На 25.09.2014 г. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с oбръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В Обръщението се призовава партиите да излязат с конкретни послания и обещания към българските граждани и избиратели в чужбина.
Няколко дни след това и редакцията на Eurochicago.com се обърна към ръководствата и щабовете на всички партии, участници в изборите, задавайки им въпроси в традиционна за нашето издание предизборна анкета. Целта на анкетата е читателите по цял свят да разберат чути ли са посланията на Временните Обществени съвети и познават ли нашите политици проблемите на българите зад граница (вж. анкетата).
За улеснение на читателите тук сме съставили таблица с обобщение на отговорите на партиите и коалициите, решили, че поставените от ВОС и Еврочикаго въпроси са важни и заслужават внимание.
Имената на партиите, които са ни отговорили, представляват линкове. Кликът върху тях ще ви отведе на страниците, където се намират всички техни отговори на анкетата. Там читателите могат да научат позициите на тези партии и коалиции и по други актуални въпроси, както и какви послания отправят към българите в чужбина. На всяка страница с отговорите на съответната партия има и линк към уебсайта й, така че потенциалният избирател може да се запознае по-подробно с партийните програми и кандидати.
Всички партии, които не се възползваха от предоставеното им тук безплатно място, показват (поне на главния редактор на този сайт, който лично отправи покани към тях да се включат в анкетата) само едно: че не разчитат на честната борба и на съревнованието между идеи, и/или не ги вълнуват сънародниците зад граница.
През годините, в досегашните ни предизборни анкети, участие са взимали всички управляващи партии и мнозинството от останалите партии и коалиции, с изключение на няколко… еднодневки. Изключение от правилото е и ПП „Атака“, от която отново не отговарят. От друга страна, като потвърждение на правилото, те вероятно ще се влеят в списъка с еднодневките след тези избори или малко по-нататък. Натам се е запътила и партията на Бареков „България без цензура“ – имейлите им, посочени за връзка, не работят, а в предизборния им щаб не си вдигат телефоните.
Това всъщност не е рядко явление за много партии. За човек, далеч от политиката, остава неясен въпросът как симпатизантите им се свързват с тях. Отговор на нашите въпроси изглежда няма да получим и от ДПС, които преди са се отзовавали на наши анкети. Представител на тази партия каза по телефона, че не можели да отговорят на нашите въпроси, понеже били прекъснали предизборната си кампания, заради трагедията, която се случи в с. Горни Лом, Видинско. Но анкетата им бе изпратена няколко дни преди това. По всичко изглежда, че не са свикнали да отговарят на неудобни въпроси, когато някой им ги задава открито. Така, в предишна наша анкета, те удобно забравиха да отговорят на въпроса за сътрудниците на ДС в редиците им, въпреки че допълнително неколкократно им напомнихме за пропуска.
Но истината не може вечно да се крие. На един от най-важните въпроси в анкетата ни те вече отговориха със саморазобличителното си гласуване в парламента през февруари тази година (вж. линк). Тогава при разглеждането на второ четене на Изборния кодекс, абсолютно всички депутати от ДПС и „Атака“ гласуваха единодушно против МИР „Чужбина“, както, впрочем, и голяма група депутати от Коалиция за България /БСП/.
.
Ето списък с отговорилите партии
(15) Левицата и Зелената партия
.
Следват въпросите в съкратен вид (вж. оригиналния пълен вид в анкетата). Първите шест от тях са информативни, а принципните са във втората половина:
1. Активни ли са българите зад граница в националния живот?
2. Знаете ли за обръщението на Временните ОС на българите в чужбина?
3. Направихте ли достатъчно за избирателната активност зад граница?
4. Естественият прираст на диаспората подобрява ли демографски България?
5. Паричните преводи от чужбина жизнено важни ли са за българската икономика?
6. Запознати ли сте с новоприетата Национална стратегия за българите в чужбина?
7. Подкрепяте ли създаването на нов, съвременен Закон за българите в чужбина?
8. Подкрепяте ли недалечни избори за Обществени съвети и Национален съвет на българите в чужбина?
9. Несправедлив ли е Изборния кодекс, в който не са предвидени „преференция“ и независими кандидати в чужбина?
10. Ще подкрепите ли създаване на МИР „Чужбина“?
11. Подкрепяте ли отпадането на чл. 65 ал. 1 от Конституцията?
12. Необходима ли е нова Конституция?
.
