Твърди се, че в офшорните зони до момента са привлечени капитали от цял свят на стойност около 11 билиона долара – сума, еквивалентна на БВП на САЩ. Процъфтяването на тези данъчни оазиси не е от вчера и то идва с предприетата световна финансова дерегулация, наложена още през 80-те години на ХХ век.
Вижте филма на bTV Репортерите: Как богатите крият самоличността си и произхода на парите си
Част 1
http://youtu.be/zbxtNxN-514
.
Част 2
http://youtu.be/A867dFaARxg
.
Няма какво да се лицемери – офшорните зони са изобретение на развития капитализъм и са в интерес на бизнеса от развитите държави. Най-голямата концентрация на капитали в офшорни зони е в Америка, в това число и на територията на САЩ.
Офшорните зони са също така и място за пране на мръсни пари. Но все пак е добре да се прави разлика между укриване на данъци и данъчна оптимизация.
Преди 10-15 години българският капитал с неясен произход минаваше през офшорни зони, за да се загуби следата му. Но след превъртането му три-четири пъти той вече е без притеснение за произход. Една от схемите, която и сега работи, е следната. Хора от високите етажи на властта, които имат съмнително високи доходи, за да прикрият следите, официално се водят консултанти на офшорни фирми, които де факто са техни. Има хора от сивия и от черния сектор, които в България нямат нищо на свое име, а цялото им имущество принадлежи на офшорки, на които те са анонимни собственици.
В момента българските капитали нямат особена данъчна нужда да минават през офшорни зони, тъй като нашият корпоративен данък е едва 10%, уверяват икономисти. Според тях немалко от българските политици влагат парите си в законни фирми у нас. Предпочитали парите им да са тук, за да ги управляват по-лесно. Популярна е следната схема. Политикът Х съдейства на фирма У да спечели обществена поръчка. После фирмата плаща за консултантски услуги на компанията Z, която чрез подставено лице всъщност е собственост на въпросния политик. Върху тези суми дори се плащат данъци. Така парите от корупция се вливат в легалния стопански оборот. Схемата работи и с компании с друг периметър на бизнес, които се ползват с протекция „свише“.
Анонимните офшорни компании се регистрират с акции на приносител, другият вариант е за собственици да се обявят доверени лица, които в дадената офшорна зона са оторизирани да движат бизнеса. С тях са подписани договори, те представляват компанията, но никога не разкриват действителния собственик. Адвокати и счетоводители в офшорните зони живеят от такова представителство, те защитават интересите на клиентите си и пазят анонимността им.
Факт е, че повечето от големите стратегически инвеститори са влагали в България чрез подобна структура. И „Кока-Кола“, и „Интербрю“, и „АмБев“, и „Хайнекен“, и „Идеал стандарт“ са инвестирали у нас точно чрез структура под офшорна юрисдикция. Като неписано правило много от приватизационните сделки са свързани с офшорни фирми.
Българската „прозрачност“:
Управителят на „Дакси“ Георги Крушков обобщава така следните особености, свързани с „прозрачността“ на собствеността: „В Регистър Булстат можеше да се провери не само масата на акционерния капитал, а и имената на хората, които го притежават. В новия търговски регистър може да се види размерът на капитала на дружествата, но не и кои са неговите собственици (вж. картинката по-горе). При регистрацията се подава информация за собствеността, но тя не се извежда от системата и за нея вече няма публичност. В базата данни на „Дакси“ собствеността може да бъде проследена, но до определен период от време, преди новият търговски регистър да стане факт. Може обаче да се види колко компании по време на регистрацията им в Булстат са под офшорна юрисдикция. Също така при регистрацията не се съобщава националността на собствениците. Идентификацията става само по рождена дата“.
Много от големите компании са с офшорна регистрация за „удобство“ на международната им дейност. Характерно и за българския капитал, насочващ се към офшорните зони, е, че той прави това дискретно и анонимно. Големи приватизационни сделки у нас бяха осъществени точно с офшорки. Търгове за обществени поръчки се печелят от офшорни фирми. Това е легална форма на бизнес, успокояват финансисти, които добре знаят, че по този начин големите пари напускат страната.
Международната общност убеждава, че безконтролното движение на пари стимулира кризата. От информацията за решенията на Г-20, става ясно, че не толкова офшорните зони са на прицел, колкото анонимността на действителните собственици на компании. Ако се постигне прозрачност на притежанието и в определени ситуации банковата тайна се вдигне, ще лъснат парите на хората от черния бизнес и на т. нар. политически елит. Ще стане ясно, че политици, които получават суми като консултанти, са ги спечелили точно от корупция или злоупотреба със служебно положение.
