Вероятно мнозина не са чували за човека, на когото е посветен този текст. И мнозина не знаят защо в някои краища на България той е бил добре познат и е радвал с песните си, и се е хващало мало и голямо на онова вечно, кръшно хоро на мегдана, чувайки неговия глас. Но тези, които са го познавали, изглежда винаги ще го помнят. Защото им е носел радост, и защото е събирал хората, вместо да ги разделя, и им е давал от своя талант и от своята любов към живота.
Затова, който не е чувал, нека чуе за един музикант, който е бил част от празниците, сватбите, абитуриентските вечери и рождените дни по градчета и села, в които и сега може би не е лесно за омъжените жени да се престрашат да се хванат на хорото, заедно с девойките и младежите. И да станат всички едно в магията на народния танц, защото този танц събира всички в едно, който и да се хване за него и където и да се играе. Тези стъпки и ритми, събирали хората по стъгди и мегдани преди векове, и сега събират всички, които ги носят в паметта и сърцето си, и ще продължат да ги събират, където и да се намират и на който и световен мегдан да се хванат заедно.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ЗА ЕМИЛ…
.
Преди три години от земният си път си тръгна един невероятен човек – Творецът Емил Дедов, музикантът, певецът и, най-важното, Човекът.
Приятелю наш, тази вечер залата на читалище „Светлина 1907“ беше препълнена, защото всички искаха да засвидетелстват уважението и обичта си към теб – въпреки, че те няма, въпреки, че не си сред нас, ние винаги ще помним твоята усмивка, твоята всеотдайност, готовността ти винаги да помогнеш.
Остави ни един прекрасен урок, който ние всички трябва да следваме, а това е любовта, това е усмивката – която никога не слизаше от лицето ти, въпреки всички трудности; научи ни как трябва да живеем с твоите песни, с отношението ти към другите…
В този, макар и тъжен, но същевременно и хубав момент, се прекланям пред твоята личност, която винаги ще бъде с нас и около нас, защото усмивката ти винаги ще грее и ще ни показва пътека, по която да вървим.
Нека Всевишният да е с теб, почивай в мир и не ни изоставяй, защото съм сигурен, че ни гледаш отгоре. Приятелю наш. Амин.
Нури Джурин
20.11.2014 г., Якоруда
.
