На 18 октомври 2014 г. в Българския културен институт към Посолството на България в Лондон се проведе семинар на тема “Предизвикателства пред английската и българската образователни системи в условията на глобализация“. Събитието беше част от текущите инициативи на Британско-Българското дружество, свързани със сближаването на двете култури, а самата идея за него бе инициирана година по-рано от Кристофър Бъкстон, английски писател, преводач и автор на един от най-четените блогове във Великобритания. Освен това г-н Бъкстон има 35-годишна практика като преподавател в английската образователна система, с известен педагогически стаж в Норвегия и в България.
Председател на семинара беше проф. Славик Табаков, вицепрезидент на Световната организация по медицинска физика и професор в Кралския колеж в Лондон, а водещи от английска и българска страна бяха Кристофър Бъкстон и Здравка Владова-Момчева, преподавател по български език и литература в Българското училище към Посолството на България в Лондон. На събитието присъстваха представители на Британско-Българското дружество, сред които проф. Соня Руф, съпруга на г-н Петър Увалиев, директори и преподаватели от българските училища във Великобритания, както и родители, ученици и студенти от българската общност в страната.
Събитието протече в изключително заинтересована атмосфера и ползотворни дебати след повдигнатите въпроси по темата.
Проф. Славик Табаков откри вечерта с обръщение към присъстващите, в което им благодари за проявения интерес и съпричастност към наболелите проблеми на образованието в двете страни в условията на глобализация. Председателят на семинара се обърна лично към господин Бъкстон и го поздрави за блестящата инициатива, която се провежда в много подходящ за дискусия момент. Проф. Табаков покани госпожа Момчева да запознае гостите на събитието с подготвен от нея доклад на тема «Кратка история на българската образователна система от Възраждането до наши дни».
В своето изложение госпожа Момчева представи пред аудиторията основните етапи от специфичното развитие на българското образователно движение, зародило се на базата на желанието на българския народ за духовно и национално освобождение от Османско иго. Тя подчерта будителската роля на килийните училища (XVIII-XIX век), усвояването на взаимоучителната метода в по-късно време, както и изключителната родолюбива мисия на прогресивните български поколения, получили своето академично образование в Русия и завърнали се в Родината с желанието да работят за просветителската кауза на своя народ. Здравка Момчева продължи с открояването на празника на Светите братя Кирил и Методий, 24 май, като единствен по рода си ден на буквите и българската писменост, почитана и досега като Боговдъхновена и свещена. Тя подчерта, че по своята същност и популярност този празник остава уникален и единствен в света, и че никой друг народ не декларира по такъв тържествен начин своето уважение и признателност към словото, както българите.
Благодарение на предоставена статистическа информация от професор Табаков, водещата изнесе пред слушателите данни от изследване от 1900 г., в което се посочва, че през последното десетилетие на XIX век България се нарежда на 13-то място в света по образование на момчета, достигнали военната си служба; 4-то място в световен мащаб по брой на учители на глава от населението (след САЩ, Франция и Япония) и изключително висок брой студенти, които през 1911 година са 6 500, почти толкова, колкото са и студентите в Швейцария по същото време. Госпожа Момчева запозна гостите на семинара с положението на българското образование по време на Балканските войни, комунистическия период и системата на обучение от начално до университетско ниво в съвременна България.
Семинарът продължи с презентация от страна на г-н Кристофър Бъкстон на тема: «Частично обобщение на най-важните образователни проблеми във Великобритания, много от които се оказват също толкова наболели и в България». В своето изложение лекторът акцентира на следните моменти:
– Натоварването в работата на съвременните учители;
– Интеграция и уважение към ученическите етнически малцинства;
– Корелацията «учител – ученик» и обратно в учебния процес;
– Дебати по учебния план;
– Оценяване.
