Ива Оприкова, Faktor.bg
Черни тъмни сенки се реят из родното ни правосъдие. България със сигурност се слави не само с неразкритите си поръчкови убийства, но и със самоубийства като по поръчка. Статистиката е плашеща: за година у нас над 700 души подписват собственоръчно смъртната си присъда. В последните месеци градацията е възходяща. Няма обаче кой да ни вземе първото място в ЕС по самоубити прокурори.
Общото между поръчковите убийства и самоубийствата е в това, че винаги си остават „загадъчни”. Българското правораздаване обаче със сигурност е първо в света по-разкриване на самоубийства. Само за минути разследващите приключват случая с диагнозата „категорично” самоубийство, което пък от своя страна създава съмнения и догадки.
Много възможно е в случая от вчера с бившия зам.- главен прокурор Христо Манчев наистина да е „категорично” – страдал е от тежко онкологично заболяване в терминален стадий.
Но затова пък колко „некатегорични” знакови самоубийства останаха неразкрити и натрапчиво странни в най-новата ни история? Имаме голяма доза основание да се съмняваме в официалните версии на властите за самоубийствата. Лошото е, че и болшинството от народа също не вярва на тези версии. А това е липса на доверие към разследващите и към правосъдието ни? Днес дори не се сещаме за бройката на самоубилите и показно убити прокурори.
Остана ли несамоубил се прокурор в обкръжението на Никола Филчев?
Да припомним някои от тях не по приликите, които всеки сам може да подреди, а по хронология през годините. Един въпрос остава неизяснен през годините на прехода – докъде е било напрежението и стреса и докъде са стигали формите за натиск, които обкръжението на бившия главен прокурор Никола Филчев е използвал през годините, за
да останат тайните в правораздаването завинаги скрити
Първият трагичен случай зад бронираните врати на Главна прокуратура се случва през пролетта на 2000 година – самоубийството на висшия прокурор Николай Джамов.
Той е един от малкото, които се обявяват публично срещу методите на работа на своя началник – Никола Филчев. Магистратът се прострелва мистериозно със служебния си „Валтер“ в своя кабинет пред очите на съпругата си и своя колежка, оставяйки предсмъртна бележка, в която пише: „Ако има съвест, главният прокурор трябва да си подаде оставката.“ Преди да посегне на живота си, Джамбов е подлаган на систематичен натиск от висши прокурори да решава дела по определен начин, получавал е заплахи от тях, че ще бъде „командирован“ в другия край на България, че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти. Следствието за самоубийството на Николай Джамбов е в задънена улица години наред. Прокуратурата скрива предсмъртното писмо, а впоследствие следователят започва да отрича неговото съществуване изобщо. За негова зла участ обаче то е било четено и от тогавашния председател на Върховния административен съд Владислав Славов, който се оказва на мястото на трагедията. Ръководството на прокуратурата запазва мълчание по случая и по обвиненията, че с методите си на работа е провокирало самоубийството… Самоубийството на Джамбов е едно от нещата, които провокират бившия СДС депутат Едвин Сугарев да бръкне по-късно в мръсотията на държавното обвинение и да разкаже в 18 страници истината за терора в прокуратурата, за поръчкови дела, за атмосферата на страх и за подозренията, че се случват изключителни беззакония…до ВСС. Вместо разследване обаче следва дело за набедяване срещу Сугарев, както и частна жалба от Алексей Петров, който бил споменат в документа.
