Из книгата на Детелин Вълков „Теа и мързеливият магьосник Бо-Ян“
(Ако беше останал жив, авторът й щеше да стане днес на 57 години)
…Понякога, когато нещата ставаха съвсем инакви, Тейка можеше да бъде и доста нападателна. „Дзвер!“, ядосваше се в такива моменти дядо. Но човек не винаги може само да се усмихва. А точно сега моментът май беше не толкова за усмивки, колкото за питания и отговори. Затова Тейка решително бутна по лявото рамо русокоската и разядосано я задърпа:
– Спри да се смееш! Спри и ми кажи – кой не може да е и защо? Спри, де!
Продължавайки да хълца, девойката изтри сълзите, бликнали от смях, замаха с дясната си ръка като че ли пъдеше нахална муха, и посочи Магьосника:
– Това е Бо-Ян, нали?
– Да? – зачуди се Тейкуча защо задава подобен въпрос девойката със зелени очи.
– И той те доведе дотук?
– Да – призна си съвсем откровено Тейка. – Трябваше ми дъртата вещица, за да ми открие камъчето, и той каза, че тя живее тук. Тук ли наистина живее дъртата вещица и къде е тя, ако можеш да ми кажеш?
– Дъртата вещица?! – девойката отново се разсмя с пълен глас и хвана корема си с две ръце, за да спре разтърсването му от смеха. – Ха, ха, ха! Дъртата вещица, казваш? Така ли ти каза Бо-Ян? Ха, ха, ха!
– Какво смешно има тук? – вдигна вежди Тейкуча.
Светлокосата изведнъж спря да смее на глас, запази само широката си усмивка и закачливо, ама наистина съвсем закачливо, запита:
– Бо-Ян каза ли на колко години е дъртата вещица и как изглежда?
– О, да! – отвърна Тейка. – Според него тя била на над петстотин и сто и пет години, а това означава, че наистина е много, много дърта. Даже в сравнение с баба, която не е чак толкова стара, но вече е май на… е, май на 74 години, ако нещо не бъркам. А баба наистина е много стара.
– И сбръчкана.
– Е, не чак толкова. Даже може и да не е сбръчкана, защото е моята баба и е хубава, защото я обичам. Според мен баба даже е много хубава, защото я обичам и тя си е моята баба. Дори ще ти кажа, че баба Гина, която живее отсреща и е две години по-млада от баба, е много по-стара, въпреки, че винаги ми дава разните му там круши, ябълки или други такива неща.
– А-ха! – кимна разбиращо светлокоската. – Значи, ако обичаш някого, той никога не остарява. Дори наистина да е много, ама много стар. Дори да е на сто и толкова си години.
– Ами, да – потвърди Тейка.
– Е – засмя се прекрасната девойка. – В такъв случай мога съвсем искрено и откровено да ти призная, че аз съм дъртата вещица.
– Да бе – изгледа я недоверчиво Тейка. – Дъртата вещица е над петстотин години, а ти си млада и хубава като фея. Няма как да си дърта вещица.
– Има – каза дъртата вещица, – защото аз наистина съм фея. И няма как да остарея, ако някой ме обича.
– Че кой те обича?
– Той – пак се засмя русокоската и посочи Бо-Ян, който продължаваше да лежи на тревата със смешно вдигнатите си крака. – Вече сигурно горе-долу петстотин години ме обича, но не смее да си признае или поне на едно гости да ми дойде. Много е смешен, нали?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Детелин Вълков (6.10.1957 – 5.07.2012) е български журналист, поет, писател и преводач. Автор на книгите „Вселената“ (1996), „Общност и общество“ (1996), „Кой кой е в ‘Илиада’ и ‘Одисея’“ (1999), детските повести „Момо“ (2004) – издадена само в Гърция от издателство „Кедрос“, и „Теа и мързеливият магьосник Бо-Ян“ (2007). Преводач е на поезия и проза от английски и руски на много автори.
Поместеният тук откъс е от една от детските му книги – „Теа и мързеливият магьосник Бо-Ян“, посветена на дъщеря му Теа.
Още за и от Детелин Вълков може да се прочете тук, тук и тук.