Сравнителна таблица с отговорите на отделни въпроси
За по-лесно разчитане на резултатите, различните отговори сме отбелязали с различни цветове – със зелен цвят са отбелязани положителните отговори, с червен – отрицателните (отговорите НЕ), а с жълт – неопределените отговори. (По-късно ще добавим и колонка с броя на „лайковете“, получени за съответната партия на нашите страници, както и процентът гласове, които те ще съберат на изборите). За да видите таблицата в по-голям размер, кликнете с мишката върху нея.
Както вече отбелязахме, не всички поставени въпроси са от първостепенна важност.
С приоритет са въпросите от 7 до 12, а нетърпящи отлагане сред тях са:
– създаването на МИР чужбина;
– избирането на Обществени съвети – представителни органи на българите в чужбина.
Първото е свързано със законови промени, второто зависи единствено от добрата воля на управляващите. Ако за липсата на МИР „Чужбина“ можем и да потърсим извинение, такова за отсъствието на ОС – няма. Със задоволство можем да кажем, че всички отговорили подкрепят идеята за създаване на изборни Обществени съвети, стига да са разбрали какво питаме разбира се. (Отговорите на „Нова България“ и Коалиция АБВ предполагат такива съмнения).
Що се отнася до създаването на МИР „Чужбина“, ПОВЕЧЕТО партии се отнасят с разбиране и подкрепа на идеята. Важно изключение тук са: (22) БСП Лява България и (14) Коалиция АБВ. В случая не взимаме под внимание (15) Левицата и Зелената партия, но не трябва да забравяме единодушието на ДСП и „Атака“ при гласуването в НС през февруари тази година. Според БСП „идеята си заслужава да бъде обсъдена задълбочено, като се вземат предвид различните аргументи „за” и „против”; а според АБВ: „Ще проучим практиките в страните, в които има избирателен район „Чужбина” и ще изработим своя позиция за участие в евентуални дебати в НС.“
Така и двете главни леви партии, ще продължават „да проучват“. Дали пък не искат да ги чакаме още 25 години? „Глас народен“ поне казват ясно, че са против, защото „ами турците?„. Отговорите на БСП, от 7-ми до 12-ти въпрос, направо „червенеят в жълто“. И това няма как да не бъде забелязано. Тук говорим за умния гласоподавател, не за политическите далтонисти.
И накрая ще кажем – гласувайте или ходете за гъби, но не продавайте гласа си!
.
Еврочикаго
.
Stefane, няма такива, които да са направили нещо за българите в чужбина, ЗАСЕГА. За пръв път разрешиха да се направят допълнителни секции – резултатът вече се вижда. Но за 25 години, това е нищожна стъпка.
Затова НЯМА да съдим по никакви дела, а ЩЕ ИСКАМЕ КАКВОТО НИ ТРЯБВА И ЩЕ ГО ИСКАМЕ СЪС СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
КОЙТО НЕ ИЗПЪЛНЯВА КАЗАНОТО, ЩЕ ИСКАМЕ ОТЗОВАВАНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА.
Mоето заключение от анкетата с едно изречение е, че общо взето не се вижда нищо ново под слънцето.
Най-общо казано, отговарящите партии могат да се разделят на две групи: тези, които са участвали във властта и/или имат шанс да участват скоро, и другите.
Във втората група проеобладават ясните и еднозначни отговори, позиции и ангажименти. Очевидно е, че тези партии могат само да спечелят ако привлекат някой допълнителен глас, а рискът някой да дойде и да им припомни обещанието като влязат в парламента и във властта и да им търси сметка какво са направили, клони към нула.
Така че – давайте братя да обещаваме на кило, пък после ще му мислим. Типични примери – Република БГ, Движение 21.
В първата група преобладават обтекаемите отговори + няколко смели обещания за цвят, които имат за цел да разсеят стар лош спомен у избирателя. (Според изследвания, проведени в нормалните демокрации в Западна Европа, политическата памет у избирателите е около 4 години.)
В общи линии, колкото една партия е по-близо да властта – миналата или бъдещата, т.е. колкото е по-голям рискът да трябва да си изпълни обещанията или да се аргументира защо сега обещава, а не го е направила като е била преди това на власт, толкова по-обтекаеми са отговорите и (ГЕРБ, БСП).
И обратно – колкото по-отдавна е излязла от властта и даже изпаднала от парламента, толкова по-смела става, че и почва да послъгва – пример РБ.
Нещо интересно – като червена нишка в отговорите на практически всички партии се прокрадва национализъм и стигматизиране на избирателите на ДПС.