Като база за сравнение относно престижа на учителската професия и положението в обществото на българските учители, г-жа Момчева представи пред гостите изложение на тема: «Имиджът на българските учители по време на Възраждането и днес». Тя наблегна на следните важни черти от образа на родните преподаватели в минал и съвременен исторически план:
– Желанието на учителите – възрожденци да служат на Бога и своя народ – в сравнение с невъзможността на съвременните български учители да се посветят изцяло на подобна кауза;
Отдадеността на възрожденските учители на българския обществен живот и промените в тази функция днес за българските учители в условията на глобализация;
– Ентусиазмът на възрожденските преподаватели да предадат своята просветителска мисия на следващите поколения – и трудностите в съвременното българско общество, свързани с липсата на високи цели сред подрастващите;
– Твърдата увереност на възрожденските учители в образованието като всеобща потребност на обществото – и изкушенията на съвременния свят с по-високо платени професии, към хората, които са избрали просвещението като своя професионална пътека;
– Огромната роля на българските учители в академичното образование на България и добрите перспективи на XXI век за изява на учителите в тази насока;
– Изключителният престиж на възрожденците – просветители и самотната битка за уважение и обществен статус на техните съвременни български колеги;
Семинарът продължи с оживена дискусия по следните наболели в съвременните образователни системи на Великобритания и България въпроси,предложени от г-н Бъкстон в електронна презентация пред аудиторията:
– Как трябва да бъдат обучавани учениците с различни нива на възприемане и усвояване на учебния материал и различен културен/етнически произход?
– Тестовата система. Как би трябвало да бъдат изпитвани учениците? Периодични тестове или регламентирани изпити?
– Проблеми в съставянето на учебния план. Какви предмети да изучават учениците в училище? / история, литература, чужди езици, математика, науки, предмети с професионална ориентация? /.
Влиянието на частното образование. Социалният ефект от частните училища и частното обучение.
– Проблеми с дисциплината. Как трябва да бъдат дисциплинирани учениците? Трябва ли да участват и родителите в този процес? Какво мислите за училищната униформа?
– Проблеми с качеството на обучение и финансирането на училищата до и включително университетските степени.
– Влияние на политическата коректност и глобалните ценности на фона на националните образователни системи.
Поставените теми предизвикаха изключителен интерес от страна на английските и българските гости на събитието. С изказвания се включиха госпожа Снежина Мечева (директор на Българското училище към посолството ни в Лондон и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина – АБУЧ), която разясни пред аудиторията положението с дългогодишните опити на българската общност във Великобритания за възстановяване правата на българските ученици да полагат изпити по роден език и литература в британската система A – левъли и GCSE; проф. Соня Увалиева, госпожа Ани Бъкстон със становище във връзка с обучението на деца с друг етнически произход; госпожа Филка Ананиева, директор на българско неделно училище «Звънче» с изказване по въпроса за интегрирането на деца със специални нужди в английската образователна система; бивши и настоящи възпитаници на Българското училище към Посолството в Лондон, родители и представители на Британско – Българското дружество.
Дискусията премина при висок градус на заинтересованост към неминуемите промени в образованието в условията на глобализация, взаимно разбиране и съпричастност спрямо поставените проблеми. Общото мнение на всички присъстващи, обобщено във финалното изказване на госпожа Снежина Мечева беше, че двустранната работа по въпросите на съвременното английско и българско образование трябва да продължи в следващи срещи, кръгли маси и конференции. Г-жа Мечева предложи поредната инициатива с подобно съдържание да се случи в България и любезно покани председателя на настоящия семинар, професор Табаков, както и водещия господин Бъкстон, да се присъединят към ежегодната работна среща на АБУЧ в Пловдив или София, през месец юли 2015 г.
След приключване на официалната част, разговорите продължиха до късно в Българския културен институт към Посолството в Лондон, в непосредствена приятелска атмосфера, където всеки от присъстващите се присъедини към общото становище, че този толкова навременен и успешен семинар е само първа стъпка към решаване на образователните проблеми в мултикултурните действителности на двете страни.
Здравка Владова-Момчева,
преподавател в Българското училище към Посолството на България в Лондон и съводещ на събитието