Офшорните зони се ползват от големи западни компании, които легитимно намаляват данъците си. Интерес от офшорна юрисдикция имат и онези, които държат на анонимност, както и онези, които крият доходи.
Твърди се, че за много от големите сделки в Европа данъчната оптимизация е с адрес Белгия и Люксембург.
Досега никое българско правителство не е дало ясен знак за безпокойство от изнасянето на капитали, от превъртането им през офшорни компании и от т. нар. данъчна оптимизация при големи приватизационни сделки и обществени поръчки. Иначе щеше да предприеме някакви законови мерки.
.
Още по темата:
Люксембург – данъчният рай в Европа
Настаняването на световни компании като интернет концерна „Амазон“ в Люксембург се свързва с данъчната политика на Великото херцогство в миналото и по-специално с множеството данъчни облекчения за фирмите. Междувременно това се промени, откакто през 2013 г. Европейската комисия започна масирани проверки за евентуални нередности в облагането на големите компании по т.нар. модел Tax Rulings. Още преди последните разкрития за тайни договорки между правителството на Люксембург и 343 големи международни компании за това как последните да пестят данъци херцогството се слави като данъчен рай в Европа. Вярно е, че страната печели много и от парите на чужди лица и фирми, които предпочитат да ги държат „на тъмно“ в Люксембург. Но успеха си на финансов център страната дължи най-вече на факта, че тя винаги е била първенец в иновациите и е успявала да приложи най-новите международни правила за финансовите пазари, и то по-бързо от всички останали.
От 2006 г. общият обем на капиталите в общо около 10 000 финансови фонда в Люксембург се е увеличил от 1.85 трилиона евро на повече от 3 трилиона евро. Това превръща Люксембург във втори по големина световен център за инвестиционно банкиране след САЩ. В бранша са заети общо 27 000 души в Люксембург, в страната работят и 141 банки, включително 37 германски. Великото херцогство управлява също и голям обем частни капитали на богати клиенти от чужбина – около 300 милиарда евро. От 2015 г. Люксембург ще се присъедини към автоматизираната система на ЕС за обмен на информация между данъчните власти на страните – членки на общността. Преди време настоящият финансов министър Пиер Грамена беше заявил, че страната му иска „да отхвърли имиджа си на черна овца“. Тогава все още нищо не се знаеше за аферата с данъчните „сделки“ на правителството в Люксембург.
Какво очаква всеки вложител от своята банка? Отговорът гласи: висока сигурност за парите си, добри печалби и възможно най-ниски данъци.
Много мултинационални компании имат свои представителства в държавата джудже и облагат печалбите си с възможно най-ниските данъчни ставки
При това всичко е напълно легално, без да противоречи на европейското законодателство. Тези парични потоци от чужбина осигуряват на жителите на херцогството най-високите в целия ЕС доходи на глава от населението – нищо чудно, че страната ревностно защитава своя бизнес модел. Според действащите правила в ЕС данъчната политика се определя от отделните национални държави, които се конкурират помежду си с различни данъчни ставки. Така например в Малта бизнесът не плаща никакви данъци, в Кипър важи 10% данъчна ставка, в Ирландия – 12.5 на сто, и т.н. В ЕС няма единна дефиниция за данъчен оазис. Ако се приложат критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж, то нито една европейска държава не може да бъде смятана за данъчен оазис.
Ниските данъци, привличащи фирми, които търсят начин да избегнат високите данъчни ставки в собствените си страни, не са нелегални, но са удар срещу чувството за справедливост на данъкоплатците в родината им. На по-различно мнение са финансовите министри на Люксембург, Латвия и Словакия – три страни с по-ниски данъци от тези в Германия или Франция. Те посочват, че страните с високи корпоративни данъци са в състояние да намаляват ставките в определени моменти, за да привличат чужди капитали.
Преди година ай-популярният премиер-министър в света бе…. разбира се – премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер с подкрепа от 87%. За сравнение, по същото време, рейтингът на британския премиер Дейвид Камерън е 50%, на френския президент Никола Саркози – 29%, а на германския канцлер Ангела Меркел – 52%.
Жан-Клод Ю̀нкер (на френски: Jean-Claude Juncker) е политик от Християнската социална народна партия. Избран е за председател на Европейската комисия на 15 юли 2014 г..
Той бе министър-председател на Люксембург от 20 януари 1995 до 4 декември 2013 година и председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 до 21 януари 2013 година. Юнкер е най-дълго управлявалият правителствен ръководител в Европейския съюз – 18 год. 10 мес. 14 дни.
