Иван Радев, в. „Дневник“
.
Протестите в Кюстендил и Дупница срещу възможността ДПС да получи мандат там показват едно – има реална необходимост от създаването на многомандатен избирателен район (МИР) за българите, които гласуват в чужбина. Като оставим настрана етническите или чисто партийните мотиви за недоволството, то си е съвсем оправдано, но и много закъсняло.
Закъсняло, защото правилата на тези избори (а и на предишните) са такива – гласовете от чужбина за всяка партия се прибавят към общия брой от страната и следва разпределение на мандатите на принципа на най-големия остатък. Въпрос на математика е в кои райони ще получат мандати партиите с най-много гласове от чужбина.
Да протестираш сега, е все едно да протестираш срещу математиката
Недопустимо е да се иска и правилата на играта да бъдат променени в нейния край. Ирационални и граничещи с фашизъм са т.нар патриотични доводи, отнасящи се до етническия произход на кандидата, който вероятно получава мандат. Математиката, както знаем, е точна наука и не се занимава с това, кой е българин, кой турчин и кой ром.
И все пак, недоволството е оправдано и то е породено от изначално заложената несправедливост в Изборния кодекс. За разлика от сънародниците си в България, българите в чужбина нямат свои кандидатски листи, за които да гласуват. Ако имаха, изобщо нямаше да се стигне до ситуацията в Кюстендил и Дупница, но и щеше да има кандидати, които да обърнат кампанията си точно към онази част от българския народ, която временно или завинаги живее далеч от родината. Сега всеки от явяващите на изборите говори за проблемите на хората от своя район, но никой не прави специална кампания, насочена към чужбина – именно заради този порок на изборната система.
неравностойното положение, в което са поставени избирателите в страната и зад граница,
стана съвсем очевидно заради лишаването на живеещите извън България от правото да гласуват преференциално.
Обяснението е техническо – при липсата на отделна кандидатска листа за чужбина няма как се гласува за кандидати, а се избира чисто пропорционално – само измежду партиите и коалициите. Така се стигна до ситуацията гласуващ в България да може да избира между няколкостотин кандидати от листите на 25-те партии и коалиции, докато изборът на сънародникът му в чужбина е сведен до посочване на една от тези 25 политически сили.
Дали това не противоречи на конституцията, която гарантира равни избирателни права на всички български граждани? Не получихме отговор на този въпрос, тъй като никой от имащите правото да сезират Конституционния съд не го направи, вероятно с цел да не възпрепятстват провеждането на изборите. Предполагам с подобен мотив никоя от партиите на повдигна сериозно този проблем и не го постави в центъра на предизборната си кампания. Ето че допускането на това несъвършенство изби на пръв поглед неочаквано място – не се разбунтуваха избирателите от чужбина, а гражданите на два български града. Казано по друг начин, мирът в МИР Кюстендил бе взривен от липсата на МИР – чужбина.
При проведени избори едва ли има много възможности за поправяне на несправедливостта, колкото и непримирими да са жителите на Кюстендил и Дупница. Това, което могат да направят, е
да предотвратят подобни случаи в бъдеще, като поискат отделен избирателен район за чужбина
Със сигурност има и чисто обективни причини такъв район да не е бил обособяван досега. Те са свързани най-вече с факта, че е трудно да се изчисли колко са избирателите и колко да бъдат мандатите в този нов район. Виждаме обаче, че липсата му създава още по-големи проблеми, така че е въпрос на политическа воля да се намери справедлива формула.
Българските политици дължат това на сънародниците ни в чужбина – голяма част от които са напуснали България точно заради политическата класа от годините на прехода. Дължим им го и всички ние – нека не забравяме, че емигрантите изпращат в родината повече средства от всички чуждестранни инвеститори и е редно да имат право на адекватно политическо представителство в София.
Подкрепете петицията за МИР Чужбина, подкрепете исканията на българите в чужбина, които са същите, както на българите в Кюстендил:
http://www.peticiq.com/mir-chujbina
.