Българската търговско-промишлена палата не приема предложения законопроект за актуализация на Държавния бюджет на страната за 2014 г., с изключение на увеличението на средствата за здравеопазване. БТПП смята, че увеличение на държавния дълг с 4,5 млрд. лв. до максимален размер от 8,9 млрд. лв. в рамките на годината, или общо държавен дълг от 22,5 млрд. лв. (28.4% от БВП), ще се отрази негативно на цялостната икономическа среда в страната, ще влоши международната оценка за България и ще е лош сигнал за инвеститорите. Палатата изпрати до новия финансов министър Владислав Горанов становище във връзка със законопроекта за актуализация на бюджета.
Представители на работодателски и синдикални организации бяха запознати във вторник с актуализацията на бюджета в Министерството на финансите. Домакин на срещата бе зам. финансовият министър Кирил Ананиев. Тя се проведе паралелно със заседанието на Министерски съвет, на което се обсъждаха същите текстове.
Във връзка с предложения законопроект за актуализация на бюджета БТПП смята, че когато се планират повече средства в отделните сектори, е необходимо всяка институция да представи информация на данъкоплатците какво точно възнамерява да усъвършенства в своята дейност за по-добро и по-качествено обслужване. Както се вижда за някои от институциите, планираните средства се отнасят за текущи разходи, което е показателно за неспазване на бюджетната дисциплина.
От друга страна, бизнесът има притеснения, че няма да бъде да удържана 3-процентната граница на дефицита, като се залага неговата стойност на касова основа до 3.7% по консолидираната фискална програма (2 992,7 млрд. лв.). Това означава отдалечаване от критериите за приемане в ERM II и от положителните ефекти за българската икономика.
Палатата смята, че увеличение на държавния дълг с 4,5 млрд. лв. до максимален размер от 8,9 млрд.лв. в рамките на годината, или общо държавен дълг от 22,5 млрд. лв. (28.4% от БВП), ще се отрази негативно на цялостната икономическа среда в страната, ще влоши международната оценка за България и ще е лош сигнал за инвеститорите. От гледна точка на предложението за емитиране на нов държавен дълг, БТПП е на мнение, че е необходимо да се използват възможностите на фискалния резерв.
Палатата не приема предложения законопроект за актуализация на Държавния бюджет за 2014 г., с изключение на увеличението на средствата за здравеопазване. По отношение на бюджета на НЗОК за 2014 г., БТПП го приема като крайно и с ясната позиция, че отпускането на допълнителни средства в нереформирани системи, без да е обвързано с конкретни реформи, в която и да е сфера, може да има отрицателен резултат.
Работодателите и синдикатите получиха уверения, че могат да направят бележки по актуализацията на бюджета между първо и второ четене в парламента. Това е наложително поради изключително краткия срок, в който социалните партньори трябваше да се запознаят с документите.
Пълният текст на Становището на БТПП за проекта за актуализация на бюджета, изпратено до финансовия министър Горанов, може да се прочете тук: Stanovishte_BTPP_NCTC_Budget_act_-vtori_proekt
Гергана Димова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Временната комисия по бюджет и финанси към българския парламент прие днес законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Р. България. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и е бил приет с вота на 13 народни представители, гласували „за”. Петима членове на комисията са се въздържали, никой не е бил против. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета се посочва като най-сериозен проблем недостигът по бюджета на Министерството на вътрешните работи, където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал. Другите официални данни според вносителите са за недостиг по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн. лв.; по бюджета на Министерството на регионалното развитие в размер на 16.4 млн. лв; по бюджета на Министерството на правосъдието – в размер 5 млн. лв. 10 млн. лв. бил недостигът само по бюджета на Висшия съдебен съвет – за изплащане на възнаграждения на съдебни заседатели и на дължими обезщетения по Кодекса на труда.
