробият. Много често те не успяват дори да бъдат чути, и съответно да изненадат с представяне. Въпреки това, понякога те много по-точно се вписват в дефиницията „изразител на колективен интерес“.
Всички изброени до тук възможности за протестен вот биха имали ефект – добър или лош – само когато са приложени от достатъчно хора.
И сега ще изброим причините, поради които изброеното до тук в повечето случаи е неефективно.
1. Негласуването
Ниската активност увеличава шанса от изборни манипулации! Значението на отделния глас нараства, а да купиш или „докараш“ 5 хиляди гласа е по-лесно, отколкото 50 хиляди. Така отказът от гласуване би могъл да обезсмисли идеята си и да задълбочи проблемите, които са го породили.
2. Бялата бюлетина
В ситуация, в която купуването на цели избирателни комисии се очертава като по-ефективна тактика от купуването на гласоподаватели, трябва да се има предвид една голяма опасност. Възможно е празните бюлетини да бъдат дописани впоследствие от членовете на комисиите. Така гласовете даже на крайните противници на сегашния политически ред само ще закрепят статуквото. Затова, ако убедено избирате да изразите вота си чрез празна бюлетина, е по-добре да напишете, нарисувате или оставите послание върху нея, така че да не може да бъде употребена в нечия партийна полза.
В българския контекст белите и невалидните бюлетини нямат значение за разпределението на мандатите в парламента, тъй като 4-процентовият праг се изчислява на базата на действителните гласове. Точно защото невалидните бюлетини нямат значение за разпределението на мандатите, практическият резултат от тях не е по-различен от негласуването (вж. горе точка 1.) Но при желание, което разбира се у нашите законодатели не съществува, може да се приеме изменение в Изборния кодекс. При намаляване на валидните бюлетини, да се намалява със същия процент и броя на депутатите. А когато броят на невалидните бюлетини надхвърли този на валидните и броят на депутатите остане под определено число, тогава се обявява кризисно положение с разпускане на всички политически партии и забрана на ръководствата им да участват в политическия живот. В срок от няколко месеца се организират съвсем нови партии и избори, като в тях, вече по закон, няма място хора от ръководствата на предишните (партиите на статуквото). Такъв закон ще е ефективен начин да се накарат партиите сами да предлагат стойностни кандидати.
(Обръщаме внимание за гласуващите с бяла или невалидна бюлетина в референдуми! За разлика от изборите при националните референдуми, активността, определяща се от намерените в урните пликове, определя както крайния резултат, така и валидността на допитването. Там невалидните бюлетини биха могли да легитимират резултат, с който иначе референдумът не би имал законова стойност.)
3. Глас за партии на протеста
От една страна, самата поява на протестни партии обезсмисля недоволството срещу политическите елити. От друга страна, вотът се разпада и раздробява, заради големия брой участници. Така той може да се интерпретира като „изгубен“, а в същото време се вдига бариерата и е възможно да попречи да влязат в Народното събрание малки, но неудобни партии, от които може да зависи бъдещото парламентарно мнозинство. Ексцентричните партии с още по-ексцентрични идеи вероятно няма как да повлияят положително на опитите да се въведе ред в държавата и разочарованието от експеримента може да е още по-голямо.
4. Гласуване за малки партии
Въпросът колко партии са необходими в парламента, за да функционира добре демокрацията, няма еднозначен отговор. От една страна, двупартийните системи са стабилни и не допускат появата на радикални формации, които да подкопаят основите на демократичните институции.
От друга, ако партиите трябва да изразяват колективни интереси на различни социални групи, пъстрият парламент би трябвало да осигури много по-голяма чуваемост по въпроси, които големите партии често смятат за незначителни.
Това осмисля съществуването на формации, които защитават по-тесни интереси или не предлагат цялостни решения, а се концентрират върху един проблем – т.нар. single-issue parties. Все пак често – включително и в България – малки партии имат смислени, добре изготвени програми, предлагат реалистични решения на важни въпроси и разполагат с относително почтени хора, които биха могли да работят за реализирането на тези решения. Така вотът за малки формации има смисъл, от една страна, заради допускането (далеч не винаги оправдано), че именно те изразяват адекватно интереса на гласоподавателите си. Такива формации се концентрират върху важните за електората си въпроси, защото при тях всеки глас е необходим за оцеляването им. (Това обаче не важи за малки партии, зад които седят кръгове с властови и финасов ресурс, способни да си напазаруват недостигащите им гласове).