Година след трагедията с Джамбов един от бившите фаворити на главния обвинител – военният прокурор Николай Колев, който известно време е дясна ръка на Филчев, изненадващо е пенсиониран, обръща се срещу своя шеф и решава да проговори. Според него в прокуратурата е създадена стройна организация, която се занимава с
поръчкови дела срещу противници
на нейното ръководство. „Нещо като генерален щаб“, казва той. Визират се имената на Антоан Николов, Стефан Софиянски и Любомир Павлов заради публикация , според която „брат на наш големец“ е замесен в контрабанда на антики. Впоследствие се оказва, че става дума за брата на главния прокурор. Колев за пръв път намеква, и че Филчев може би страда от психични проблеми. „Предполага, че ще бъде убит, на мен ми е казвал няколко пъти, че от НСО са го предупреждавали, че аз ще го убия“, казва бившият фаворит на главния прокурор. Вместо това обаче почти три години по-късно убит се оказва самият Колев…
Малцина си спомнят и за странното самоубийство на един бивш психолог от Специализирания отряд за борба с тероризма и зам.-шефът на сигурността на СИБанк Владимир Димов. Първоначално полицията се опитва да лансира версията за самоубийство, но уликите по-скоро сочат друго. Следователите предполагат, че жертвата е имала нещастието да мине в района на убийството на Колев и вероятно е разпознала извършителите… В публичното пространство се появиха догадки за връзка между неговата смърт и разстрела на Николай Колев. Твърди се, че напускането му от отряда е станало след скандал с полк. Филко Славов, твърде близък до Филчев.
Причината за смъртта на всички тези хора е забулена в мистерия и едва ли някога цялата истина ще излезе наяве. Мистериозно и при странни обстоятелства починаха и няколко свързани свидетели по делото с подслушването в дома на бившия главен прокурор Никола Филчев.
Междуведомствена комисия категорично доказа, че подслушвателните устройства не само не са били в работен режим, но и никога не са работили. Но скандалът вече беше набрал инерция. Военната прокуратура започна проверка и разследване. Дотогава обвиняемите по него бяха ту арестувани, ту пускани, но през цялото време по всякакъв начин тормозени от военните прокурори. Междувременно двама починаха. Светлозар Спасов беше убит от пазач при странен инцидент, докато берял ябълки от крайпътна градина. Милчо Кирилов почина от инфаркт. Арсов, Йорданов и Бояджиев бяха обвинени в незаконно използване на специални разузнавателни средства.
През 2005 г. почина и бившият главен секретар на МВР ген. Божидар Попов, който първоначално беше обвиняем, а след това стана свидетел по делото за подслушването на Филчев. Попов си подаде оставката веднага след откритите „бръмбари“. Малцина си спомнят сега и за странната смърт на началника на отдел „Архив и секретни досиета“ Божидар Дойчев, за която раследващите замълчаха 24 часа.
Едва тогава започнаха да излизат детайлите. Неофициално се твърди, че Дойчев е намерен на работното си място в сградата на Националната разузнавателна сграда (НРС) и че предполагаемото самоубийство е направено с личния му пистолет. Архиварят беше естествено обявен за самоубил се ( колкото и да се говореше, че смъртоносните изстрели в главата му били повече от един…). Случката внесе драматизъм между двете четения на поредната поправка на закона за отваряне на досиетата.
Преди 12 години се случи едно убийство, което днес никой нямаше да помни, ако в последствие по случая не бяха замесени имената известни българи, заемащи ръководни държавни постове. Престъплението щеше да остане едно от десетките битови убийства, а не да се превърне в процес, наблюдаван под лупа от Европа.
Става дума за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Трупът й беше открит на 28 февруари 2000 г. в жилището й в столичния кв. „Стрелбище“. Аутопсията показа, че жената е била съсечена девет пъти със сатър. Според разследващите престъплението е извършено много професионално, без да бъдат оставени никакви следи.
Софийският градски съд даде ход на делото на 9-и октомври 2006 г. В обвинителния акт фигурира и името на прокурор Николай Колев. Според прокуратурата именно той е покрил престъплението. Той е увил трупа на ямболската адвокатка с одеяло и е включил калорифер – за да се ускори разлагането на тялото и така да не може да се разбере точният час и дата на убийството. Но тъй като Колев междувременно също бе убит, делото срещу него е прекратено.
