Веселина Седларска, Reduta.bg
.
Гражданският щурм на властта с въпроса „Кой“ приключи с частична победа, която накрая се оказа пълна загуба. Този въпрос винаги ми е изглеждал на равнището на онова „Защо?“, което малките деца питат, каквото и колкото ясно да им обясняваш. Ако механизмът на законите работеше, нямаше да има никакво значение „Кой“ се пречка, механизмът просто щеше да го отстранява, защото това е работата на законовите механизми – да отстраняват неспазващите законите. Тъй като у нас този механизъм е ръждясал от неупотреба, ние търсим гаранции в отделни хора – Кой да не е във властта за нищо на света, Кой да е във властта на всяка цена.
И докато сега ние сме се втренчили в това Кой кого урежда в институциите, Кой кого отстранява, Кой надделява, Кой остава на трапезата и Кой е изритан при трохите, се случват неща, които отминават безшумно, безинтересно. Ние дори не си даваме сметка, че тези неща ще определят живота ни в бъдеще, когато всичките тези „Кой“ може да не са в България, защото за разлика от нас, те могат да живеят, където си харесат. Скучните, но важни неща в политиката, отговарят на въпроса „Какво?“.
От внесения вчера /петък/ проектозакон за училищното образование стана ясно, че ГЕРБ се отказва от задължителната детска градина за четиригодишните, но не и от държавната помощ за частните училища и детски градини от началото на 2018 година. Този законопроект беше внесен от ГЕРБ в 41-вото Народно събрание, 42-то го проспа. И ето го отново предложен в 43-тото с промяната, че ГЕРБ вече не смята за нужно 4-годишните да ходят задължително на детска градина, но затова пък все още смята за нужно държавата да финансира частните училища. Аргументите звучат демократично и дясно: по първия въпрос партията се е съобразила с общественото мнение, а по втория е уважила частната инициатива, както се полага на дясно управление.
Всичко това изглежда чудесно на теория. Обаче животът не е теория, той е практика. А когато става дума за България, практиката е особена. Още по-особена ще бъде тя след няколко години. В селските училища децата с български произход са изключение – тук-там някое българско дете, оставено за отглеждане от баба и дядо на родители гурбетчии. В градовете положението е различно, но съотношението се променя и то не в полза на българските деца. (Ако не сте се сетили защо Сливен е обявен за най-младият град в България, сега е моментът.) Ромите ще бъдат преобладаващите на българския трудов пазар в обозримото бъдеще. От тях ще зависи конкурентноспособността на икономиката, бюджета, пенсиите. Харесва ни или не – това е практиката.
Хайде сега да видим доколко е съобразена с нея демократичната и дясна политика на проектозакона. Циганските деца тръгват в първи клас без да зная български език и добутват до седми, без да се научават да четат, пишат, смятат. Те могат да се подготвят за първи клас само в детска градина. Сега, когато ГЕРБ оттегля предложението си за задължителна детска градина, това няма да стане. Държавата ще се отърве от грижата да осигури детски градини, но ще затрудни бъдещето. По същия начин държавата ще улесни частните училища, но ще затрудни бъдещата работна сила на България. Защото ето какво ще се случи: всички български деца ще се запишат в субсидираните частни училища, всички обществени училища ще се превърнат в цигански. Много хора ще намерят това за добро решение на собствените си проблеми. Но то е лошо решение за проблемите на България. Защото бъдещата основна работна сила, от която ще зависят бюджета и пенсиите, казано иначе – стандарта ни на живот, ще бъде ниско образована, лошо квалифицирана, неспособна на конкуренция. Ние просто не си даваме сметка какво ни чака.
Дори и сега основанията за тревога са достатъчно големи. Според Световната банка загубата за България за една година от ромската безработица е 367 милиона евро. Така изглеждат последиците за страната , ако циганите у нас са 370 000, колкото са официалните данни от преброяването. Знаем, че истинското число е поне двойно. Което веднага означава, че посочените 367 милиона евро са само половината на реалните загуби от безработицата при ромите. Дори в Румъния, където циганите са повече, отколкото у нас, нещата пропорционално не стоят толкова зле.
Световната банка предвижда, че до 2025 година населението на България ще намалее с 18 процента. За сравнение: румънците ще се смалят с 10 процента. Затова пък ще се увеличи делът на възрастните хора. И съответно ще нарасне бремето върху хората в работоспособна възраст – те ще са отговорни за постъпленията в бюджета,за парите за пенсии и здраве. Някой има ли съмнение, че във възрастта между 15 и 65 години процентът на ромите ще расте? Най-застрашаващо бъдещето е не това, че тези деца ще стават пропорционално все повече, а това, че тези деца са все по-неграмотни. Те не тръгват на училище, те го напускат, те завършват основно образование, без да могат да четат, те не продължават към уж задължителното средно образование.
Световната банка е направила изчисления, като е сравнила фискалните загуби от ромската безработица с разходите за публично образование. В европейски мащаб ножицата е най-разтворена отново в България – 8. Осем пъти повече пари можеше да си позволи държавата за всяко ромско дете от 3 до 17 години, отколкото сега инвестира средно в ученик, ако майките и бащите на тези деца работеха. Ако се погледне от другата страна, съотношението означава, че всеки 1 лев, инвестиран в образованието на ромските деца, ще има 8 лева възвращаемост в бюджета след това. Но нито майките и бащите работят, за да има пари за инвестиции в образованието. Нито децата учат, за да върнат след това осемкратно на бюджета разходите по образованието. И ето че кръгът се затваря: майките и бащите не работят, затова децата не ходят на училище, по тази причина не могат да си намерят работа, задомяват се и раждат деца, които няма да ходят на училище, защото родителите им не ходят на работа…
Затова смятам, че по-практично е да си задаваме въпроса „Какво“. Какво ни чака? Какво можем да направим, за да не се случи то в най-лошия вариант.
.