Недостатъкът е, че в стремежа си да подкрепят малките партии, избирателите вдигат прага за влизане в парламента, от което в крайна сметка губят всички.
Дори обаче да влязат в законодателната власт, малките формации не могат да играят самостоятелно, а влизането в коалиции е свързано с компромиси, заради които малките партии често губят и облика, и доверието на избирателите си.
Какви изводи могат да се направят от всичко казано до тук?
Без да има една идея или партия, за която да може масово да се гласува, без да има организиран и широк протестен вот, всичко друго остава без особени последици за статуквото. Такава е реалността. За съжаление.*
И все пак, в неделя гласувайте или идете за гъби, но не продавайте гласа си!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Ако не сме ви отчаяли, ако ще продължите да търсите пътища за спасение на България от статуквото, ние ще ви предложим една иновативна алтернатива. Но вече настъпва денят за размисъл и не искаме да нарушаваме законите. Все пак направете едно усилие – ако статията ви е харесала, разпространете я!
(Бел. ред.: Както по-рано обещахме, ето линк към алтернативата, за която не знаем някой да е писал в България до днес: https://www.eurochicago.com/2015/05/recepti-za-bulgaria-2015/)
псд
Я да опитаме с РЕФЕРЕНДУМИ !!!
Българи,където и да сме по света ,присъединете се към гражданския референдум за народовластие 2020 !!! Ксерокопирайте на хартия подписката от линка,подписвайте,разпространявайте и изпращайте попълнените бланки на посочените адреси !!!Да отстояваме правата си човешки !!! РЕФЕРЕНДУМ 2020 http://referendum2020.bg/?fbclid=IwAR3-1WNaPhv5DxRjT1vdNDvhxSFis_loMdf2m39GCok89ctoCCxcK0cxc1A
Един линк преди последните Евроизбори:
https://www.eurochicago.com/2019/05/evroizbori/
Проект на Слави Трифонов за подбор на кандидати за политици – възможно ли е проектът му да се донадгради до «Избори чрез жребий»:
https://www.eurochicago.com/2018/02/slavi/
Вижте също и линковете:
Случайността е по-добра от нашите избори:
https://www.eurochicago.com/2015/04/sluchaynost-ili-politici/
Математици доказват казаното в линк (на английски):
https://www.eurochicago.com/2018/01/parliaments-work-the-best-if-chosen-random/
Най-сигурната съпротива срещу олигархията е… жребият:
https://www.eurochicago.com/2015/05/izbor-zhrebii/
Хората, гласувайки с валидна бюлетина, но за по-малкото зло повтарят един и същ модел 25г, а не-гласуващите вдигат цената на платения вот.
На този етап, ако човек иска да изкриви вота или да придобие платен вот, има два начина:
1) Да придобие гласовете на платено гласуващите – срещу директно купуване на вот, обещания за социани помощи, назначения, държавни/общински поръчки и тем подобни.
2) Да придобие медиите на не-платено гласуващите и да шпионира за какво си говорят и дали механизмът за манипулация работи. В момента, при медии, управлявани от крайно малък брой хора и държава, инвестираща в Trovicor и FinSpy, опозиция и разследваща журналистика не може да има. Т.е всички наши гласове са платени и то при това с наши пари от държавата.
Преди месеци стана ясно, че държавата е искала да закупува още шпионски софтуер, този път от Hacking Team и се надява скоро да намери бюджет: https://bivol.bg/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0…
Вместо това, държавата може да закупи qmarkets.net/about/about-qmarkets/ или MindMixer.com и да организира микро-гласувания по повече на брой и по-малки проблеми. Това ще направи вземането на решения по-безконфликтно и по-прозрачно.
Министърът на правосъдието каза преди няколко месеца, че правосъдната система е мафия.
При такава система, електронното гласуване е луксозна опаковка на един прогнил бонбон.
