България, декември 2014 г.
След една година протести.
След студентска окупация.
След разпада на Големия енергиен шлем.
След обещания за реформи от Реформаторски блокове.
След едномесечни преговори за правителство.
След фалита на една банка.
След рекорд за 2014-та по взети от България заеми.
След актуализация на бюджет ‘2014, и приемане на първо четене на бюджет ‘2015.
Следва:
Правителството предлага бюджет за 2015-та, който ще съкрати само 10% от държавната администрация, но ще увеличи с 67% осигуровките на земеделските производители.
Суверенът нямаше да плаща нищо за фалита на КТБ, а се оказа, че от изтегления заем 2 милиарда са за КТБ. Фондът ще ни го връща с лихви, но не се знае кога.
Пенсионната реформа пак е на трупчета.
Здравният министър се мъчи да прави някакви реформи, но отсега е ясно, че НЗОК ще бъде на дефицит към края на 2015-та.
Ромите могат да бият докторите, когато си поискат, и трябва да получат медицинска помощ, независимо от отношението си, според Българския хелзинкски комитет.
Лекарите ни напускат България, а ние третираме тези, които остават тук, като боклук, длъжен да понася всеки, който иска да го набие, защото има право на здраве.
Повишават минималната работа заплата, но работодателите, които не могат да плащат, не ги чува никой. Проблемът си е техен.
Няма никакви облекчения за малкия и средния бизнес.
Няма промяна и в цената на Мариците (ТЕЦ-ове „Марица Изток“ – бел.ред.)
Преговаря ли някой с тях?
Слави Бинев отстъпи и подаде оставка, но бюджетът за култура си остава най-малкият от бюджетите на всички министерства.
Образованието ще си има нов закон, а богатите ще плащат по-малко за частните училища, защото държавните пари ще са и за частните ученици. Увеличиха ли бюджета за образование обаче, заради тези нови разходи – НЕ!
Значи нашите бедни дечица, ще получат по-малко пари, оттам и училището, в което те учат.
Да живее равенството.
Случайното разпределение на делата в съда, не е случайно.
Радан Кънев поиска оставката на ВСС, но защо забрави Цацаров?
Реформаторското правителство забрави реформите.
Още една изгубена година!
Стела Николова
