Б. Узунова, Дойче Веле
Отново за истината около спасяването (неспасяването) на евреите в България и в окупираните територии през Втората световна война. Една историчка възразява срещу критиците на тогавашната българска политика.
.
Даниела Горчева е издател и главен редактор на списанието „Диалог“, Холандия, което по замисъл е мост между култури и поколения. Нейни статии за съдбата на евреите в България, Беломорска Тракия и Вардарска Македония предизвикаха значителен интерес. Очаквахме да я видим сред участниците в конференцията „Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в годините на Втората световна война и Студената война”, която завърши завчера в София. Даниела Горчева обаче отказала заради злополучната предишна конференция за Людмила Живкова в Софийския университет. По предложение на наши читатели и слушатели (на Дойче Веле – б.р.) поканихме Даниела Горчева да отговори на няколко въпроса по темата. Ето какво каза тя за спасяването на българските евреи:
.
„Предотвратената депортация на българските евреи не се случва от само себе си. Тя се случва благодарение на тогавашното българско общество и на тогавашната българска държавна власт. Единствено тогавашният държавен глава и цар Борис Трети е могъл да я спре и той проявява достатъчно кураж, за да го стори. Усилията на тогавашните български политици, на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, на БПЦ и на българските интелектуалци са от огромно значение и изиграват голяма роля. Но решения от такъв мащаб взима цар Борис. И то ги взима не без риск – и за държавата, и за короната. Така в крайна сметка България отказва да депортира своите евреи и съумява – единствена в цяла Европа – да прокара този си отказ пред могъщия си мнителен „съюзник” нацистка Германия.
Имитация на враждебност
Що се отнася до “враждебната държавна политика”, тя всъщност само е имитирала враждебност, за да се притъпи натиска на нацистка Германия. Признава го прокурорът на процеса срещу Айхман в Eрусалим, който заявява пред съда, че според документите става напълно ясно, че българското правителство е изселило евреите от София в провинцията, за да избегне натиска на Германия и за да ги защити от депортация извън пределите на страната.
Беломорска Тракия и Македония са завладени и окупирани от нацистка Германия, която според международните конвенции за водене на война се явява техен суверен. По пълномощие на този временен суверен България поема временни административни функции. Тези окупирани земи обаче остават под юрисдикцията и върховната власт на Германия. Това е много важно, но точно този факт понякога се подминава. Българските власти нямат правата и възможностите да попречат на депортацията на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, които не са български граждани и не са се намирали в пределите на Царство България.
Депортации и унищожаване
Впрочем, през Втората световна война депортацията се практикува масово, включително и от съюзниците. Сталин изселва около 40 народа и етнически групи. Демокрация като САЩ изпраща в лагери 100-хилядно предполагаемо вражеско население с японски произход. Англия прави същото с британски граждани от германски произход. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за принудителен труд – най-голямата принудителна миграция в новата история на Европа. Местните власти никъде в Европа не са в състояние да предотвратят тези депортации. Нещо повече, тя се осъществява с тяхна помощ и с помощта на еврейските съвети на старейшините, които Айхман създава. И най-важното: по онова време почти никой не знае, че депортацията всъщност означава не просто физическо преместване, а физическо унищожаване на евреите.
Българските власти нямат правата да попречат на депортацията на евреите от Беломорието и Вардарска Македония до лагерите на смъртта.
Носели са се всякакви слухове разбира се, но те били смятани за пропаганда или за налудничави приказки, защото човешкият ум отказва да допусне за вярно нещо толкова чудовищно. По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от бегълци от лагерите за изтребление. Това става много бавно, защото те първо се крият в продължение на месеци, после чак предават сведенията си на еврейски общини или на полската съпротива. Особено бавно и мъчително е да бъдат убедени съюзниците в достоверността на тези сведения.
„Не ви вярвам!“
Информацията е толкова невъобразимо ужасна, че просто никой не иска да повярва. Освен на политическото равнище съществува и съмнението, че това е полска пропаганда, а има различни стратегически съображения. Де факто, съюзниците много дълго, почти до края на войната, отказват да повярват на сведенията, идващи от полската съпротива. За това свидетелства и Ян Карски, който напразно се мъчи да убеди Антъни Идън и Рузвелт, че става дума за изтребление на евреите. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на САЩ Феликс Франкфуртер, приятел на Рузвелт и сам той евреин. Разказът на Карски въздейства силно върху Франкфуртер, но накрая той заявява: “Млади човече, аз не ви вярвам!”. Едва докладът на Върба и Вецлер, които успяват да избягат от Аушвиц, през лятото на 1944 година е възприет сериозно от западните съюзници.”
А дали според Даниела Горчева не е парадоксално, че по време на войната в България има антиеврейско законодателство, но не и антисемитизъм, докато сега май е точно обратното?
Прах в очите на германците
„Антиеврейското законодателство не е плод на антисемитски настроения на българското общество, което по думите на Бекерле е “живяло заедно твърде дълго с народи като арменци, гърци и цигани, за да оценява еврейския проблем”. За този български „Закон за защита на нацията” един от най-авторитетните изследователи, авторът на „Баналността на злото” Хана Аренд казва, че е „нелеп от нацистка гледна точка”. И това е наистина така, защото той допуска много изключения. Цялата работа е една имитация, за да се хвърли прах в очите на германците. Е, те не са останали много заблудени и това личи от документите в германския архив, където са запазени рапортите на Хофман и Бекерле. Не без раздразнение те докладват в Берлин, че „българското правителство вече открито подкрепя становището на царя относно евреите”.
Всъщност самите българи столетия живеят праг до праг с евреите. Мнозинството в България оценяват човека насреща си според личните му качества, а не в смътни колективни категории, не по етнос и религия. Така че в България няма ксенофобия в резултат от два фактора: историческата пъстрота на българската нация и липсата на пропаганда, насъскваща едни групи хора срещу други хора. Така е до съветизацията, започнала с окупацията през 1944 година.
Българският антисемитизъм днес
„А днешният антисемитизъм в България е резултат от политически манипулации. Аз лично наблюдавах зараждането му и подклаждането му от видни български ДС-ари по страниците на някои вестници. Писала съм и протестни писма, защото беше ясно накъде вървят нещата. За жалост тази пропаганда днес бележи известни успехи на основата на раздухвани страхове, но най-вече заради непознаването на историческите факти и непознаването на „другия”, на етнически и религиозно различния от теб човек” – казва в заключение Даниела Горчева.
.