Прочетох статията, г-н Стаматов! До голяма степен съм съгласен със заключенията, написани в нея, при условие обаче, че бяхме НОРМАЛНА държава! А ние НЕ СМЕ! Изводите в моята статия са направени, след дълги години наблюдение и анализ на действителната ситуация при гласуване. И сега ще ви кажа ОСНОВНИЯТ си довод, за да бъда толкова краен! У нас изборите СЕ ФАЛШИФИЦИРАТ!!! Всеки нормален човек би се отказал да гласува, щом ЗНАЕ, че гласът му ще бъде фалшифициран, за сметка на някоя нежелана от него партия! Това е! А откъде знам, не питайте!
НУЖНО ЛИ Е ДА СЕ ГЛАСУВА?
Има няколко взаимно отхвърлящи се отговора, но въпросът касае всеки човек различно. Ако трябва бегло да систематизираме зависимостите на електората, от установеното политическо статукво, се получава следната картина:
1. Задължително гласуват, срещу получени или възможни бъдещи облаги, както и от страх или обикновена простотия.
– Членовете на партии
– Циганите и електората на ДПС
– Неадекватни с реалния живот пенсионери
– Зависими от работодатели или роднини
– Хора с ограничен житейски мироглед
2. Гласуват или не, според личната си преценка или интерес.
– Неоценени кадри на една или друга партия
– Комплексари или хора с болни амбиции
– Гласуващи за първи път
3. Не гласуват, поради липса на подходяща партия, кандидат или са против установената политическа система.
– Практичните хора
– Интелигенцията / колкото и малко да е останала /
– Свободно мислещите хора
– Мързеливите и безразличните
Като се има предвид, че винаги може да се намери нюанс или оттенък на различно мислещи електорални единици излиза, че бъдещето и съдбините на народа се решават предимно от първите две групи. Според някого, те са съвкупност от така наречения „лош материал” и естествено, и логично бъдещето ни ще е предсказуемо лошо! От друга страна обаче, политическата система се възпроизвежда в себеподобни партии и функционери, неспособни на положително развитие, реформи или коренна промяна. Сегашната политическа система е импотентна и не предлага никаква алтернатива за гласуване на един нормален, средно интелигентен българин. ВСИЧКИ водещи партии са компрометирани и не заслужават място в парламента!
Това все пак е субективен извод и ако някой се намери в група, която не му харесва особено, то явно грешката е в автора на изследването. Та нали на нас българите, все някой друг ни е крив за всичко!
Красимир Бачков
В този силно политизиран свят, в България, където така наречената „политиката“ всъщност е бизнес и то най-добре работещият (при това може би и единствено печелившият бизнес).
Изводът: Спасението от това положение е в превръщането на участието в политиката в досадно задължение (но което да е въпрос на гордост).
Точно така както в САЩ се избират съдебните заседатели, които според конституцията защитават правата на хората в съда с така нареченото „гранд жури“ (grand jury -голямо жури).
В Америка с призовка за съдебен заседател може да бъде призован всеки – и някой от бедняшките квартали, и кмета на града, и най-големия милионер в щата, а дори се е случвало в съда да бъде призоваван чрез случаен избор и самият президент. Виж този линк:
https://www.eurochicago.com/2009/09/prezidenti-sluzhat-kato-sadebni-zasedateli/
За едно съдебно дело са необходими според различните щатски закони от 7 до 23 съдебни заседатели (най-често се споменават 12), ето защо на 3 пъти повече хора се разпращат призовки.
Какво се случва след това – ще дам като пример случилото се с моята съпруга.
Получавайки призовка е твое задължение да се явиш в съда независимо дали имаш работа, бизнес и каквото и да е друго.
Там ако имаш щастие да се направиш, че като дошъл от неанглоезична страна, не си добър в английския, то може да се спасиш. Но ако си здрав и добре психчески и знаеш английски и те посочат е почти невъзможно да се измъкнеш, независимо дали имаш да предаваш проект или изпит в университета, имаш сделка (както беше с жена ми – в случая тя можеше да загуби няколко хиляди, но при друг бизнес може да са и милиони) или просто трябва да ходиш командировка.