И докато това е типично за партии като НФСБ, за мене беше изненада отношението на Зелените или на Глас народен – уж млади партии, обърнати към младите хора. Това води до доста страшни изводи – че техният избирател – млад българин със смартфон и фейсбук акаунт, до 35 години, който е израснал политически и си е формирал мирогледа след 90-те години, има всъщност коренно различен мироглед от този на „колегата му“ млад средностатистически европеец. (Апропо, интересен лакмус за това е, че Зелените навсякъде в Европа са леви партии, само в Бг са десни!!) Но това е дълга тема и едва ли една анкета може да я изчерпи.
За мене лакмус в анкетата са отношението към MИР чужбина и към изборите за ОС на българите в чужбина и Национален съвет.
И тук ухажването, което прави РБ, е неуместно. Защото в 41-то НС ДСБ имаше отличен шанс да прокара MИР чужбина в Изборния кодекс. Или поне да го предложи. Но не – тогава те даже предлагаха да се забрани гласуването извън посолства и консулства. Някак това да се разчита на късата памет на избирателя, за да му се харесаш, е доста посредствена политическа схема.
В този смисъл, уважение заслужават честните отговори, показващи последователност, дори когато стилът е леко обтекаем, но все пак достатъчно ясни, за да разчетем между редовете смисъла. Mакар и нехаресващи се на пишещия, позициите на БСП и АБВ са ясни. И последователни. Не искаме MИР чужбина. И вчера, като гласувахме в 42-рото НС Изборния кодекс на Mая Mанолова и утре като се върнем/влезем в 43-тото НС, няма да подкрепим. Не ни интересуват представителни органи на българите в чужбина – ОС и Национален съвет, защото ние там нямаме позиции. Това е.
Но ГЕРБ също не го интересува да има представителни органи на българите в чужбина, впрочем. Вероятно по други причини – за какво ни е таралеж в гащите, българите в чужбина така или иначе гласуват за нас. А в някой представителен изборен орган, току виж дошли смели и свободни хора, които да са противотежест в обществения дебат на милиционерщината в политиката.
Иначе ГЕРБ можеше се лекота да направи MИР чужбина чрез кодекса на Фидосова, когато имаха необходимото парламентарно мнозинство в 41-то НС. Имаха и конкретно предложение с математически модел, изработено от Mихаил Константинов. Случаите не липсваха – и при приемането – повече от година текоха дебатите в 3 комисии- две временни и една постоянна, и когато го ремонтираха на два пъти – след обявяването от КС на текстове за противоконституционни, и след президентските избори и унищожителния доклад на ОССЕ. Но не би. Как тогава да повярваме сега на Цв. Цв. че ще направят MИР чужбина?
Особено след като по време на приемането на кодекса на Mая Mанолова, те предложиха MИР чужбина едва на второ четене в пленарна зала, когато се правят само редакционни поправки (апропо, в нарушение на всякакви принципи на законодателната дейност), само защото не се приело електронното гласуване по интернет. Защото в тяхното предложение за електронно гласуване всеки глас отива по постоянния адрес на избирателя в даден район в страната. Т.е. има ли електронно гласуване, MИР чужбина няма да има.
От всички отговори на партиите струи непознаване на Стратегията и подозрителност към нея. Това допълнително се усилва и даже е казано в прав текст в редица отговори, от нещастното стечение на обстоятелствата, че тя беше приета от правителството на Орешарски – правителството с нула подкрепа от никого. Дори от собствените си мандатоносители.
Mного характерен отговор е „трябва да направим едно широко обсъждане и тогава да видим“.
В това отношение, от отговора на ГЕРБ става ясно, че от тях не може да се очаква да изпълнят приетата от кабинета Орешарски Стратегия (но разработена всъщност от видепрезидента Попова).
В този смисъл, очаквам поредния рестарт, поредната табула раза и тръгване от нулата за да се стигне пак… в нулата. Просто няма воля да се пристъпи към свършване на нещо конкретно, макар и малко, като например избори за Обществени съвети. Дриблиране на топката вече 20 години. Това е то Стратегията на българката политическа гарнитура (не смея да кажа елит) по темата българи в чужбина.
Впрочем, това не е нищо ново. И е поредното доказателство, че българските политически сили – бивши или бъдещи управляващи, не се интересуват от българите в чужбина. Още по-малко от това да имат легитимни техни представители около масата.
Като че ли най-ясно това е изразено в отговора на „Глас народен“ (макар че не са в групата на управляващите) на въпроса дали ще работят за нов закон за българите в чужбина – „ще мислим за вас като си оправим държавата, а сега не ни занимавайте“, а аз ще добавя – „имаме по-важна работа – ядем си субсидията“.
Заключение на заключението: гласувайте не за тези, които обещават, а за тези, които правят. И които имат честна позиция, подкрепена с минали дела.