Банкерът Цветан Василев пусна ново обръщение чрез личния си сайт. То е озаглавено „За мръсната игра на държавата под диктовката на частните интереси на ликвидаторите – действие (пред)последно“ и за разлика от предишните му изяви съдържа любопитна конкретика. Новата изява идва броени часове преди БНБ да обяви резултатите от одита на КТБ. Публикуваме пълния му текст, за първи път публикуван в КЛУБ Z.
Уважаеми дами и господа,
На 16.10.2014 г. в поредното си прессъобщение БНБ отново доказа нежеланието си да води сериозна дискусия за преструктурирането на КТБ, доведена до настоящото състояние, благодарение на действията и бездействията и на банковия регулатор.
Жалките обяснения от страна на Централната банка, ръководена от г-н Искров, че EPIC не бил представлявал Оманския фонд като акционер в банката, представляват поредният елементарен и нескопосан претекст, под който реални преговори и действия по възстановяването на финансовата институция така и да не започнат (само преди няколко години БНБ не посмя публично да опровергае твърденията за непрозрачност на капитала на КТБ по повод участието на Оманския фонд в него чрез люксембургска компания). Очевидно за цялата общественост е, че БНБ започна да прибягва до абсурдни извинения, само и само да не изпълни законовите си задължения, а да продължи послушно със слугинажа в интерес на коалицията „ППП“, активно обслужвана от определени неправителствени организации. Едва ли у някого е останало и капка съмнение, че за изпълнението на целта по съсипването на финансовата институция е впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите – до одиторите.
По всичко личи, че ликвидаторите в лицето на тази коалиция, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени.
За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката. Фактът, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент (до поставянето на банката под особен надзор) е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели, ще бъде удобно премълчан и дори изопачен в настъпващата заключителна фаза на този евтин фарс. Няма да има особено значение и това, че именно този модел на управление на кредитния портфейл на банката е бил в основата на успешния и бърз възход на институцията цели 14 години, с което впрочем очевидно ликвидаторите така и не успяха да се примирят.
В тази връзка е ценно да се приведат само няколко кратки, но показателни примера за модела, по който се подготвя разграбването на финансовата институция и най-вече – на клиентите и вложителите в нея. „Коректността“ и „адекватността“ на критериите, използвани за разпределението на кредитния й портфейл в долупосочените групи, не се нуждаят от пространен коментар, тъй като говорят достатъчно сами за себе си:
1. Групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро.
Интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група (която група нормално би следвало да се разглежда като едно цяло). Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора.Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни.
Само за сведение – налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т.е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий.
2. Групата хотели „Сана Спейс“ са представени с кредити, включени във втората група, с размер от 6,5 млн. евро. Минималната стойност на петте хотела от групата възлиза на 25 млн. евро – цена, която заинтересовани лица са готови да заплатят и към настоящия момент.
Равносметката показва загуба от още 19 млн. евро, и то при положение, че кредитът на групата бъде продаден по номинал, което само по себе си е съмнително да се случи.
3. Кредитът на „Рубин Инвест“ е поставен във втора група, като експозицията е в размер на 15 млн. евро. Важно е да се подчертае, че към днешна дата само продукцията на склад и вземанията от клиенти на предприятието са на тази стойност.
Стъкларският завод в гр. Плевен е с производствен капацитет около 100 хил. тона годишно и струва поне 50 млн. евро. Независимо от това има огромен риск същият да бъде пласиран практически безплатно. Не би било изненадващо, ако сред кандидат-купувачите се окаже и предишният собственик на завода, комуто да е поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите.
Това накратко представлява моделът, който ще опитат да използват авторите на този пошъл сценарий. Той естествено ще бъде допълнително гарниран със заплахи и притискане на още хора, които да свидетелстват срещу мен, за да се постигне в крайна сметка моето окончателно публично опозоряване. Удобно прикрито зад него, ограбването на кредиторите и клиентите на банката ще се върши несъмнено много по-лесно и ефективно.
В този смисъл приказките за „огромни дупки“, които пропагандната машина на ликвидаторите бълва още от самото начало на атаката срещу банката, се основават на показанията на няколко кошаревски свидетели и на предварителните „доклади“ на одиторите, които оставят горчивия привкус за предизвестеност. Неслучайно е бързото „изчезване“ на стотици кредитни досиета и „невъзможността“ да бъдат установени и оценени иначе надлежно учредените обезпечения.
Тук е мястото да обърна внимание – и то, преди всичко на онези, които ме обвиниха в почти всички смъртни грехове – че само за последните три години чрез еднолична ми фирма „Бромак“ ЕООД инвестирах в капитала на банката следните средства:
40 млн. евро при увеличението на капитала на КТБ АД през май 2013 г.;
30 млн. евро подчинен срочен дълг, който с начислените лихви към настоящия момент възлиза на около 35 млн. евро;
Вън от горното, следва да се отчита и фактът, че капитализираната печалба на банката след заплатени данъци за периода 2011 – 2014 г., през който съм обвинен в извършване на твърдените присвоявания, надхвърля 200 млн. лева.Именно затова ще продължа да се боря докрай, като за пореден път ще изясня моята роля в процеса по преструктуриране на банката, която, както многократно съм казвал, се превърна в проекта на моя живот, въпреки че тя – като институция – има свой собствен живот – с или без мен. Направих и продължавам да правя всичко по силите си, дори в този невероятно труден за мен и моето семейство момент, да организирам консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и партньорите ми от Оманския държавен фонд. Убеден съм, че това продължава да бъде единственият работещ и приложим план за отварянето на банката, който отчита специфичния й профил.
Капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“ (вече без мое участие), като за целта ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти.
В заключение искам да подчертая, че страхът на всички участници в заговора срещу мен и банката, че истината за наивната им алчност може да излезе наяве, ги принуждава да не подбират средства в тази кампания. За съжаление, никой от тях, в това число и ръководството на Централната банка, не съзнава, че в крайна сметка пътят, по който водят КТБ, ще има изключително тежки последствия за цялата система, а в резултат – и за тях самите.
Призовавам всички, от които зависят решенията за бъдещето на КТБ, да проявят повече разум и отговорност в този ключов момент, защото техните действия се следят не само от цялото българско общество, но и в международен мащаб. Казусът „КТБ“ ще влезе в учебниците и ако те обслужат личните интереси на поръчителите на този варварски спектакъл, имената им ще се наредят в позорния списък на хората с власт, довели държавата до икономическа и финансова катастрофа. Те имат своя исторически шанс да разсеят съмненията, че са зависими и по един безспорен начин да докажат, че наистина са компетентни и достойни професионалисти, които заслужават доверието, гласувано им, за да заемат отговорните си постове.
Надявам се Централната банка, начело с г-н Искров, да преглътне своето его и да устои на силния натиск от страна на ликвидаторите, като заедно с отговорните институции в казуса вземе най-доброто решение както за банката, така и за цялата банкова и финансова система.
