Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха на 18 ноември т.г. официално писмо до председателката на Народното събрание Цецка Цачева, до председателката на Временната комисия за ПОДНС Десислава Атанасова и до председателите на парламентарно представените партии Бойко Борисов, Михаил Миков, Лютви Местан, Меглена Кунева, Радан Кънев, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Светлин Танчев и Ивайло Калфин. Писмото е изпратено във връзка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В него се казва:
„Както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за кандидатски листи или независими кандидати, нито да упражнят преференциален вот, защото няма създаден пълноценен избирателен район „Чужбина“. И съответно не излъчват народни представители в Народното събрание, които да ги представляват в парламентарния дебат, така, както народните представители от районите в страната представляват, освен нацията, и специфичните интереси на гражданите от техните избирателни райони. Отсъствието на пълноценен избирателен район „Чужбина“ води и до изкривявания на вота на избирателите в районите в страната. […]
Очакваме 43-то Народно събрание да разгледа и приеме промени в Закона за българите, живеещи извън Република България (приет 2000 г.) – създаване на изборен Национален съвет на българите в чужбина, създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина, като консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства на Р. България в Изборния кодекс – създаване на пълноценен избирателен район – Чужбина.“
И във връзка с това се предлага:
„…докато не бъдат приети тези законодателни промени, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители;
- да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.“
Следва целият текст на писмото.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
До
Г-жа Цецка Цачева
Председател на Народното събрание на Р. България
Г-жа Десислава Атанасова
Председател на Временната комисия за ПОДНС
Г-н Бойко Борисов
Председател на ПГ на ГЕРБ
Г-н Михаил Миков
Председател на ПГ на БСП лява България
Г-н Лютви Mестан
Председател на ПГ на ДПС
Г-жа Меглена Кунева
Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок
Г-н Радан Кънев
Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок
Г-н Валери Симеонов
Председател на ПГ Патриотичен фронт
Г-н Волен Сидеров
Председател на ПГ на Атака
Г-н Светлин Танчев
Председател на ПГ Български демократичен център
Г-н Ивайло Калфин
Председател на ПГ АБВ
Относно: Правилник за организацията и дейността на Народното събрание
Уважаема г-жо Цачева,
Уважаема г-жо Атанасова
Уважаеми господа,
На проведените преди броени дни избори за 43-то Народно събрание, 144 990 избиратели живеещи извън страната упражниха конституционното си право на глас в 428 избирателни секции. За пръв път вотът на българите от Западна Европа и САЩ е доминиращ с над 82 000 подадени гласа. Изборната активност там нарасна с над 66%, спрямо вота от предсрочните парламентарни избори през 2013 г., на фона на общ спад на изборната активност в България и останалата част на света.
По своя брой, гласувалите български избиратели извън страната са повече, отколкото гласувалите в 22 от 31 области в страната.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
Според справка на ГД „ГРАО“, предоставена на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори, с настоящ адрес извън България към 08.09.2014 г. са 661 442 български граждани. По оценки на МВнР, българските граждани, живеещи извън страната, обаче надхвърлят 1,5 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените извън страната българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000.
По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за кандидатски листи или независими кандидати, нито да упражнят преференциален вот, защото няма създаден пълноценен избирателен район „Чужбина“. И съответно не излъчват народни представители в Народното събрание, които да ги представляват в парламентарния дебат, така, както народните представители от районите в страната представляват, освен нацията, и специфичните интереси на гражданите от техните избирателни райони. Отсъствието на пълноценен избирателен район „Чужбина“ води и до изкривявания на вота на избирателите в районите в страната.
Горните факти официално се признават от всички български институции. В тази връзка, и по инициатива на Вицепрезидента на Република България, бяха проведени две световни срещи на българи, живеещи извън страната, в Брюксел (ноември, 2012) и София (декември, 2013). Заключителните документи на тези две срещи залегнаха в „Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“, приета от Министерския съвет на 23 юли 2014 г. Новата Национална стратегия е пътен лист за институционализирането на отношенията между българите извън страната и националните институции, чрез избирането на представителни органи на българите в чужбина.
Очакваме 43-то Народно събрание да разгледа и приеме промени в Закона за българите, живеещи извън Република България (приет 2000 г.) – създаване на изборен Национален съвет на българите в чужбина, създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина, като консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства на Р. България в Изборния кодекс – създаване на пълноценен избирателен район – Чужбина.
Във връзка с това, и докато не бъдат приети тези законодателни промени, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители;
- да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.
Относно работата на Народното събрание, и с цел създаване на по-добри условия за участие на неправителствените организации, активни граждани и други заинтересовани в парламентарната дейност, прозрачност, модерност и доверие в законодателната дейност, поддържаме и следните предложения :
- онлайн излъчване на заседанията на парламентарните комисии;
- възможност за теле-конферентно участие (например по Скайп или други безплатни платформи) на неправителствения сектор в заседанията на комисиите – това ще даде възможност най-напред на НПО от провинцията, но и на българите извън страната да бъдат в полза на работата на комисиите;
- публикуване на направените предложения и становища по законопроекти както от НПО, така и държавните институции, които да са неразделна част от доклада на комисията, разглеждаща законопроекта;
- публикуване на стенограмите от заседанията на Комисията по външни работи и национална сигурност, когато не става дума за чувствителна информация;
- да бъдат определени приемни дни и часове на народните представители, както и телефон и и-мейл за контакт.
Убедени сме, че тези няколко предложения ще допринесат както за засилване на авторитета на Народното събрание в обществото, така и за постигане на най-важното в една представителна демокрация – увереност у избирателите, че законодателят ги представлява и че неговата дейност отразява интересите на нацията.
С уважение,
За Временни обществени съвети на българите в чужбина:
Анита Тарапанова, Испания
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, САЩ
Галя Стоянова, Германия
Стефан Mанов, Франция
Димитрина Ланг, Германия
Валерия Кертикова, Гърция
Велка Йордан Йонкманс, Германия
Димитър Иванов, Швейцария
Красимир Гаджоков, Канада
Любомир Гаврилов, Франция
За контакти:
www.globalbulgaria.org
