Партиите от статуквото осъзнават, че е необходимо приоритетно решаване проблемите на отрасъл Образования, но поради незнаене ще сведат реформите само до икономически проблеми. Статията включва концепции на недискутирани решения.
Технологиите (методики, дидактики, гогики), по които се осъществяват производствата на духовни продукти, определят в Класификатора на обществените дейности – КОС отраслите Обучения, Образования и Възпитания. Те се виждат като бизнеси, заемащи 10-то, 11-то и 12-то места. Образователните специалности, профили и специализации пряко са продиктувани от КОС. Броят на възможните специалности е равен на броя на подотраслите – производствени, сигурностни и ръководни, 3х4х3х4 = 144. На образователния пазар като специалности (!), често пъти с причудливи имена, се предлагат огромно количество специализации, което обърква потребителите. В бъдещата нормална държава, за развитието на отраслите Обучения, Образования и Възпитания, персонално ще отговарят трима комисари, подчинени на министър. Ръководенето ще се базира на достатъчна информация, събирана от агенция Инспекторат. Подотраслите на отрасъл Образования, към които привличам вниманието на читателите, са познатите: Предучилищно, Основно, Средно и Висше образования. Отраслите Обучения и Възпитания имат подобни подотрасли.
По своята същност, резултатите от дейностите производства на духовни продукти, са знания, умения и възпитаности, формирани в съзнанията на деца, младежи и възрастни, при полагане на учебен труд. Знанията са информация, която се носи от паметта на потребителите на предлаганите продукти, във вид на пакети – учебни предмети. Знанията се избират измежду съществуващата научна и религиозна, но неиндоктринираща информация. Проблем на сега избираните знания е представянето им чрез класификацията с ритъм 1х10, позната като УДК.
Адекватният Класификатор на науките разделя науките на четири дяла – световни, исторически, абстрактни и технически, които се делят по на три рода. При абстрактните науки това са родовете – природни, социални и когнитивни. Родовете се делят на познатите видове науки: Природни – Фигурология, Физикология, Химиология, Биология; Социални – Психология, Социология, Етикология, Аксиология (наука за ценностите); Когнитивни– Информология, Философология, Логикология, Матемология. Част от абстрактните науки, примерно Геометния, сме именували информативно, чрез единна наставка “логия”.
По целия свят, с малки различия, Средното образование обхваща младежката възраст от 10 до 18 години. То е оптимално структурирано от десетте абстрактни науки, преподавани приложно и приложно взисквани.
За разлика от техническите памети, носителят биопамет е характерен със забравяне на част от възприетите образователни продукти. При формирането на знания се предоставя еднаква информация на всички слушатели, но всеки слушател се обогатяват само с част от възприетата информация. Примерно, съобщаването на термина “бензол” носи на слушателя 1 байт информация. Съобщаването на формулата на бензола C6H6 , за този, който не я знае, добавя още 10 байта. Съобщаването на структурната формула на бензола, съдържа информация 6+6+15х2 = 42 байта. Релативността на количеството на възприеманата от слушателите информация води до ниска ефективност на колективната форма на образование. Ефективността на преподаването се повишава при диференцирано преподаване или чрез самообразование.
Изоставанията в Отрасъл Образования се свеждат до неоптимален избор на учебни съдържания – дескриптори (ключови думи), теми, тематични планове. Ръководителите на образованията, поради незнание, игнорират отдавна съществуващите научни методи за изработване на оптимално организирано учебно съдържание.
Във всички учебни съдържания, представяни от съвременните учебници, в една или друга степен съжителстват наука и ненаука. Съществуването в учебното съдържание на математически недомислия и логически грешки се обяснява с неразбирането от някои именити математици на научните статии, които рецензират. Известна от историята е злобната отрицателна рецензия на Остроградски за Неевклидовата геометрия на Лобачевски. Грубо неразбиране проявяват и неосъзнаващите елементарната грешка на Кантор, във връзка с понятията броимост и безбройност. Връх на всичко това е объркването на понятията количество и неочакваност на информацията. Понятийна бъркотия съществува в съдържанието и на учебниците по други науки. Тя е особено голяма в учебниците по социални науки.
Наблюдава се недопустимо изоставане в развитието на словесностите и писменостите – инструментариумът на духовните производства. Правописът в английския език е кошмар за изучаване. Добре се овладява английския правопис за три години, а финландския се овладява за три месеца. И въпреки трите години, среднограмотен англичанин, за да напише писмо без грешка, ползва правописен речник.
Образоването или самообразоването се осъществява на национален език, майчин или чужд. Сериозните слововеди осъзнават, че големият образователен проблем на мнозинството национални (естествени) езици е семантичният – полисемията и изосемията на думите и писменостите, които спонтанно пораждат при общуването енигматичност (трудно разбиране) и метафоричност (изкривено или неточно разбиране).
Семантичните проблеми са решими единствено чрез написване на тълковни речници, в които всеки изосем или чуждица (примерно: царевица – кукуруз) се тълкува моносемно – чрез едната от думите си, другите тълкования се посочват като неправилни. Проблемът полисемия (време, език и пр.) е решим ефективно от граматиците чрез въвеждане на нови качествени информативни думи. Този процес е ускорим, чрез разпределение на работата – формиране на колектив от по двама слововеда за всяка от абстрактните науки. Резултатът ще бъде създаване на национален словесен и писмен стандарт.
Решаването на проблемите за реформи на словесностите и писменостите не търпи отлагане, защото е трудоемко и е необходима предпоставка за изработване на мечтаните столетия от народите единна словесност и писменост. Есперанто не успя, защото предложи опростен правопис, но не предложи информативни слова.
Издишваният въздух, гласните струни и езикът създават в устната кухина звуци – елементарни или съставни звуци, които именуваме фонеми и ги означаваме с букви. Глаголицата, създадена от светите братя Кирил и Методий, е латинизирана от св. Климент. (Ото Кронщайнер е закъснял). Кирилицата съдържа 24 елементарни фонеми и 4 съставни – щ, ю, я, й . Анализът показва, че елементарните фонеми на кирилицата, заедно със знака за ударение – ‘ и знака за омекотяване – ь, съставят оптимална азбука за транскрибиране, между произволни две национални словесности, и решават ефикасно проблема за опростяване на правописа. Наредени по дълбочината на артикулацията в устната кухина, гласните и съгласните букви на оптималната азбука за транскрибиране и договорно съпоставени на тях латински букви, за тези които не разполагат с кирилица, са представени чрез таблицата :
а – a е – e и – I о – o у – u ъ – w ; б – b п – p м –m л – l в – v ф – f ;
д – d т – t с – s з – z ч – c н – n ; р – r ж – j ш – x г – g к – k х – h ;
В бъдещата единна международна писменост ще се ползват само елементарните синтактически знаци – . , “ ? ! – и заимствуваните от Матемологията и Фигурологията стандартизирани специални елементарни знаци. Бъдещият един алгоритмичен език ще ползва само единната международна писменост.
Приемането на кирилицата за международна транскрибираща би имало огромен обществено полезен ефект и увеличило поводите за национална гордост. Приемането може да се реализира спонтанно и без помощта на ЮНЕСКО, ако повече българи, и особено живеещите в чужбина, започнат да ползват кирилицата или договорената й латиница при всяко транскрибиране и при чат чрез Фейсбук.
Венелин Чалъков
