Първи изпитателен полет на междупланетния космически кораб „Орион“

На пети декември 2014 г., в седем часа и пет минути сутринта местно време, от нос Канаверал излетя в изпитателен полет първият междупланетен космически кораб „Орион“. Той бе понесен от ракета тип „Delta IV heavy“. Хиляди хора от различни раси, националности и социални слоеве бяха станали в два сутринта, за да стигнат навреме в космическия център „Кенеди“ на нос Канаверал във Флорида.

.

Виктор Хинов, специално за Eurochicago.com

.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Днес (5  декември – б.р.) пуснах български новини за родителите ми. Те са ни на гости в Америка. Дойдоха да видят нас и внучките, нали знаете как е. Родители, мъчно им е. Пък и на нас също.
Та погледах с тях българските новини, както вътрешните, така и външните. Там помежду всичко друго беше намерила своето място и една новина от Америка. Разбира се нямаше място за всичките тукашни събития, а само за най-важната американска новина на деня. Според редакторите на БТВ, тази най-важна новина от Америка днес, на 5-ти декември 2014 г., е поредният случай на полицай, застрелял негър.

Това ме накара да се замисля за новините изобщо. Новината е нещо важно за индивида, групата, обществото или човечеството. Логично е българските новини да са важни и за българите като общество, и за човечеството – дотолкова, доколкото и ние, българите, сме част от това човечество. Не бих си позволил да обсъждам новините за България. Това го предоставям на българите, живеещи в страната. Но що се отнася до новините от Америка, ми се струва, че изборът на днешната новина е напълно погрешен. Първо няма нищо ново в това, че американските полицаи носят оръжие и не се колебаят да го използват. Второ, вълненията на чернокожото население на Америка не засягат българите в България, а и по света. Трето, днес в Америка се случи едно събитие, което е от огромно значение за хората по цялата Земя.

Прегледах различни български, руски, европейски медии и никъде не намерих съобщение за това събитие. (Макар и малко, има такива съобщения – бел.ред.) В България бяха намерили време в новините за премиерата на филма „Властелинът на пръстените“, пишеха за „Южен поток“, обсъждаха назначението на някакъв господин на мястото на председател на комисията по култура, но нито дума за поредната крачка на човечеството към неизвестното. Чудесата на виртуалния приказен свят на мистър Толкин са по-достойни днес за новина от чудесата, постигани от истински, реални хора в света, в който живеем всички ние…

След сто години основателите на първата колония на Марс ще се чудят може би какво са чувствали и за какво са говорили хората на Земята на 5 декември 2014 г. Може би някой историк ще се разрови из световните новини от наше време и с учудване ще каже на съвременниците си: „Знаете ли, та те са говорили тогава за премиерата на някакъв филм“. Той може би ще им каже също и заглавието на филма и съвременниците му ще го гледат с недоумение.

.

СЪБИТИЕТО

На пети декември 2014 г., в седем часа и пет минути сутринта местно време, от нос Канаверал излетя в изпитателен полет първият междупланетен космически кораб „Орион“.  Корабът, предназначен за шестчленен екипаж, се понесе от ракета тип „Delta IV heavy“ пред погледите на хиляди хора от различни раси, националности и социални слоеве. Те бяха станали в два сутринта, за да стигнат навреме в космическия център „Кенеди“ на нос Канаверал във Флорида. Имаше и българи, поне трима – аз и моите родители. Следващото изпитание на „Орион“ ще бъде след четири години.

…Съмваше се. Нощта валя проливен тропически дъжд и въздухът беше влажен. Духаше свеж океански бриз. На изток небето изсветляваше, но слънцето не се виждаше, скрито зад облаците.

На площадката за наблюдение LC 39 хората бяха приготвили камери и фотоапарати, гледаха към ракетата на отсрещния бряг на Банановата река, слушаха предаването на живо от командния център и обсъждаха последните новини.

