Нестабилно коалиционно правителство ще удължи политическия застой
България е изправена пред перспективата за нестабилно коалиционно правителство и безизходица, а неотложните проблеми продължават да се трупат. Това е един от основните мотиви, повтарящи се в информациите и коментарите на чуждестранните медии за изборите в България.
България е изправена пред вероятността за още една нестабилна управляваща коалиция, след като екзитполовете показаха, че около осем партии ще влязат в новия парламент, пише „Ню Йорк таймс“. Неспособността на партиите да получат мнозинство вероятно ще удължи политическия застой, докато страната се опитва да се пребори със слабата икономика и банковата криза, добавя изданието.
Британският вестник „Гардиън“ отбелязва, че политическата нестабилност в България продължава, а френският в. „Либерасион“ – че следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че дясноцентристите са способни да формират коалиция.
Новото правителство трябва да даде тласък на икономическия растеж, да се справи с корупцията и организираната престъпност. То обаче се налага освен това да търси баланс във външните отношения на София. От една страна, България се нуждае да запази традиционно силните си връзки с Русия – източник на газ, туристи и инвеститори. Но в същото време то трябва да се придържа към Брюксел, който заедно с Вашингтон иска България да отслаби връзките си с Москва заради украинската криза, отбелязва „Гардиън“.
„Възможността за политическа безизходица нараства, тъй като Борисов изключи възможността за коалиция със социалистите или ДПС, и бе уклончив за сътрудничество с Реформаторския блок. Въпреки това е малко вероятно ГЕРБ да намери политически съюзници сред малките партии – три националистически и една лявоцентристка, които ще разполагат в парламента с шепа места, след като преодоляха бариерата от 4 процента“, пише британският в. „Файненшъл таймс“.
Вестник „Уолстрийт джърнъл“ коментира, че компромисът между многото партии ще бъде ключов, ако се състави правителство. Страната е изправена пред неотложни вътрешни и международни проблеми, като започнем от най-тежката банкова криза от близо две десетилетия и стигнем до няколко спорни точки между София и Европейската комисия, казват политически анализатори, цитирани от американския вестник.
Агенция Франс прес отбелязва, че с намаляването на депутатските мандати за големите партии формирането на правителство става още по-трудно. Агенцията припомня, че бившият пожарникар и бодигард Борисов, който подаде оставка след масови протести през февруари 2013 година, заяви, че все още иска да формира правителство и да бъде отново премиер.
„Искам аз лично да управлявам. Готов съм да направя всичко необходимо, за да избегнем безизходната ситуация“, посочи той, като призова лидерите на останалите партии да помислят „внимателно”, преди да изключат възможността да работят с него, пише агенцията.
„Готов съм да поема всички рискове от управлението на страната. Призовавам лидерите на останалите партии да помислят спокойно тази нощ, да си дадат няколко дни и да не правят категорични изказвания”, заяви Борисов, като допълни, че алтернативата е „нови избори” и „банкрут” за България, продължава Франс прес.
ББС отбелязва от своя страна, че най-бедната страна в ЕС бе разтърсена от протести срещу ниския стандарт на живот и банковата криза. Кореспондентите на ВВС също отбелязват, че влизането на още четири по-малки партии в силно разединения парламент ще направи формирането на правителство още по-трудно.
За „победа на опозицията“ пише руският в. „Независимая газета“. В междинните резултати „водят привържениците на ЕС“, акцентира „Московский комсомолец„, цитиран от БТА.
Осем партии влязоха в новия парламент на България, заявява „Росийская газета“, но добавя, че окончателният резултат ще бъде обявен на 8 октомври.
Много неща обаче, продължава същото издание, ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата „Атака“, която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия.
Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият „Патриотичен фронт“, който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала.
Според наблюдатели гражданите, само преди две години излезли на улицата с искания за оставка на кабинета Борисов, показват сега, че са разочаровани от дейността на социалистическото правителство, неуспяло да реши многобройните социални и икономически проблеми на страната, посочва вестникът.
„Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия“, изтъква той и дава пример: „На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови“.
Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избиратели в Стара Загора на 24 септември той обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на „Южен поток“. ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня „Московский комсомолец“.
През август България замрази строежа на газопровода, тъй като проектът не отговаря на изискванията на Европейската комисия, посочва „Взгляд“. Газпром заяви, че след изборите и формирането на ново правителство очаква България да склони работите да бъдат подновени. Борисов вече каза, че ако спечели изборите, ще даде съгласия за подновяване на работите, само ако те отговарят на изискванията на ЕС, добавя електронният вестник.
Източник: Mediapool
