Какво ще последва, ако служебният правосъден министър Христо Иванов запази поста си и в редовното правителство. И каква политическа цена би платил Иванов, за да остане в кабинет, което би му дало възможност да работи за съдебната реформа. Един анализ на Калина Николаева.
.
В министерския кабинет на „Славянска“ отдавна не беше влизал някой с толкова добра експертиза и с твърда и ясна позиция за реформата в съдебната система. В същото време, въпреки очакванията, Иванов се оказа и диалогичен. Все качества, които биха били от полза в две много важни сфери – отношенията му с главния прокурор и отношенията му с Висшия съдебен съвет (ВСС).
Дори да се откаже от идеята за международна експертиза на прокуратурата, която засега изглежда като тотална война с ръководството й, Иванов ще трябва да води поне позиционни битки за постигането на малки цели за реформирането й стъпка по стъпка. Служебният правосъден министър вече десетки пъти повтори, че стратегията не предвижда ваденето на прокуратурата от съдебната власт и промяна на начина на избор на главния прокурор – два от кошмарите по върховете на обвинението.
Ясно е, че бъдещото правителство трудно ще оцелее цял мандат, тъй че и времето на Иванов за реформа в прокуратурата ще бъде по-малко от 4 години, крайно недостатъчно. Но все отнякъде трябва да се започне. Иначе проблемите с прокуратурата и политическата й зависимост ще бъдат все по-голяма и все по-черна точка за управляващите пред Брюксел.
Вероятно с диалог Иванов би могъл да убеди и Цацаров, единственият човек, чието мнение има значение в прокуратурата, за нуждата от реформи. Самият главен прокурор в последното си интервю пред в. „Преса“ показа склонност да преговаря по определени теми за реформа. Което е ясен знак, че и той си дава сметка, че статуквото в прокуратурата не може да бъде запазено. Затова по-добре контролирани от него реформи, отколкото наложени.
Що се отнася до ВСС, т.нар. правителство на съдебната власт, присъствието на Иванов в съвета с критична и аргументирана позиция, би играло ролята на спирачка, от която кадровиците често имат нужда. Вярно е, че министърът на правосъдието само председателства съвета и няма право да гласува, но пък винаги може да се изказва и освен това утвърждава дневния му ред.
Затова ако министърът обръща внимание всеки път, когато Съветът е на път да вземе странно решение със съмнения за задкулисие, Иванов би могъл да „бие камбаната“. Когато скелетите от гардероба на ВСС бъдат извадени на светло, те ще започнат да се разпадат на прах.
Каквото се случи в държавата до декември ще може да бъде отчетено от евроекспертите за предстоящия в началото на годината пореден доклад по механизма за сътрудничество и проверка. След всяко свое посещение в Брюксел като служебен министър Иванов предупреждаваше да не очакваме похвали от ЕК и че опасността да бъдем разделени от Румъния е много голяма. Ако това стане, то няма да е в наша полза.
Защото разделянето ще бъде признание, че северната ни съседка се справя по-добре, или че поне на ЕК й изглежда така. Най-сериозната политическа последица от това може да бъде приемането на Румъния в Шенген. Всички сме наясно какво означава това за движението на хора, стоки и капитали.
Оставането на Иванов на министерския пост би означавало и подкрепа за проекта за актуализация на стратегията за съдебната реформа, представен от екипа му в средата на октомври. В документа има предложения за ключови промени в съдебната система и управлението й, които най-сетне би трябвало да покрият международните стандарти и добри практики. За реализирането на тези идеи обаче Иванов ще трябва да бъде оставен сам да сформира екипа си, а не да му бъдат натрапвани заместници на партиен квотен принцип. Ще има нужда и от сериозна парламентарна подкрепа.
Колкото до одобрението на магистратурата, голяма част от гилдията на съдиите от години пледира за подобни решения. С прокурорите ситуацията е по-различна. Тяхната гилдийна организация, за която не е тайна, че действа казионно и в синхрон с настроенията по върховете на държавното обвинение, едва ли не заклеймява всеки опит за реформа. Нали помните какво стана веднага след като проектът за стратегия беше представен публично – главният прокурор Сотир Цацаров и предшествениците му Борис Велчев и Никола Филчев дадоха интервю пред bTV, в което се обявиха против предложението на държавното обвинение да бъде направена международна експертиза, която да посочи къде са проблемите в него.
Факт е, че с идването на власт на Цацаров на прокуратурата беше направен функционален анализ, който посочи съществуването на политически зависимости в обвинението. Но не последва нищо. Което е основният проблем. Всъщност и международната експертиза би била безсмислена, ако след нея няма действия.
Така или иначе основният въпрос покрай предложението за експертизата е дали ако Иванов остане в редовното правителство това би означавало, че дава заден и се отказва от тази идея от стратегията. И дали това си струва, ако всички останало бъде изпълнено. Всъщност реформа в съдебния съвет, програмното бюджетиране и нови стандарти при атестирането и дисциплинарната отговорност на магистратите вероятно биха постигнали ефекта на международната експертиза – да сложат началото на прочистването в прокуратурата. То така или иначе ще е бавно и болезнено като се има предвид единната й и централизирана структура и това, че положително към реформите са настроени само обвинителите от ниските нива в системата.
Разбира се, всичко това може да се случи, ако – влизайки в редовния кабинет, Иванов не забрави бързо принципите и целите си, които декларираше като част от неправителствения сектор и като служебен министър, и по една или друга причина не се остави да бъде претопен в статуквото.
Източник: ureport.bg
