Най-скъпо са излязли изборните гласове за Бареков и „Атака“
Близо 25 млн. лв. са изразходвали политическите сили за двата вота през тази година, най-скъпи се оказват гласовете, получени от партията на Бареков и от „Атака“. Това показва изследване на Института за развитие на публичната среда за средствата, вложени в предизборните кампании за предсрочни парламентарни избори 2013 г., изборите за Европейски парламент 2014 г. и предсрочни парламентарни избори 2014 г.
Изследването се основава на публичните финансови отчети в Сметната палата и на официалните данни на медиите за публикуваната от тях политическа реклама.
Субсидията – допинг за политическите партии
В последната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведени на 5 октомври, участвалите в тях 7 коалиции са декларирали приходи от 5 770 403,14 лв. като 57 процента от тях са от субсидия, 30 процента – от дарения, близо 10 процента – собствени средства на кандидатите, показват данните. Участвалите 18 партии са декларирали приходи от 7 137 233,11 лв, от които над 80 процента са от субсидия, от членски внос – 5,28 процента, от дарения – 2,38 процента.
Средствата от субсидия остават онзи допинг за политическите сили, който ги изстрелва на бързата писта в предизборните кампании, коментира председателят на УС на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) Антоанета Цонева, представяйки данните от изследването.
Първите осем политически субекта от класацията Топ 10 на най-скъпо финансираните предизборни кампании са тези, които влизат в 43-тото Народно събрание, което е доказателство, че финансирането на кампанията е условие за изборния резултат, смята експертът.
Над половината пари – за медийни услуги
От декларираните 12 890 531,91 лв. разходи на политическите сили в последните избори 7 051 094 лв. или 54,70 процента са изразходвани за медийни услуги, сочат данните, събрани от ИРПС.
За масови прояви и агитационни материали се отчитат близо 30 процента от разходите, за материали, командировки и данъци – близо 10 на сто, за консултантски и социални проучвания – едва 1,16 процента, а отчетените разходи за възнаграждения и осигуровки на заетите в кампанията възлизат на скромните 38 910,82 лв. или 0,30 процента.
В последното перо обаче влизат възнагражденията на застъпниците по време избори, които не е възможно да бъдат на такова ниско ниво според експертите на ИРПС. За да се обяснят изразходваните средства се завишават умишлено разходите, които са публично известни, а именно тези за медии, в същото време не се отчитат реално възнагражденията за застъпници, за социологически проучвания и консултантски услуги, смята Цонева, цитирана от БТА.
Цената на гласовете
Според анализа на данните най-скъпи се оказват гласовете на ББЦ – 10,08 лв. „Цената“ на един глас се определя като се разделят изразходваните в кампанията средства на общия брой гласове за партията, обясни Цонева. По тези изчисления на последните избори един глас за „Атака“ е струвал 7,16 лв. и с това тази партия се нарежда на второ място по цена на един глас, а на трето място е Движение 21, което не успя да влезе в 43-тото НС с цена на един глас от 5,55 лв.
Най-ефективни се оказват кампаниите на Реформаторския блок, ГЕРБ и Патриотичния фронт, тъй като те успяват с най-малко средства да привлекат гласоподавателите – средно с малко над 2 лв. на глас.
В изборите за европарламент пък „Атака“ е на първо място по „цена“ на един глас – със сумата от 21 лв. на всеки глас, макар че не успя да премине бариерата, а на второ място е Патриотичния фронт – с цена от 11,16 лв. на всеки глас, показва изследването.
Петте формации, изразходвали най-много средства за медийно отразяване, са ББЦ, БСП-Лява България, ДПС, Атака, ГЕРБ. Медийната „цена“ на един глас се оказва най-висока пак за ББЦ – 7,40 лв. , следвана от Атака – 4,91 лв. на глас, Движение 21 – 4,06 лв. ная глас, АБВ – 3,72 лв., РБ – 1,74 лв. ГЕРБ е на десето място с 0,59 лв. на един глас медийно отразяване.
Източник: Mediapool