Така съпругата ми се оказа на дело, в което някаква млада жена, се почувствала измамена, защото ходела с бившия си приятел 3 години, а той дал годежен пръстен на друга. И тя си спомнила как той един път и извадил от чантичката $150 и никога не и ги върнал. И сега искала наказание и да го осъдят. Два дена е имало заседания по делото, защото единия ден тя изпаднала в някаква нервна криза и не могло заседанието да продължи. Журито от 10 човека, някои от които изкарват и по $500 на ден трябвало да слушат разправии за някакви си $150. Но в края на краищата това е техен граждански дълг.
Така трябва да стане и с политиката – хващат те от улицата и щом си здрав и нормален, те вкарват в НС. Между заседанията изслушваш какво те съветват специалистите, на заседанията гласуваш по съвест. След един мандат (който трябва да е по-кратък от днешните) нямаш право повече да си депутат и поне 10 години носиш съдебна отговорност за решенията, които си взел и гласувал.
Колко души биха зарязали професионалното си развитие за няколко години, за да влезат в един парламент, от който единственото, което могат да спечелят е някоя присъда за неправилно решение?
Единствено удовлетворение ще остане това, че си изпълнил дълга пред Родината.
П.П. Ето къде по-подробно е описано предложението как да се наберат бъдещите кандидати за депутати:
https://www.eurochicago.com/2015/04/predlozhi-dostoen-deputat/
„Избираш крадци и предатели? Не си жертва, а съучастник!“ – казал го е още Оруел.
Ще добавя: Абсолютно безсмислено е да участваш в избори без избор! Или пък да избираш по-малкото зло.
Това е все едно да участваш в ралито Париж-Дакар и заедно с няколко други състезатели да закъсате някъде по пътя в Сахара. И след като водата се свърши да си кажеш – ще избера по-малкото зло! И да избереш за заместител на липсващата вода спирачната течност, а не бензина или маслото, от които лесно можеш да се запалиш. И при това да смяташ, че така постъпват истинските граждани, че си изпълнил граждански дълг.
Ако няма за кого да се гласува, първата стъпка на умния човек е да гласува протестно!
За различните видове протест е писано тук: https://www.eurochicago.com/2014/10/izberete-sami-formata-na-protest/
Когато човек се убеди, че статуквото не може да се свали с протестно гласуване (т.е. с пасивно стоене в пустинята и чакане да дойде от някъде помощ), има два пътя: – или започва озлобление и канибализъм и закъсалите в пустинята състезатели се изяждат един друг (така накрая дори и да дойде спасение са останали само 1-2 най-силни и най-жестоки), – или всички, макар и конкуренти, обединяват силите си, за да излезнат от трудната ситуация.
И едва като се измъкнат от пустинята – от лапите на статуквото – отново започват да се съзтезават между себе си. Но по пътя до спасението всякакви спорове кой по-по-най и „кой да води бащина дружина“ трябва да са забранени.
Т.е. единственото спасение е в обединеното участие в Избори чрез жребии, като единствено надеждно спасение от статуквото и олигархията
За да разберете какво е това Избори чрез жребии прочетете тук:
https://www.eurochicago.com/2015/05/izbor-zhrebii/
А ако имате време, прочете и всичко написано тук:
https://www.eurochicago.com/2015/05/recepti-za-bulgaria-2015/
До сега световната история не познава по-надежден начин за борба със статуквото. При това е доказан и е работил над 250 години (повече от „демокрацията“, която всъщност само така е наречена в последствие, а не когато е създавана).
Не познавам човек, и може би няма никога да се роди такъв гении, който да измисли по-добра недиктаторска ситема от колективно създадените още в древността „Избори чрез жребии“.
Щом в онези далечни времена системата е работела няколко века, то при съвременната техника днес, това ще е далеч по-лесно.
Промяна, без сериозно представителство в НС, е невъзможна. Защото законите и пътят на държавата се определят именно от тези 240 души и господарите им зад тях, довели България от една ориентирана към износ държава през 1939 година, до последна в ЕС, чакаща на опашката за помощи.
Още инфо по темата може да намерите на адреси:
https://www.eurochicago.com/2014/02/mazhoritarniya-vot-i-partiynite-tsentrali/
https://www.eurochicago.com/2013/11/protiv-vsitchki-izbor/
https://www.eurochicago.com/2014/10/vazhvala-na-neglasuvashtite/