На 19 октомври Църквата почита скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.
На 18 август 946 година св. Иван Рилски напуснал този свят. Тридесет и четири години след успението той се явил на сън на своите ученици и им казал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата „Свети Лука“. (И. Дуйчев)
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от престолния град Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в Търново. По-късно, през 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски, се родил около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (близо до град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне истинска и дълбока вяра. По това време из цяла България започнали да се строят черкви и манастири.
Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата Иван било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало той постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в уединение, молитви, пост и лишения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил във великата Рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: хранил овчари, излекувал с молитвата си душевно болен, изцерил и изцерява от болести различни хора, обърнали се с искрена молитва към него. Опазва чрез своята благодатна сила манастира, който е създал, при различни нашествия и природни бедствия, в продължение на векове.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Така се сложило началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето „завещание“ (Завета на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
Из Завета на Св. Иван Рилски:
„Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние.“ И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни.“ Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам.“ А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз.“ Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“ (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога.“ Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.“
(Цитатът е по книгата на проф. Иван Дуйчев „Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи“, гл. III, част Б. Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 г.)
––––––
По материали за св. Иван Рилски от Pravoslavieto.com