Но ето какво пише за него ГЕОРГИ СЕНГАЛЕВИЧ:
А кой всъщност е Жан-Клод Юнкер и защо изборът му за шеф на Еврокомисията е опасен за Европа? 59-годишният юрист е премиер на държавата-джудже Люксембург от 1995 до 2013 г., когато подава оставка след разразил се колосален шпионски скандал. Тайните служби на страната, пряко подчинени на премиера Юнкер, се оказват замесени в незаконно подслушване, следене, корупционни практики, рекет, преследване на политически опоненти. Сред потърпевшите се оказва дори великият херцог на Люксембург Анри. Това обаче съвсем не е най-голямото провинение на Юнкер и най-голямото петно в биографията и политическата му кариера. И тук няма да коментираме чадъра, който поставя над главния прокурор на Люксембург Робер Бивер, подозиран в педофилска афера. Далеч по-сериозен е фактът, че именно под негово ръководство държавицата с половинмилионно население се превръща в пиратско формирование, вклинено в самото сърце на ЕС. Да, пиратско. С уговорката, че за разлика от карибските люксембургските пирати не са въоръжени с куки и топове, а с калкулатори и счетоводители. От 80-те години насам страната се деиндустриализира и се трансформира в офшорна зона, като финансовият й сектор набъбва от нищото до фантастичните 3 трилиона евро! Със своята данъчна политика Люксембург се възползва умело от общия европейски пазар, гарантиращ свободното движение на капитали, успява да подбие останалите страни-членки и да привлече огромни корпорации, решили да пестят от данъци. Ето защо Европейската комисия разследва създадения от Юнкер данъчен режим. Твърде любопитно ще бъде как сега самият той, като неин председател, би разследвал сам себе си.
Освен всичко друго обаче от 2005 до 2013 г. Жан-Клод Юнкер беше и председател на Eurogroup, групата на финансовите министри от еврозоната, която
ИЗИГРА ОСНОВНА РОЛЯ В РАЗРАЗИЛАТА СЕ ЕВРОПЕЙСКА ДЪЛГОВА КРИЗА
В разгара й през 2011 г. той коментира пред медиите монетарната политика на ЕС с думите: „Готов съм да ме обвините, че не съм достатъчно демократичен, но аз искам да бъда сериозен…Аз съм „за” тайни разговори на тъмно.” След една такава секретна среща в Кан в късната есен на 2011 г. евроелитът свали от власт гръцкия премиер Георгиос Папандреу, понеже беше решил да проведе референдум относно поредния пакет от „спасителни” мерки, предвидени за страната му от Тройката ЕС – МВФ – ЕЦБ, и го замени с Лукас Пападимос, служител на Световната банка, обвързан с „Голдман Сакс”. Пет дни по-късно непослушният Барлускони беше сменен с Марио Монти, бивш еврокомисар, участник в групата „Билдерберг” и в Трилатералната комисия, създадена от Дейвид Рокфелер. Призивите за прозрачност на Eurogroup Юнкер нарича „наивни”, като не се свени да стигне по-далеч в откровения си цинизъм: „Трябваше да излъжа. Аз съм християндемократ, католик, така че, когато става сериозно, ние трябва да лъжем”. В резултат на лъжите и на водения от хора като Юнкер катастрофален неолиберален курс, закъсалите страни от т.нар. южна периферия изпаднаха в тежка хуманитарна криза. В Гърция еврото докара 1,5 млн. безработни и скок на безработицата със 190,5 %, от 7 на 27%, орязване на заплатите с 38 на сто и на пенсиите с 45 %, ръст на бедността от 98,2 % с резултат 40 % от гърците да живеят под прага на бедността, скок на детската смъртност от 42,8 %, срив на БВП с 1/4, закрити 30 % от предприятията, масови приватизации. Публичният дълг се изстреля до 175 % спрямо БВП при нива от 129 на сто в началото на кризата, а бюджетният дефицит, също сочен като причина за гръцката неплатежоспособност, е нараснал до 11,5 % при 9 пункта през 2009 г. Младежката безработица доближава 60 % и все повече млади хора търсят реализация в чужбина и на Запад. Звучи ли ви познато? Благодарение на
ПРЕСТЪПНИТЕ РЕСТРИКТИВНИ МЕРКИ, НАЛАГАНИ ОТ ХОРА КАТО ЮНКЕР
Гърция се превърна в страната, загубила най-много и най-бързо от жизнения си стандарт за целия период след Втората световна война! Това са фактите. Не е случайна пламенната подкрепа, която Ангела Меркел и екипът й оказаха на Юнкер, за да бъде избран. Няма как обаче да се доверим на човек, който е деиндустриализирал своята страна, а сега, в качеството си на новоизбран шеф на ЕК, ни обяснява как ще вложи 300 млрд. евро за реиндустриализацията на Стария континент. Огромна сума, която няма откъде да бъде събрана, при положение, че годишният бюджет на ЕС е към 120 млрд. евро целият. Същевременно не може да се отрече умението на стария играч Юнкер да лавира между различните лагери, за да си