Вчера отскочих до Монтана. Микробус, натам и насам по пет-шест души, познати гледки, натъртен задник. Две „кифли“ около двайсетте се оказаха американки, хубаво момиче пише на лаптопа си. Неколцина ползващи микробуса като маршрутка. Настроение – безразлично.
Разговори с десетина пенсионери. Разкази за случаи на корупция и злоупотреба с власт. Не съм проверявал нищо, така че не мога да кажа какво съм чул.
Ще споделя потвърждаващо се общо впечатление. Северозападна България е феодализирана от местни управници и яки „бизнесмени“. Те са заинтересовани да прогонят кадърните и предприемчивите – земеделската земя става тяхна, в добрия случай чрез рента; обработката й при сегашната технология изисква неколцина за селско землище; инициативните, умните, знаещи правата си, са преследвани чрез данъчни, банки, ЕРД, мутри, цигански банди и пр. Циганите са електорален и боен ресурс. Преследването на неудобните продължава, докато не бъдат прогонени. Пример: семейство, което има бизнес идея с европроект, са ограбвани пет-шест пъти, а роднините им са преследвани да платят „неплатен ток“ при положение, че до къщата им няма жици.
Идеята за дребната собственост е противна и преследвана.
Между онези, за които гласуваме – добри, лоши (те са наша отговорност)- и реалната власт върху всекидневието на българския гражданин, съществува душеща възглавница от местни „властници“ – овластени, забогатели или двете едновременно…
Заедно с това – забравете за израза „свободни парламентарни избори“ или „свободни избори за кмет“. Купени са май, до един. Тъй като нямам никакво доверие на Главния прокурор и Конституционния съд, единственото, което мога да направя, е да напиша есе на тема „Фейсбук като израз на гражданска субкултура“. Не съм сигурен дали удавен от безразличие, няма да си остана само със заглавието на темата в том 56 от събраните ми непубликувани съчинения.
.
Петко Симеонов,
коментар във Фейсбук
