С пожелание за успех на юбилейната медийна среща на БТА
.
Днес, 20.10.2014 г., държавният глава Росен Плевнелиев ще открие Десетата световна среща на българските медии в Централния военен клуб в София.
В събитието, организирано от Българската телеграфна агенция, са поканени над 40 представители на български вестници, списания, новинарски и информационни сайтове, радиа и телевизии от 20 държави и от най-влиятелните национални медии.
По-късно, в Националния пресклуб на БТА в панел на медийната среща, посветен на Стратегията за българите в чужбина, ще участва и вицепрезидентът Маргарита Попова.
Именно под егидата на вицепрезидента бе разработена, за първи път и с участието на представители на българската диаспора, тази стратегия, чието пълно заглавие е „Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“. За влизането на панел с такава тема в работната програма на Десетата световна среща на българските медии заслуга има и нашето издание.
Вторият панел предвижда дискусии за изборния процес в чужбина и резултатите от изборите на 5 октомври през погледа на българските медии зад граница; дебати и впечатления за това как са протекли изборите в различни страни, за които бяха открити значително повече секции, отколкото при минали избори. За провеждането на тези избори при по-облекчени условия за българските граждани в чужбина, т.е. за промените в Избирателния кодекс в тази посока; както и за по-високата избирателна активност – имат значима роля и Временните Обществени съвети на българите в чужбина (ВОС)*.
На тези панели ще присъства и представител на Държавната агенция за българите в чужбина.
По повод юбилейната 10-та медийна среща и работните панели в първия ден, редакцията на Еврочикаго иска да припомни някои позабравени факти, както и да пожелае плодотворна и успешна работа на всички участници в срещата.
Ще започнем с благодарност на БТА и на нейния генерален директор Максим Минчев, че дневният ред на срещата ще бъде изцяло съсредоточен около проблематика, засягаща българските медии в чужбина, а съответно и българите зад граница.
Темите, които влизат в работната програма на първия ден от срещата са особено актуални, предвид неотдавнашните предсрочни парламентарни избори и всеобщото мнение, че е жизнено необходимо сериозно включване на българска диаспора (над 4,5 млн. души) в живота на страната**.
Но как ще стане това, след като и преди е имало опити за такова включване, които са останали нереализирани?
Ще припомним, че още в края на миналия век Гиньо Ганев (избран по-късно за първия национален омбудсман на Р. България), Красимир Каракачанов (ВМРО) и Георги Първанов (БСП), заедно с други участници, подготвят законопроект за българите в чужбина.
Ето какво се случва в последствие пред годините до ден днешен:
1999 – Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), с проф. Пламен Павлов начело, подготвят законопроекта за предаване и одобрение в Народното събрание.
2000 – Приет е от НС – Закон за българите, живеещи в чужбина (обн., ДВ, бр. 30 от 11 април 2000 г.).
2001 – ДАБЧ подготвя правилник за прилагане на този закон;
2002 – Правилникът остава неприет, а професор Пламен Павлов напуска ДАБЧ.
След него държавната агенция за за различни периоди от време е била под ръководството на Антон Пиралков (2002–2004), Деница Христова (2004–2007), Евгений Желев (2008), Димитър Димитров (2009), Райна Манджукова (2009–2010), Росен Иванов (2010–2013), и.д. Йордан Янев от 2013 г. до средата на този месец, а от днес – Ива Йорданова).
3 декември 2007 г – Ивайло Калфин – Доклад „Българите по света и държавната политика“, (Заместник министър-председателят и министър на външните работи изготвя този доклад, като последният абзац в него е: „Да се изработи национална стратегия за работа с българите в чужбина, която да определя основните цели, приоритети, инструменти и институционални механизми.“
2008 – Под ръководството на Калфин – Проект за Закон за българските общности, живеещи в чужбина. (Този закон би трябвало да влезе в сила шест месеца след обнародването му в Държавен вестник и да отмени Закона за българите, живеещи в чужбина от 2000 г.). Eurochicago.com и Българо-американската асоциация в Чикаго изготвят предложения по закона и ги изпращат на Калфин. Скоро след това се сменя управлението, на власт идва ГЕРБ и проектът потъва някъде по чекмеджетата).
2009 – Божидар Димитров – Проектозакон за българските общности и българите, живеещи извън Република България (подготовката на закона е практически прекъсната след оставката на министъра без портфейл, макар и средствата от бюджета да са раздадени).
3 ноември 2009 г. – проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Манов: „Към ново изборно законодателство“. (Статията излиза за първи път в Еврочикаго, а по късно и в Mediapool.bg, 4 ноември 2009 , сп.“Общество и право“- бр. 10/2009 г. и др. Tя е повратна и за българските общности в чужбина, тъй като от тогава основна цел на нашата редакция е идеята за създаване на Обществени съвети на българите в чужбина да достигне до повече хора по света, което най-после се вижда, че вече се случва).
2010 – Закупен е домeйнът globalbulgaria.org, привличат се активни българи зад граница и се започва подготовка за организирането на Временни Обществени съвети по отделни държави.
2010 – Френско български форум – „Национален съвет на българите, живеещи извън Република България: Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България от 2000 г.“ (Предложение от Френско български форум за нов закон с участие на българи, живеещи в чужбина, внесен в кабинета на Омбудсмана на Р. България, с копие на председателя на НС и министъра за българите в чужбина.)
23 февруари 2011 г. – Петър Стаматов – „Кой се страхува от Обществените съвети на българите в чужбина?“ (статия, критикуваща методите на работа на ДАБЧ и нейния ръководител Росен Иванов с българите зад граница).
