Информирането на българското малцинство в Сърбия е недостатъчно и тенденциозно, заявиха участници в Десетата световна среща на българските медии
Босилеград, 21 октомври /Десимира Миткова, БТА/. Информирането на българското малцинство в Сърбия е недостатъчно, едностранчиво и тенденциозно. Това заяви председателят на Културния информационен център в Босилеград Иван Николов по време на панела „Общности, институции и медии. Ролята на задграничните медии за общността – информация, образование, самосъзнание“ в рамките на Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС.
По думите на Николов е прекратено издаването на няколко вестника на български език, съкратени са и радио и тв-емисиите на български. Проблемите с ползването на каналите на българските ефирните телевизии се появиха с цифровизацията и въпреки усилията на българските организации в Западните покрайнини, няма качествен сигнал, посочи Иван Николов.
Той заяви, че другият основен проблем е образованието. От 1960 г. до 1987 г. българският език поетапно е изхвърлян от училищата и се преподава като „чуждестранен“ само 2-3 часа седмично.
Недостатъчно се изучават и българска история и култура. Всички предмети и учебници са на сръбски език, недостатъчно се изучава българската история и култура, добави Николов.
Той цитира данни на сръбския статистически институт, според които броят на българите в Сърбия от 1961 г. до 2011 г. е спаднал от 61 000 на 18 500 хил., а от тях само 13 000 твърдят, че говорят майчин български език.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев посочи, че в тази част на Сърбия има 99 процента българи, които се гордеят от това и не се срамуват да го кажат където и да отидат по света. „Медиите на малцинствата не може да оцеляват сами, те трябва да се подкрепят“, заяви Захариев.
Мария Спасова от „GRReporter“ даде пример какво прави Гърция, за да се впише и прогресира нейната диаспора в чужбина, като едновременно с това да се запази националната си идентичност. Тя обясни, че Гърция има заместник-министър на външните работи, който се занимава с проблемите на гражданите им в чужбина, освен това отделя голям ресурс за преподаването на езика им извън граница. Страната прави и много за поддръжката на църквите си,
защото те са средището на общностите в чужбина, посочи Спасова. Според нея за българската диаспора в Атина може да се договори държавните училища да изпращат информация колко българчета учат там, за да бъдат информирани те, че има български неделни училища.
Диана Гласнова, която издава списание „Родна реч“ в Хърватия, предложи в края на срещата да се излезе с общо заключение на участниците – България да постави условие за членството на Сърбия в ЕС, докато не започне да проявява европейско отношение към българската общност в страната.
От името на участниците в Десетата световна среща на българските медии беше поднесен венец на Паметника на Васил Левски в Босилеград.
Българското малцинство в Западните покрайнини е на изчезване
Българското малцинство в Западните покрайнини е на изчезване, оплакаха се местните хора пред българските журналисти във втория ден от Десетата световна среща на българските медии. Иван Николов от културно-информационния център в Босилеград цитира статистика, според която през 61 година в Западните покрайнини са живели 61 хиляди българи, а през 2011 – 18 500. Едва 13 хиляди от тях признават, че са българи. Николов упрекна българската държава, че страната ни не прави нищо за да приобщи тези хора. Той разказа, че днес български се учи тук като чуждестранен, а не като майчин и, че учебници липсват, защото не се превеждат от сръбски. По думите му все по малко са родителите, които записват децата си в български паралелки, защото на практика ги дискриминират. В междучасията децата играят, разделени на два лагера – на българи и на сърби.
Кметът на Босилеград Владо Захариев каза, че от 1 юли догодина Сърбия може да забрани медиите на малцинствата тук. /БНР/