осигури подкрепа. На социалистите той обеща повече социална политика, пред евроскептиците на Найджъл Фарадж декларира, че нямало европейска нация и че не вярвал в Съединени европейски щати, и в същото време поясни, че еврото и политиката на фискални рестрикции са донесли стабилност, а имиграционната политика нарече „маргинална тема”. Каква демагогия само! Целият цинизъм в поведението и фундаменталното му неразбиране на демократичния процес обаче проличават от друг коментар на Юнкер, изтърван преди референдума от 2005 г., на който Франция отхвърли проекта за евроконституция: Ако отговорът е ДА, то ние ще кажем: „Тръгваме!”, а ако е НЕ, ще кажем: „Ние продължаваме”. Така и стана, след като еврократите пробутаха Лисабонския договор на мястото на пропадналия проект за евроконституция – още едно доказателство за пълната безскрупулност и непукизъм на Юнкер, който наскоро
НЕ СЕ ПОСВЕНИ ИНДИРЕКТНО ДА
ПОДКРЕПИ ШОТЛАНДСКИЯ СЕПАРАТИЗЪМ
подкопавайки суверенитета и целостта на една от страните-членки на ЕС: Великобритания. Утре може да направи същото и с други страни, които се противопоставят на кандидатурата му или на водените от него политики. Такива освен Обединеното кралство бяха още Унгария, Швеция и Холандия, като последните две обаче дадоха заден ход и бързо се включиха в общия хор, дирижиран от Меркел. Британският премиер Дейвид Камерън, който заплаши с напускане на ЕС в случай, че Юнкер бъде избран, в крайна сметка се оказа в почти пълна изолация и трябваше да признае тежкото и унизително поражение. Като премиер на ЕС еврофедералистът Юнкер със сигурност ще работи за повече интеграция, вкл. за европейски енергиен съюз, както самият той декларира във встъпителната си реч. Проекти като „Южен поток” в никакъв случай не са сред приоритетите му, откъдето вероятно тръгва и мощната кампания срещу кандидатурата на италианската външна министърка Федерика Могерини за върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Италия както по времето на Берлускони, така и сега начело с премиера Матео Ренци, поддържа традиционно добри отношения с Русия и е решена да се пребори с Брюксел за осъществяването на енергийния проект. Ето защо държави с русофобски режими като Литва, Латвия, Естония и Полша веднага наскачаха срещу Могерини и лансираха за високия пост имената на Кристалина Гееоргиева и на Радослав Шикорски. Предмет на тежки политически пазарлъци ще бъде и разпределението на 28-те еврокомисарски места, а също изборът на президент на Европейския съвет на мястото на недоразумението Херман ван Ромпой. Не бива да имаме никакво съмнение, че както досега, те ще бъдат излъчени от олигархичните среди измежду хора, членуващи в групи като „Билдерберг”, Трилатералната комисия, разни еврофедералистки тинк-танкове и ложи. Разбира се, значение ще има и политическото семейство, към което принадлежат, в съответствие с порциите, поделени между двата големи съуправляващи интернационала – ЕНП и ПЕС.
А те този път просто бяха принудени да се прегърнат, след като
В НОВИЯ ЕВРОПАРЛАМЕНТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИ СЕРИОЗНА ОПОЗИЦИЯ
Около 300 от общо 729 участвали в избора на Юнкер евродепутати гласуваха „против” или „въздържал се”. Сред тях са евродепутатите на групата на европейските консерватори, третата по големина след ЕНП и ПЕС, групата на крайната левица, зелените и евроскептичната група на Фарадж. Британецът обяви, че едната единствена кандидатура за председател на ЕК, за която е трябвало да се произнесе Европарламентът, му напомняла за съветски времена. Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен, която също изнесе пламенна реч срещу кандидатурата на Юнкер, продължава да търси партньори за сформиране на своя група в Европарламента. От групата на Европейската обединена левица, където членува и българката Костадинка Кунева, избрана от гръцката партия СИРИЗА, пък бяха единствените, които припомниха за опасността от Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ, договаряно на серия от тайни срещи, което би отворило вратите за ГМО, шистовия газ и корпоративния диктат. Опасност, за която Юнкер вероятно нехае. Човекът, според негови сътрудници, закусва с коняк и има сериозни проблеми с алкохола. Предстои да разберем как ще реагира на новите предизвикателства. Защото след 25 май Европа вече не е същата – страни като Франция, Великобритания, Гърция и Дания вече въстанаха срещу този Европейски съюз. Следващия път ще ги последват и други.
По материали на bTV, Ataka.bg, Tema.bg, Уикипедия и др.
