Предизборна анкета на Еврочикаго: Отговорите на ПП „Глас народен“

Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори* за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара. Тя съдържа 12 задължителни и 6 допълнителни въпроса. На първите може да се отговори само с „ДА“ или „НЕ“. Отговорите на допълнителните въпроси е по желание.

Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от ПП „Глас народен“.

.

1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?

– И да, и не. Ние сме на границата и трудно можем да определим.

2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обръщение?

– Да.

3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?

– По-важното е какво направи държавата ни за българите зад граница. Абсолютно нищо, освен да им даде разрешение за напускане и еднопосочен билет. Иначе казано, сме европейски граждани и можем да пътуваме.

4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?

– Не, не смятаме. След едно поколение на българи, живеещи зад граница, тази диаспора се размива. Друг проблем е, че българите зад граница нямат национално идентично чувство, както например сърби, гърци или турци. Може би си приличаме с румънците по тази черта.
От друга страна – да. Не само българският паспорт, но и съзнанието определят избора. Във всяко едно отношение.

5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?

– Тези парични преводи са далеч по-високи и всъщност няма официални данни за тези средства. Според нас, благодарение на българите в чужбина съществува държавата България и БВП.

6. Запознати ли сте Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?

– Да, и?

7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?

– Да, ще работим. Но, когато държавата България заработи, защото в момента България няма икономика, няма производство, няма работа, няма бъдеще.

8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?

– Да, съгласни сме. А какво ще кажете за предишния въпрос? Най-страшното е, когато искаш да помогнеш на някого, който не иска да му бъде помогнато.

9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?

– Не, не е.

10. При последните обсъждания на изборния закон, от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?

– Ако се създаде МИР “Чужбина” от кого ще бъде контролиран? И как чрез създаването му българите зад граница ще знаят за кого са гласували?
Централизирането на българите в чужбина според нас е опит да бъде контролиран вота. Необходими са промени. Вижте как се сформират листите, а и ЦИК.

11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)?

– Да.

12. Необходима ли е нова Конституция?

– Да, но не с управляващите до сега партии и политици. Идеята за промяна на Конституцията изисква конкретни предложения и обществен дебат.

.

Допълнителни въпроси:

1. В анкетата първият въпрос бе: „Активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?“. Аргументирайте се. Независимо дали смятате, че са активни, или, че не са, кажете какви са причините за това.

– И да, и не. Ние сме на границата и трудно можем да определим. Предвид малобройните секции, отворени в държавите извън България, които са 293 на брой, и факта, че в една секция физически може да гласуват не повече от 900 души излиза, че българите в чужбина, които са активни, са 300 000. От това излиза, че българите в Турция са най-активни след като само там има 126 секции. Направете си сметка на фона на общия брой секции извън страната. Половината активни българи зад граница са тези в Турция. С което не искаме да обидим никого, а може би трябва.

2. Потенциалните избиратели извън страната надхвърлят 600 000 души**. Какви конкретни ангажименти, които да отговорят на проблемите и очакванията на диаспората, можете да предложите?

– Не смятаме, че тази информация е вярна. Вие най-добре можете да предложите начини за решаване на проблеми. Те се решават чрез диалог – за електронното правителство и електронното гласуване. И много други.

3. По какви пътища стигате към своите избиратели, така че те да се мобилизират и да Ви подкрепят?

– За момента, неасфалтирани. От човек на човек.

4. Според Вас, как ДПС успява да получи много избирателни гласове не само в Турция, а и на други места? Имаме примерите в Ленкница (Полша) и в още много секции в Западна Европа.

– На този въпрос отговор сме дали. Повтаряме – българите нямаме националната сплотеност на гражданите на Гърция, Турция, Сърбия. Мюсюлманите в България са голям процент и те са подкрепяни от турската диаспора, там, където тя съществува. ДПС регистрира отлив на своя традиционен електорат на последните избори за ЕП, но прилив от друга етническа група. Още по-интересен е въпросът как в градове и села, специално в Северозападна България, ДПС, заедно с ББЦ, достигат до над 90% избирателна активност и съответно – спечелен вот.

5. Отделили сте средства за политическа реклама в българските медии зад граница, и ако да, от какъв порядък са тези средства, в сравнение със средствата за медийната Ви кампания в България?

– Комуникацията с нашите избиратели става предимно по електронен път. Бъдейки млада партия, с ограничени финансови ресурси, медийната ни кампания, както в България, така и в чужбина, е ограничена до безплатни форми. Седем от нашите общо десет предложения за промяна на Изборния кодекс бяха приети, в това число и за медийните участия. Това е само началото. Чака ни още много работа.

6. Вашето кратко послание към българите в чужбина.

– Нашето послание за всички българи е едно: Гласувай трудно, живей свободно!

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014 

** Във въпросите, които редакцията ни е публикувала на сайта под линия, изнесено със звездичка, сме обяснили откъде идва числото 600 хиляди. Ето какво сме записали там: „Броят на българите в чужбина по официални данни е към 4,5 млн. души. От тях около 1,5 са български граждани с документи. 600 хиляди са тези от тях, които имат потенциална възможност да гласуват тази година, понеже се намират сравнително близо до рекордните 427 избирателни секции, които ще бъдат отворени извън страната.“ Може би от ПП „Глас народен“ трябваше да аргументират своите съмнения.