15 октомври 2011 г – Държавна агенция за българите в чужбина – Проект за Закон за българите и българските общности извън Република България. (Публикуван е в Еврочикаго на следващия ден 16 октомври, като обявихме допитване до читателите – е ли е проектът за закон, внесен на 15 ноември 2011 г., значително по-добър от съществуващия и сега, но не действащ закон от 2000 година? От ДАБЧ отново, вместо да се вслуша в предложенията на българите зад граница, създават едно недоносче, в което липсва цяла глава, повтарят се няколко алинеи и има куп правописни грешки).
29.11.2011 г. Отворено писмо – Становище на Временните Обществени съвети на българите в чужбина във връзка с публикуването на Проект за закона (българските общности по света и отделни българи пишат до президентите (дотогавашния Първанов и встъпващия Плевнелиев) и протестират срещу проекта на ДАБЧ. Една от най-четените и коментирани статии в Еврочикаго е: „Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина“.)
14 декември 2011 г. кръгла маса в София на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина”, организирана от Омбудсмана на Република България г-н Константин Пенчев.
19 май 2012 г. Чикаго, Обществените съвети на българите в чужбина връчват на президента Плевнелиев Отворено писмо до него и до вицепрезидента Маргарита Попова, да съдействат за провеждането на избори за редовни Обществени съвети на българите в чужбина, едновременно с вота за следващите парламентарни избори. В писмото пише още: „Очакваме от вас съдействие и за обособяването на избирателен район „чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната.“
18 юни 2012 г. – Президентски съвет «Проблеми на пълноценния диалог и сътрудничеството с българите по света».
В София се състоя президентски съвет, който бе обявен, че е посветен на българите в чужбина, и изграждането за бъдеща стратегия за българите и българските общности зад граница.
23 юни 2012 г. – Народно събрание – Проектът на ДАБЧ за закон за българите в чужбина, внесен от вицепрезидента Дянков първоначално е приет в НС, а в последствие отхвърлен и върнат за доработка.
28 юни 2012 г. – от офиса на президентството са разпратили до различни личности и организации в чужбина и в страната покана от името на Вицепрезидента на Р. България г-жа Маргарита Попова за конференцията в Европейския парламент в Брюксел.
7 и 8 ноември 2012 г. – Конференция в Брюксел – „ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА“ – В Заключителния акт на тази конференция по отношение на институционално представителство се предлага:
– Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;
– Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;
– Създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган;
– Създаване на избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;
– Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина;
– Провеждане на предварително и електронно гласуване.“
21 декември 2013 г. в София -„Работна среща и първа дискусия за бъдещия Национален съвет на българите, живеещи извън Р. България“.
Из Меморандума на тази работна среща:
• Финализиране на работата по „Национална стратегия за българите в чужбина“ (концепция);
• При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България (обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г.), съобразено с членството ни в ЕС;
• Създаване на изборен представителен Национален съвет на българите, живеещи извън Република България;
• Изборност и независимост на Националния съвет с представителност на териториален и числен принцип, в който минимум 4/5 избрани представители на българите зад граница; докато останалата част са представители на държавните органи: Народно събрание, администрацията на Президента и Министерски съвет.
На срещата след проведената дискусия са направени следните предложения:
• Националният съвет да участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън страната;
• Националният съвет да представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции;
• Националният съвет да работи за утвърждаването на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
• Националният съвет да има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие;
• Националният съвет да подпомага и предлага дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България;
• Националният съвет да подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, да внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели;
• Изборите за Национален съвет да се провеждат съвместно с избори за национални институции. Изборът да може да се осъществява дистанционно или онлайн. Процедурата по гласуване трябва да бъде изчистена от излишен формализъм, но да гарантира честни избори и легитимен резултат.
• Националният съвет да бъде позициониран към Администрацията на Президента, Народното събрание или да бъде под друга форма, която да гарантира неговата независимост.
• Членовете на Националния съвет да не получават възнаграждение за работата си.
• Дискутира се и необходимостта от обособяване на Избирателен район „Чужбина“ за избори на Народно събрание.
В края на тази работна среща вицепрезидентът М. Попова казва, че се планира да се направи голяма конференция с участието на представителите на диаспората в София през пролетта на 2014 г. Такава конференция не се организира, може би заради нестабилната политическа обстановка в страната.
Началото на 2014 г. Проектът за стратегия за българите в чужбина претърпява няколко редакции, които са направени след сондирането на мнения и изпращането на предложения от различни представители на диаспората и емигрантски организации. Края на м. март 2014 г. последният вариант е внесен за обсъждане и приемане, под името „.НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА.“
23 юли 2014 г., в последния ден на правителството на Орешарски, под името „Стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света“. тази стратегия е приета от Министерския съвет.
„Стратегията цели създаването на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина. Тя се основава на категоричната позиция, че българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ.
Стратегически цели са ориентирани към: приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница към държавния и обществено-политическия живот в България; съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница; подобряване на миграционния баланс на страната; разпространение на положителния образ на България по света; изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.
Очакваните резултати са: чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури; постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти; подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база; съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина; укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт; информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика зa българите и българските общности в чужбина; подобряване на миграционния баланс на страната.“
Това е кратката хронология до днес. Надяваме се на 10-тата юбилейна среща представителите на българските медии по света да осмислят и дебатират постигнатото досега и да покажат чрез своя глас, че най-накрая нещата наистина могат да се случат.
А това означава, преди всичко и в най-скоро време бъдат извършени промени в изборния кодекс за създаване на МИР Чужбина (вж. и гласувай ТУК), както и провеждане на избори за постоянни Обществени съвети на българите зад граница.
Пожелаваме на организаторите и участниците в юбилейния форум успех!
П.Стаматов /Еврочикаго/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Повече по темата за изборите в чужбина може да намерите ТУК.
**Вижте таблица с обобщените отговори на български партии на традиционната предизборна анкета на Eurochicago.com и мнението им по темата ТУК.
.