Нанка Колева – вдовицата на убития прокурор предизвика обществен смут, когато в съдебната зала каза: „В първия работен ден на 2005 г., след като беше минала годишнината от смъртта на съпруга ми, срещнах Никола Филчев на четвъртия етаж на Съдебната палата. Той ме покани в кабинета си на разговор. Там, на четири очи, ми призна, че лично е убил Надежда Георгиева“. Край на цитата. Според Нанка Колева именно Филчев е поръчал разстрела и на съпруга й. Тогава скандалните й показания завършиха с думите: „Адвокатката е казвала пред други хора, че държи Филчев в ръцете си. А той често ходеше при нея… Целият четвърти етаж на Съдебната палата я познаваше. Но явно Филчев е разбрал какво има тя срещу него. Вечерта, когато тя е била убита, той е бил при нея, и то без охрана, което се случва за първи път… Престъпленията, които вършеше бившият главен прокурор, бяха в интерес на хора, които и сега дърпат конците в държавата. Това е старата, скрита мафия.“
Третата оневинена Димитринка Атанасова (бившата съпруга на Пламен Калайджиев), за която в обвинителния акт се твърди, че е нанесла деветте удара със сатър в гърба на Надежда Георгиева, днес се намира в Лондон. Английският съд отказва да я екстрадира поради опасения от несправедлив процес, който може да застраши здравето и живота й.
То остана ли някой около Филчев, който все още не е убит, самоубит или умрял в мистерия. О да, една жена в Лондон, защитена от английските власти. Дано я пазят добре, че дългата ръка на закона…не е толкова далече.
Поредно самоубийство на магистрат разтърси снощи София и вдигна на крак столичната полиция. Бившият заместник-главен прокурор Христо Манчев, и дясна ръка на Филчев се е прострелял и починал. Основната версия за смъртта му е самоубийство, а най-вероятната причина – тежко заболяване, твърдят запознати. Христо Манчев е сред петимата отбор юнаци, които останаха макар и за кратко в наследство при главния прокурор Борис Велчев. От обвинението тогава нежно ги наричаха
„момчетата на Филчев“
или „момчетата на Кольо”. Тяхната задача бе да парират критиките срещу прокуратурата, да придават тежест на акциите на Никола Филчев и да докладват, ако чуят нещо „нередно за Главния“ из коридорите на властта. Две години по-късно бившият зам.- прокурор ги освободи от тази „тежка” длъжност.
Христо Манчев беше заместник главен прокурор по времето на Никола Филчев, а преди години срещу него имаше разследване за вземане на подкуп в особено големи размери. Бил е следовател в Пловдивската военно-окръжна прокуратура, както и зам.-председател на наказателната колегия на Старозагорския окръжен съд. Отговаряше за дела с обществено значение, сред които и разследването „Бръмбаргейт“ за откритите през 2000 г. в жилището на Филчев недействащи подслушвателни устройства. Манчев бе и член на Висшия съдебен съвет от 2003 до 2007 г.
След като през 2007 година Борис Велчев стана главен прокурор, по закон заместниците имаха мандат и когато този на Манчев изтече през 2009 г., той бе принуден да напусне високия си пост. Продължи да работи като редови прокурор във Върховната касационна прокуратура. През същата година срещу него започна проверка заради съмнение, че е взел подкуп от 1 милион лева, за да прекрати дело срещу бизнесмена Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина. Манчев заяви, че ще го съди, а Върховната прокуратура образува проверка по случая. Резултати от нея така и не бяха оповестени, а Манчев си остана държавен обвинител. Разследването, разпоредено от Велчев, завърши без резултат. През 2007 медии съобщиха, че магистратът строи хотел на Черноморието. Той обясни, че става дума не за собствен хотел, а за строеж с кредити на вилно селище за продажба на апартаменти, в което участие има съпругата му.
Малцина си спомнят за плевенската прокурорка Ваня Савова, която бе притискана да прекрати делото за източване на Първа частна банка в град Левски. Тогава зам.-главният прокурор Манчев я предупредил да внимава какво прави, „за да няма втори самоубил се прокурор“. Понякога съдбата е жестока и връща собствените ти думи като бумеранг.
Твърде много и натрапчиво странни са т.н. знакови самоубийства в новата ни история, а изразът „ от умрял писмо” звучи особено зловещо – като гавра с паметта на хора. Възможно е случаят с Христо Манчев да не е от онези „категорични”самоубийства, а обикновена драма, но винаги остава лошият привкус за бързите експертизи и неразгаданите собственоръчно подписани смъртни присъди.
