Германска нова медицина
Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия
Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване
Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия – при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.
Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава
Железните правила на рака:
Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.
Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.
Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.
Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.
Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.
Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.
Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.
Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.
Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще ???
Конфликти, болести и органи
Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.
Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.
Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.
Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.
Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.
По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:
Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път
Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера
Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност
Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония
Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла
Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом
Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора
Бронхи: Териториален конфликт
Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност
Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт
Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато
Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество
Сърце: Постоянен конфликт
Черва: Невъзможен за преглъщане гняв
Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт
Ларинкс: Страх или уплах
Черен дроб: Страх от гладуване
Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг
Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото
Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано
Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство
Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст
Ректум: Страх, че човек е безполезен
Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост
Далак: Шок от физическа или емоционална рана
Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго
Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт
Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност
Матка: Сексуален конфликт
А ето и връзката между конфликтите и някои болести:
• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.
• Сърдечен инфаркт: борба за територия.
• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.
• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.
• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.
• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.
По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.
Оздравителната фаза
Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.
Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.
През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.
След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.
Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.
Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.
Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.
Възстановяване на тъканите
След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.
Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.
В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.
Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.
Излекуване на душевния конфликт
Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.
Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.
В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.
Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.
Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.
Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.
Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.
Преследването
Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.
Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той е с „отслабени умствени способности“. Този именно закон е използван от германски областен съд през 1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се върне в правата вяра – опитал се да убеди група видни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.
През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк – италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.
Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си измиват ръцете преди операция.
През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.
Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. – б. п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.
През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани.
Коментар
Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.
Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна концепция на природните терапии.
Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна – както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и психиката.
Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10 хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата „Животът ви е във вашите ръце”, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13 години не се е появявал.
Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор, който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото, аз бих приложил следните разсъждения.
Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата. Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:
1. Сенсибилизираните мозъчни зони ще доведат до много по-силна емоционална реакция от нормалното към всеки свързан с дете или партньор конфликт, което води до по-често развитие на рак на гърдата при пиещите мляко жени.
2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява при достигане на даден праг.
По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко и самоизлекуващо се събитие.
По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.
Уолтър Ласт
––––––––––––––––––––––––
За автора: Д-р Уолтър Ласт е световноизвестен природолечител и диетолог, роден в Германия, където е заемал позиции в университетите на Грайфсвалд, Кьолн и Мюнхен, провеждайки биохимични и токсикологични изследвания. По-късно работи в лаборатория по бионауки в Лос Анджелис, а през 1970 година се установява в Нова Зеландия и, разочарован от медикаментозната медицина, започва практика в областта на натуропатията. От 1981 година живее в Куинсланд, Австралия, където проучва и експериментира с широк кръг природни лечения за подобряване на ефикасността им срещу тежки и смятани за нелечими заболявания. Автор е на множество книги като „Лечебни храни“ и поредицата „Излекувай себе си“.
Източник: Еpohalnivremena.com
.