Нямаше трескаво очакване. След четирите отказа от излитане предишния ден всички бяхме претръпнали. По-скоро очакванията бяха за пореден отказ заради времето.

Обявеният час за старт обаче наближаваше, а от командния център нямаше отказ. Всичко вървеше по познатата от предишните опити процедура. Системите бяха проверявани една по една от двестата инженера, ангажирани със старта. Ръководителите на инженерни групи по установения ред казваха името на системата, за която отговарят, и след него по едно кратичко „Go“. Години тежък инженерен труд, успехи и разочарования, уволнения и назначения, надежда и умора и накрая само едно „Go“. Колко ли тежат тези две букви за този инженер?

Проверките минаха, трябваше да започне обратното броене, но изведнъж интернет връзката прекъсна. Мобилните телефони също замлъкнаха. Работеха единствено радиопредавателите. Това не се беше случвало при предишните опити. Хората впиха очи в ракетата. Цял ден вчера я гледахме. В началото беше интересна, но след четири отлагания заради вятъра, някаква лодка в забранената зона и неработеща клапа ракетата се превърна в част от пейзажа.

Днес обаче беше различно. Около ракетата изведнъж се появи фантастична оранжево-бяла светлина. Самата ракета придоби цвят на нажежено желязо. После бавно, много бавно се издигна на огнения си стълб. А после дойде звукът. С нищо не мога да сравня звука на излитаща ракета. Този мощен рев като че ли изпълваше цялото небе. Все едно Херкулес, влязъл в битка с бога на войната Арес, стоварва със все сила огромния си боздуган върху медния щит на гиганта. Толкова е силен този удар, че богът воин пада на колене пред човека. А кънтежът на медния му щит изпълва всичко наоколо…

Вълнението при гледката обедини всички хора на площадката за наблюдение. Чуваха се възгласи – „Йеа, бейби“, „Гоу, бейби, гоу“, всички махаха на ракетата, всички лица грееха от възбуда, нещо се надигна в гърдите ми и сълзи ми изпълниха очите. Аз съм възрастен мъж, дългогодишен лекар и не съм свикнал да си показвам емоциите. Но това, което ставаше около мен, беше твърде силно. В този момент между нас нямаше бели, негри, китайци, индианци, нямаше инженери, лекари, работници. Имаше просто хора. Даже и старият астронавт Майк МакКъли, пилотирал совалката „Атлантис“, който беше на площадката с всички нас, обикновените зрители, даже и той имаше сълзи в очите. Толкова голяма беше енергията на това душевно единение, че имах чувството, че тя, а не плазменият стълб, задвижва ракетата.

В апарата, който излетя от Канаверал, има по малко от всеки един човек на Земята. Това чудо на нашето време не би било възможно без китайците с техните фойерверки, без руснаците с техния Циолковски и вечната им конкуренция със Западния свят. Нямаше да се издигне ракетата и без българина Иван Атанасов – изобретателят на компютъра. Но това са само големите играчи. Всичко, до което е достигнало до момента човечеството, е използвано за построяването, управлението и навигацията на тези космически возила. Част от всички нас има в тях!

Ракетата се издигна, победила силата на гравитацията. Тя проби облаците и се изгуби зад тях, но ние все още чувахме тътена й и можехме да видим отблясъка на огнения стълб, който я издигаше нагоре.
Тя отнесе със себе си цялото човечество, напрегнатия труд на милиарди човешки същества, тяхното предизвикателство към слабата човешка природа. Често изоставаща и разделяна от полета на фантазията и от желанието за единение с Всемира, тази човешка природа все пак e авторът. Автор и на този полет…

.

ПОСЛЕСЛОВ

Бъдещи наши внуци и правнуци, недейте като нас да ставате роби на дребнавите дрязги, да попадате зад решетките на рутината и еснафството, да се самоизолирате в затвора на собствените си комплекси и мързел. Живейте с важното и значимото. То се случва около вас и във вас, всяка една секунда от живота ви. Бъдете част от него!

.