Преди години доста популярна бе играчката – кутия, при отварянето на която от нея изскача на пружина малък палячо. Пускайки телевизора, от повечето канали моментално ни наскачат политическите клоуни, неуморно плещейки и заучено хилейки се от екрана. Сред най-тиражираните е набеденият за „специалист по всичко” – Владо Каролев. Няма област в жалката ни и фалирана от подобни на него икономика, в която той да не е корифей. Достатъчно е да изпишеш името му в търсачката на Гугъл и може да ни залее лавина от негови изказвания и публикации на различни теми, в които като червена нишка е позицията му на заклет либертианец, или по-точно неолиберал. Като от разстроена латерна от тях се носи една и съща стържеща мелодия за прелестите на съвременното ни общество, в което олигархичният капитал благоденства.
Благодарение на вездесъщите „Биг брадъри“ – Гугъл и Фейсбук, с едно кликване образът му ни е сервиран на тепсия, включително и от услужливо предоставеното лично от него CV. Любопитковците могат на часа да пият чиста изворна вода от там. В него той предохранително е коментирал дори битността си на агент на ВКР, само с картонче в архивите, клюкарил невинно другарчетата си около войнишката бака. Напълно естествено, на подобна информация без особено оперативно значение не и се полага хартиен носител за комплектуване на работно дело. А може би, ако е имало такова, отдавна, като хилядите работни досиета на агентите на ДС, да е излетяла през някой фабричен комин. Показателно е, че всичките му банални премъдрости, щедро публикувани от менторите му, са посрещани с порой от цинични псувни, презрителни, обидни и унищожителни коментари от четящите ги. Ако трябва да измерваме имиджа му сред интелигентната и знаеща публика, той буквално клони под нулата. Мнозина задържат вниманието си на съответния ТВ канал, по който неудържимо плямпа, с плахата надежда да видят как някой опонент online ще го „перне“ пред публиката. Както се опита в коридора на Нова ТВ синдикалистът Пламен Димитров, за общонароден сеир. Но така и не постигна ефекта, който се случи, когато някаква мутричка бе разкрасила преди време фейса на парламентарния манекен Асен Агов. И защо ли съседи на многознайкото са го гонили с моторна резачка, да си изясняват имуществените отношения?
Напоследък с пяна на уста Каролев защитава и рекламира частните пенсионни фондове. В които вложеното, благодарение на досегашното им формално управление след 15 години, ще се спаружи реално на около 70 %, а след 40 години – на по-малко от 30 %, при реално намаляващата им доходност средно с 3 % годишно. И то при благоприятно стечение на обстоятелствата. Това не са мои измислици, а мнение на експерт, работещ за американски пенсионни фондове. Всички бяхме свидетели как КТБ, държаща 4 години палмата на първенството, като уж най-успешна сред частните ни банки, въпреки дитирамбите на платените си клакьори, се срина в калта и разори държавата и хиляди наивници, че и тарикати, вложили парите си в нея.
Безвъзмездни ли са напъните на Каролев и такива като него? Той самохвално дава отговор и на този въпрос във въпросното CV. Как талантливото момче Владко, като истински selfman се е самоизградило като успешен бизнесмен и хукнало нагоре по обществената стълбица. Но защо претендиращите за статуса му са хиляди, а избраните малцина? И как, поставяйки се в услуга на статуквото, стават негови незаменими адвокати и като такива се наслаждават на предоставения им материален статус? Верни на Марксовото определение, че „битието определя съзнанието”, такива като Каролев никога не могат да бъдат оборени и с най-категорични доводи и доказателства. Като триглав Цербер те ще бранят статуквото, докато то не се преобърне. А предчувствайки подобна ситуация, първи ще скочат от потъващия кораб и ще обърнат на 180 градуса позициите си. Поне на това се нагледахме…
И както твърди в един свой литературен очерк в сайта БУНТАРИТЕ блогърката Бойка Денева – bobid, ситуацията в сегашното ни преходно общество е подобна на тази от трилъра на Стивън Кинг – „ТО”. С това неопределено, вече така модерно и отвратително същество, тероризиращо съзнанието ни. За което Кинг казва: „И все пак …подобна твар не можеше да е жив човек. Нищо живо не можеше да е тъй разядено, без да загине. Кожата на челото му беше разцепена. През раната прозираше бяла кост, облепена с някаква жълтеникава ципа, като леща на прожектор с изтощена батерия. От носа беше останал само къс оголен хрущял над възпалените червени дупки на ноздрите. Едното око се синееше весело… Търсещите, опипващи ръце бяха целите в язви. Из раните делово пъплеха насам-натам бръмбарчета и паразити.”
Бойка Делева продължава тази метафора: „Да-а-а. В градчето Дери, щата Мейн, се случват наистина странни неща. Хората там ослепяват и оглушават, защото Дери има много имена и Дери не е само в щата Мейн. Да ви подскажа ли няколко имена? Няколко мимикрии, имитации на него – София, Бургас, Пловдив, Варна… Защо не и Лондон, Париж… Прекрасни градове в сърцето на Европа, но мръсотията в каналите им тече, като кръв по вените на чудовище, и пълни земята, от която се хранят мравките, гъсениците, гълъбите… Не можете да видите лицето му ? Ръцете ви са отрязани и онемели слушате гласа на сирените. Езикът ви е възпитан, опитомен, обязден… Не, не е възможно да извикате на глас: „Да забием шпори в съзнанието си, в умовете си. Напред към лицето на чудовището! Атака срещу бременния паяк! Нашите съюзници са вярата, приятелите и истината. Нека да видим кой ще победи!“
Светослав Атаджанов
